Валентин Бояджиев

Психологично консултиране, психоаналитична психотерапия, психоанализа. Можете да запазите час на телефон: 0894 794 420

Речник на класическият психоанализ

А

Абсанс – фр. (absense), пълно изключване от обръжаващата среда.

Автоеротизъм – нормален, ранен стадий от развитието на сексуалността, при който задоволяването на сексуалните влечения става в отсъствието на някакъв външен обект, т.е. с помощта на органи и участъци от собственото тяло. Пример за автоеротизъм е сученето при бебето, цел на което (заедно с насищането) е получаването на удоволствие.

Аз – подструктура на душевния живот, посредник между свръх-Аза и То, индивида и реалността. Подчинява се на принципа на реалността.

Аз-либидо (Ichlibido) – част от либидото, насочено към собственото Аз. Противостои на обектното либидо и нарцисизма.

Амбивалентност (на чувствата) – наличие на нежни и враждебни чувства, едновременно изпитвани от човек по отношение на едно и също лице.

Анална еротика – характерна за аналната фаза от сексуалното развитие на детето, проявява се в повишения интерес към продуктите на екскременталната дейност и изпитването на квазисексуално удовлетворение от дефекирането.

Антиципация – предусещане.

Б
В

Вторична обработка – един от механизмните на работата на съновидението, заключаващ се в прегрупиране и свързване на елементите на проявеното съновидение в повече или по малко хармонично цяло.

Г
Д

Дейност на съновидението – съвкупност от процеси, благодарение на които от скритите мисли на съновидението, соматичните дразнители по време на сън и остатъците от впечатленията от предишния ден се формира проявеното съдържание на съновидението. Сгъстяване, изместване, вторична обработка и нагледно изобразяване на мисли и изказвания.

Е

Едипов комплекс – характерна нагласа на детето по отношение на родителите, която се формира по време на фалосната фаза от сексуалното му развитие, примерно между  четири и пет години. Наречен е по името на древногръцкия цар Едип, който, без да знае това, убива собствения си баща и се жени за майка си. За момчето обикновено е характерен позитивен едипов комплекс (любов към майката и желание за инцестни отношения и едновременно ревност и омраза към бащата, придружени от желанието да го премахне като съперник). Може да се развие обаче и негативен едипов комплекс – любов към бащата и омраза към майката. Двете форми често се съчетават и възниква амбивалентна нагласа по отношение на родителите. Аналогичният комплекс при момичетата (любов към бащата и омраза към майката) – позитивен и негативен – се нарича комплекс на Електра.

Ж
З

Заемане (окупиране) на обекта (objekt – besetzung) – фиксиране на либидото върху определени обекти, зареждането им с либидинозна енергия.

Задържане (hemmung) – спиране на развитието на една от неговите степени. Използва се и като синоним на препятствие (спирачка за развитието на някакво влечение).

Заместване (Ersetzung) –  механизъм за преобразуване на несъзнаваните, неприемливи за Аза (Свръх-Аза) желания в приемливи. В резултат на това се появяват погрешни действия, невротични симптоми, определени характеристики на съновидението.

Защита (Abwehr) психична – съвкупност от несъзнавани психични процеси, призвани да защитават Аза от заплахите на реалността (в детството) или от нагоните и Свръх-Аза (при възрастните).

Защитни механизми (Abwehrmechanismen) – специални форми на психична защита, изработвани от Аза. Към тях спадат изтласкването, сублимацията, регресията и т.н.

И

Идентификация – несъзнаван процес, благодарение на който индивидът (например детето) мисли, чувства или действува като друг човек (например майката или бащата). Играе изключително важна роля в процеса на формиране на личността.

Изместване (Verschiebung) – един от основните механизми в работата на съновидението, а също и при изопачаването на несъзнаваните мисли и желания в другите проявени форми на психичен живот. При изместването акцентът се измества от главното към второстепенното.

Изолация – отделяне на психотравмиращата ситуация от свързаните с нея душевни преживявания. Замяната на ситуацията като че ли става несъзнавано или най-малкото не се свързва със собствените преживявания. Всичко става сякаш с друг. Изолирането на ситуацията от собственото Аз се проявява особено ярко при децата. Играейки си с куклата или някаква друга играчка, детето може да и позволи да „говори и прави“ всичко онова, което на него му е забранено: да бъде безразсъдна, саркастична, жестока, да ругае и се присмива на другите.

Изтласкване (Verdrangung) – прехвърляне на психичното съдържание от сферата на съзнанието в несъзнаваното или задържането му в несъзнавано състояние. Един от най-важните защитни механизми, благодарение на който неприемливите за Аза желания се превръщат в несъзнавани. Поддържа се посредством определени несъзнавани механизми. 

Интроекция – процес на превръщане на екстраменталното (външното) битие в интраментално (вътрешно, иманентно). 

