Теорията за привързаността. Основни понятия и стилове на привързаност.

От Валентин Бояджиев – психолог-консултант и диетолог

 

Създаването и поддържането на близки отношения на привързаност и интимност е важна задача на ранната възраст. Привързаността се дефинира като „отношения характеризиращи се със силна взаимозависимост, интензивни взаимни чувства и жизнено важни емоционални контакти“.

Възрастните търсят обикновено два типа междуличностни отношения:

  1. Близки, диадични отношения на емоционална привързаност към друг специален за нас човек като интимен романтичен приятел, съпруг.
  2. Задаване и поддържане на социални връзки в по-широките социални мрежи или в групите за принадлежност (формални или неформални).

През последните години все повече изследователи се интересуват от влиянието на ранните стилове на привързаност (родител-дете) върху развитието на близките взаимоотношения през жизнения път. В тази насока има две противоположни хипотези:

  1. Едната смята, че има пряка приемственост и устойчивост на родителския стил на привързаност в отношенията в по-късните интимни и най-вече романтични отношения.
  2. Другата твърди, че има промяна на ранните стилове на привързаност в контекста на новите по съдържание и цели близки отношения на възрастните.

Теоритичната рамка на изследванията свързани с привързаността се основават на изследванията на Джон Боулби и Мери Ейнсуърд.

Теорията за привързаността поддържа тезата, че стремежа на човешките същества да създават удовлетворяващи ги афективни връзки със значимите други има фундаментална адаптивна и развитийна функция. Според Боулби привързаността представлява основна генетична потребност и цел в човешкото оцеляване и развитие. Най-общо той разглежда привързаността като еволюционен механизъм за оцеляване както при животните така и при човека. Според него чрез този механизъм на привързаност новородените черпят грижа и защита от своите обгрижващи и поради тази причина ранните интеракции родител-дете са много важни за детското развитие. Тези отношения задават първата рамка, чрез която индивидите ще възприемат себе си и другите. Според теорията на Боулби хората в своите социални отношения с другите по естествен път изграждат вътрешни афективни и когнитивни модели едновременно за себе и и за типичните черти на интеракция със значимите други.

За тези вътрешни или оперативни модели се смята, че организират развитието на личността и управляват нейното социално поведение. Основният изследователски проблем според него е проблема за това как и защо новородените се привързват емоционално към хората, които се грижат за тях и изпитват емоционална депресия когато физически са отделно от тях. Той поддържа тезата, че системата за емоционална привързаност съставена от специфичен емоционален и поведенчески механизъм е конструирана така, че да задържа децата във физическа близост с родителите. Според него тази система на привързаност е обща за човешкия вид и животните и вероятно е била селектирана през еволюционното развитие. Когато остават в близък контакт с родителите си, които ги предпазват от опасности, малките, които имат тези механизми на привързаност имат по-голям шанс да доживеят до репродуктивна възраст, да се размножат и да предадат тези механизми на следващите поколения. Боулби поддържа хипотезата, че индивидуалните различия в емоционалните и поведенчески механизми на привързаността формирани в детството остават относително стабилни през целия жизнен път. Оперативните модели на привързаността могат да се диференцират по две пресичащи се полярни оси.

Стилове на привързаност.

В своите изследвания Боулби наблюдава бебетата и малките деца и систематизира три типа реакции при отделянето на детето от неговия обект на привързаност:

  1. Протест – плач, вкопчване в обекта на привързаност и невъзможност за успокояване на детето от 3ти лица.
  2. Отчаяние – тъга и пасивно поведение на детето.
  3. Отчуждение – активното отбягване на родителя при неговото завръщане.

Децата, които успешно възстановяват връзката с родителя при неговото завръщане го възприемат като източник на сигурност, безопасност и спокойствие. 

Кроскултуралните изследвания на Мери Ейнсуърд показват, че потребността от привързаност е универсална за всички култури независимо от общественото и икономическо състояние.

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!

 

Реклами