Човек, индивид, личност. Движещи сили на поведението – потребности и мотиви.

От Валентин Бояджиев – психолог-консултант и диетолог

 

Човек – биологическия вид homo sapiens (разумен човек) с неговите качества и свойства.

Индивид – конкретния човек с цялото разнообразие от неговите физически, физиологични и психически качества.

Личност – човекът с неговия неповторим и специфичен начин, по който се приспособява и адаптира към обкръжаващата го социална среда.

Теории за личността:

  1. Биогенетични – в основата на развитието на личността стоят биологически предпоставки (структура на тялото, инстинкти, съзряване на организма). Е. Кречмер типологизира личността според телосложението (виж фигурата на страница 93 от учебника).

  2. Социогенетични – в основата на развитието на личността стоят взаимоотношенията с другите и структурата и характера на обществото.

  3. Психогенетични – в основата стоят както вродените предпоставки, така и влиянието на средта, но на преден план стоят конкретни психични процеси (Теорията за умственото развитие на Жан Пиаже, модела на Л. Колберг за нивата на моралното развитие).

Рефлекс – елементарна и своебразна форма на отражение, генетически закрепена.

Инстинкти – по-сложни форми на отражение, постоянно закрепени и независими от локалните изменения на околната среда.

Навици – съвкупност от умения и действия, които помагат в ежедневния живот и практика.

Привички – автоматизирани и превърнали се в потребност навици.

Темперамент – устойчиво обединение на индивидуалните особености свързани с динамичните (вида реакция, вложената енергия), а не със съдържателните аспекти (потребности, мотиви) на дейността. Темперамента е вроден. Към него спадат: темпа и ритъма на психичните процеси, степента на устойчивост на чувствата и степента на волево усилие.

Четири етапа на умствено развитие според Жан Пиаже:

  1. Сенозомоторен (от 0 до 2,5г.) – бебето се научава да използва тялото си и придобива непосредствен опит чрез сетивата.

  2. Дооперационален стадии (от 2,5 до 7г.) – децата опознават света чрез действието. Използват прости понятия по пътя на простите обобщения. Не разбират причинно-следствената връзка.

  3. Стадий на конкретните операции (от 7 до 12г.) – децата оперират със символи. Може да разиграе задачите мислено, без да използва метода на проба и грешка. Не може да разсъждава за абстрактни понятия и въображаеми събития.

  4. Стадий на формалните операции (след 12г.) – Формират се хипотези, използват се абстрактни понятия и се разсъждава за въображаеми събития.

Интелект – съвкупност от конкретни способности, проявяващи се в конкретни сфери.

Способности – индивидуални възможности на човека за успех в една или друга дейност. Включват знания, умения, навици и готовност за формиране на нови такива.

Дейност – активното взаимодействие на организмите с околната среда в процеса на който те задоволяват потребностите си.

Два аспекта на човешката дейност:

  1. Операционално-технически аспект на дейността – чисто физиологичните страни (операции, действия, сензорни процеси)

  2. Мотивационно-личностни аспекти на дейността – психологическите подбуди и механизми (потребности – всяка необходимост, която човек изпитва в определен етап на своя живот и която е необходимо условие за неговото нормално съществуване (виж модела на Маслоу на страница 99 от учебника); мотиви – осъзната потребност, вътрешно състояние, което кара човек да действа и придава смисъл на неговата дейност).

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Реклама