Инцест – сексуални отношения с кръвни родственици.

Й
К

Кастрационен комплекс – комплекс, възникващ у детето в тясна връзка с детското сексуално развитие (сексуалните изследвания на децата и инфантилните сексуални теории). Основна проява на кастрационния комплекс при момчетата е възникващият под влиянието на мними и реални заплахи от страна на възрастните страх да не загуби половия си орган като наказание за детския онанизъм. При момичетата кастрационния комплекс се изразява в своеобразното, появяващо се след откриването на половите различия в съчетанието на чувството за страх и завистта заради пениса на момчето, а също и на определени полови фантазии и прочие.

Комплекс – съвкупност на афективно натоварени мисли, интереси и личностни нагласи, които въздействуват несъзнавано върху психичния живот. Образува се главно в ранното детство и обуславя редица от закономерностите на бъдещия психичен живот. Фройд говори за Едипов комплекс, кастрационен комплекс, екскрементален комплекс. 

Комплекс на Електра – аналогичният на Едиповия комплекс при момичетата (любов към бащата и омраза към майката) – позитивен и негативен.

Контаминация – смесване на различни мотиви, което води до компромисни образувания в психичния живот. 

Копрофилия – влечение към собствените изпражнения.

Л

Латентен период – определена фаза от детското развитие, обикновено между петата-шестата година на детето и началото на пубертетния период, в която сексуалното развитие сякаш прекъсва. Раннодетските преживявания от областта на сексуалното се подлагат на изтласкване и се заслоняват от така наречените „покриващи спомени“. Интересите на детето в този период са насочени преди всичко към общуването с другарчетата му, училищните занимания и т.н.

Либидо – лежащата в основата на всички сексуални прояви на индивида психична енергия. По-късно се използува и като синоним за влечението към живота.

М
Н

Нагони (Triebe – влечения, пориви) – образувания на границата между соматичното и душевното, психични представители на възникващите в недрата на телесния апарат раздразнения, които оказват непосредствено въздействие върху душевната дейност. Характеризират се с четири аспекта – източник, цел, обект, енергия. В ранните си работи Фройд различава индивидуално съхраняващи и видово съхраняващи нагони. От началото на 20-те годни развива концепцията за деленето на нагоните на нагони към живота и нагони към смъртта. Разпространената в българския език употреба на нагони към… предполага една свръхсубективност на нагоните, каквато те не притежават. 

Нагони на смъртта (Todestriebe) – присъщи на индивида несъзнавани тенденции към саморазрушаване и връщане към неорганичното състояние. Външно се проявяват като агресия по отношение на определени лица и предмети. Намират се в единство с нагоните на живота и само в това единство обуславят нормалното функциониране на душевния механизъм. В някои патологични случаи могат да предизвикат садистични извращения и самообвинения у меланхолиците. 

Нарцисизъм – привързаност на либидото към собственото Аз.

Невроза – психическо разстройство, симптомите на което изразяват в символична форма породилия го конфликт, частност конфликта на сексуалните влечения и влеченията на Аза.

Несъзнавано – съдържания на психичния живот, за които човек не подозира нищо в течение на дълго време или въобще не е знаел за тях. Има два вида несъзнавано – предсъзнавано и несъзнавано в собствения смисъл на думата. В динамичен смисъл несъзнавано може да се нарече това, осъзнаването на което, за разлика от предсъзнаваното, изисква значителни усилия или въобще е невъзможно. Според Фройд несъзнаваното може да бъде ниско (неконтролираните сексуални и агресивни влечения на То), така и високо (дейността на Свръх-Аза).

О

Обектно либидо – тази част от либидото, която е насочена към един или няколко обекта и противостои на Аз-либидото.

Орална еротика – характерна за оралната фаза от сексуалното развитие на детето, проявява се в смученето. 

П

Покриващи спомени – запазени в паметта спомени за събития от първите 5-6 години от живота на детето, които се отличават с особена яркост и изглеждат като че ли незначителни. Благодарение механизма на изместването те сякаш „покриват“ най-съществените спомени от детството, които са подложени на изтласкване. Тяхното съдържание може да бъде извлечено с помощта на психоанализата.

Предсъзнавано – психични съдържания, които в дадения момент са несъзнавани, но могат лесно да бъдат осъзнати.

Пренос – пренасяне от пациента върху психоаналитика на чувства, изпитвани към други хора. Позитивен или негативен.

Принцип на реалността – отчитане на реалните условия и възможности за удовлетворяване на влеченията. Противостои на принципа на удоволствието.

Принцип на удоволствието – стремеж да се избягва неприятното и да се получава максимум наслаждение.

Проекция – несъзнавано приписване на собствените качества, чувства и желания на друг човек.

