Рационализъм, емпиризъм, детерминизъм.

От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог

Рационализъм

Рационализъм е философско течение, доктрина, която учи, че истината може да бъде открита най-вече и преди всичко чрез разума и анализа на фактите, а не чрез вяра и религиозни учения.

Корените на тази философия могат да се открият още в древността, по-специално в учението на Платон. Той вижда в емоциите и чувствителността само псевдознание, неспособно да даде реална представа за материалната действителност.

Философско направление, което се противопоставя на емпиризма, като признава разума за единствен и достатъчен критерий за познанието.

Философско нагласа, според която разумът е в основата на битието, познанието, практиката и те, съответно могат да бъдат схванати, само чрез него. Разумът е единствен източник на познание и негов критерий.

Философско направление, което противопоставя на ирационализма. Възглед, който казва, че разумът е в състояние да даде достоверно познание; в гносеологията (учение за познанието, свързано с личното познание и опит) е противоположно на сенсуализма и приема логическото мислене за единствен източник и критерий за истинско познание. Рационалисти са Р. Декарт, Б. Спиноза, Г. Лайбниц и др.

Емпиризъм

Емпиризмът е течение във философията, според което цялото човешко знание произхожда от опита и се свежда до него, познанието трябва да се основава на емпирично изследване и индуктивни (от частите се стига до заключение за цялото) разсъждения.

Той се противопоставя на априоризма (независимо от опита, предварително), рационализма, синтезиран от Рене Декарт, където водещи са дедуктивните разсъждения (от цялото към частното) и е близък със сенсуализма (Философско учение, което смята усещанията за единствен източник на познанието). Смята се, че емпиризмът е в основата на съвременния научен метод. Сред имената, свързвани с него, са АристотелТома АквинскиТомас ХобсФренсис БейкънДжон ЛокДжордж Бъркли и Дейвид Хюм.

Във философията емпиризмът е теория на познанието, която твърди, че познанието възниква от опита. Емпиризмът е една от няколкото конкуриращи се гледни точки по въпроса „как знаем нещата?”, част от дял на философията наречен епистемология (учение за познанието, общото не само индивидуалното) или „теория на познанието”. Емпиризмът подчертава ролята на опита и фактите, особено чувственото възприятие, във формирането на идеи, докато отхвърля понятието за вродени идеи.

Емпиризъм:(от гръцки–опит)— представлява философско учение, което счита сетивния опит за единствен източник на нашите знания. Има идеалистически и материалистически емпиризъм. Към идеалистическият емпиризъм спадат (Беркли, Юм, Мах, Авенуриус и др.) ограничава опита като съвкупност от усещания или представи, като отрича факта, че в основата на опита лежи материалната природа. Материалистическият емпиризъм (Бекон, Хобс, Лок, френските материалисти от XVIII век)счита, че в основата на сетивния опит лежат предметите от материалната природа.

Терминът „емпиризъм” има двойствена етимология (дял от езикознанието, който изучава произхода, историята на думите). Произлиза от гръцки, на латински е experiential, откъдето произлиза думата experience. Също така произлиза от специфичната гръцко-римска дума empiric, отнасяща се за лекар, чийто умения са утвърдени от практическия опит противопоставящ се на обучението на теория.

Детерминизъм

Детерминизмът е философската теория, която твърди, че всяко събитие, включително човешкото съзнание и действия, е причинно предопределено от непрекъсната поредица от по-ранни събития. Основно последствие от детерминистичната философия е, че свободната воля е илюзия. Сред философите, които се занимават с тази тема, са Пиер-Симон Лаплас, Артур Шопенхауер, Дейвид Хюм, Томас Хобс, Имануел Кант.

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Разгледайте авторските ми книги в amazon!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!