Проявено съдържание на съновиденията – образи от съновидението, както те са представени на сънуващия, символично изображение на скритите мисли на съновидението.

Р

Рационализация – намиране на приемливи причини и обяснения за неприемливи мисли и постъпки. Естествено тези оправдателни причини и обяснения са значително по-етични и благородни, отколкото техните истински мотиви.

Регресия – връщане на психичното развитие на по-ранен етап.

Ремисия – временно възвръщане на нормалното състояние.

Ретенционна хистерия – форма на хистерия, основаваща се на задържащи моменти в миналото.

С

Свръх-Аз – висша инстанция в структурата на душевния живот, изпълняваща ролята на вътрешен цензор. Възниква с изчезването на Едиповия комплекс. Дейността му е несъзнавана.

Сгъстяване – сливане на различни представи в единна структура. Един от най-важните механизми за работа на съновидението.

Сексуално развитие – според Фройд започва не с пубертетния период, а практически от момента на раждането. Преминава през различни етапи, характеризиращи се с господството на определени ерогенни зони. Тези етапи са:

  1. Орална фаза – първата година от живота, при която ерогенните зони са слизестото покритие на устата и устните.
  2. Анална фаза – втората и третата година, ерогенната зона е слизестото покритие на задното отвърстие.
  3. Фалосна фаза – четвърта-шеста година, ерогенна зона – пенисът, характеризира се с детски онанизъм и формирането на Едиповия комплекс.
  4. Латентен период
  5. Генитална фаза – от началото на пубертетния период – фаза на развитата сексуалност, частичните нагони се подчиняват на господството на либидото и се удовлетворяват чрез нормална полова дейност.

Доколкото сексуалното развитие според Фройд е системообразуващ фактор за цялостното развитие, дадената схема може да се разглежда и като периодизация на развитието на личността въобще.

Скотомизация – закриване, затъмняване, завоалиране. Фройд разглежда като описващ неадекватно някои части на изтласкването. Отнася се към dementia praecox.

Стигма – непсихогенен симптом.

Страхова хистерия – невроза, основен симптом на която са разнообразните фобии.

Сублимация – отклоняване на енергията на сексуалните влечения от тяхната пряка цел – получаването на удоволствие и продължението на рода, и насочването и към несексуални (социални) цели.

Сън – състояние, характеризиращо се със загуба на интереса към външния свят. Различава се от съновидението.

Съновидение – душевен живот по време на сън. Целта на съновидението е да отстрани пречещите на съня дразнители под формата на халюцинаторно изпълнение на неудовлетворените в будно състояние желания. Притежава явна форма на изражение (проявено съдържание) и скрито зад нея несъзнавано съдържание (скрити мисли).

Съпротива – стремеж да не се позволява изместване на несъзнаваните мисли и желания от съзнанието.

Т

То – най-дълбоката подструктура на душевния апарат. Съдържа неконтролирани сексуални и агресивни влечения. Ръководи се от принципа на удоволствието, като се намира в конфликт със структурите на Аза и Свръх-Аза.

Тъклуване – разкриване на скрития смисъл на симптомите, съновиденията, погрешните действия и т.н.

У

Уретрална еротика – характерна за аналната фаза от сексуалното развитие на детето, проявява се в разглеждането на уринирането като заместител на половия акт и в съответното изпитване на удоволствие от него.

Ф

Фалосна еротика – характерна за фалосната фаза от сексуалното развитие на детето, проявява се в повишения интерес към пениса, детското онаниране и формирането на Едиповия и кастрационния комплекс. 

Фетишизъм – създаване на фетиши под въздействието на кастрационния комплекс. Феномен от областта на детската психология със съответните паралели в митологията.

Фиксация – 

  1. Упорито следване на веднъж приетата нагласа, навик, начин на действие. Един от примерите за фиксация е сексуалната фиксация върху определен партньор или начин на сексуално удовлетворяване, която прави невъзможна друга форма на полов живот.
  2. Фиксация върху травмата – фиксиране на болния върху някакво травмиращо преживяване от неговото минало, изразява се в натрапчивата поява на едни и същи симптоми, в невъзможността самостоятелно да се освободи от тях и т.н.

Фобия – непреодолим натрапчив страх от някакъв предмет или явление. 

Х

Хистерична психоза – случай, намиращ се в процеса на най-активно създаване на хистерични симптоми и последващо потискане на Аза от продуктите на болестта.

Ц

Цензура – действие на силите, които се стремят да не допуснат в съзнанието несъзнавани мисли и желания.

Ч

Частични нагони – появяващи се на различни стадии от детското развитие отделни типове влечения (орални, анални, садистични, воайорски и др.), които в началото на гениталната фаза се интегрират под примата на гениталната зона и се подчиняват на сексуалния (в тесния смисъл на думата) нагон.

Ш
Щ
Ъ
Ь
Ю
Я