Аналитична теория за личността. Идеи и възгледи на Карл Густав Юнг.
От Валентин Бояджиев – психолог
Здравейте приятели и читатели! Днес ще Ви запозная с основните идеи и възгледи на един от титаните в психологията, психоанализата и създател на психоаналитичната психология и теория. Пожелавам Ви приятно четене!
Фигурата и делото на Карл Густав Юнг често се поставя наравно с тази на Зигмунд Фройд, въпреки че е доста спорно. Родът на Юнг идва от Германия, той е лекар и психолог и житотът му тече в град Базил. Портретът, който създава З.Фройд е подложен на критики, несъгласия и противоречиви оценки в това число и от негови последователи и ученици. Най-критичен и драматичен е конфликта с Карл Густав Юнг. Годината на критичния конфликт е 1913.
Карл Густав Юнг има различен поглед и гледна точка относно източника и причините за неврозите. Според Фройд източник са травмите от детството, а според Юнг има много фактори като нещастието в житова, нездравите човешки отношения, неуспехите в работата и живота като цяло и разбира се не изключва фактори от сексуално естество. Юнг не приема и Едиповия комплекс като смята, че родителите не са сексуални, а морални партньори на детето. Не приема понятието „сексуална енергия“. Смята, че има обща такава и не може да се дели. Двамата имат различна техника на изпълнение на сеансите в частност физическия контакт пациент-клиент. Фройд не позволява такъв. Също така двамата не споделят еднакъв поглед относно тълкуването на сънищата. Но тези различия не са основната причина за раздялата между двамата. Голямата причина се корени в различните гледни точки относно структурата на психиката и разбирането за природата на безсъзнателното. За Юнг психиката е еквивалент на личността. И това е и причината да възникнат 2 различни теории за личността.
Във възгледите на Юнг се откриват идеи относно архетипната поява на личността. Той говори за „персона“ – маската на актьорите, с която играят определена роля. Мисли, че имаме архетип, безсъзнателно и съзнателно предразположение да се държим по определен начин в различни ситуации и взаимоотношения. Личността разбираме като персона с маската, която слага човек, за да се представи по определен начин (желан) пред другите. Той показва „външна личност“ и ако се вживее в нея става болна личност. Гледната точка за личността като персона съобщава и загатва за един фундаментален факт, нещо неуспоримо, че хората са личности когато са адекватни на ситуацията, в която функционират. Архетипното понятие за личност ни ориентира към възприятие за личност свързано с адекватна промяна на човека в дадена ситуация.
Юнг също говори за 3 структури на личността:
- Лично съзнателно – това понятие е свързано с анализ на основните функции на съзнанието като усещане, мислене, интуиция и чувства. Това понятие описва човека като притежател на съзнателни функции
- Лично безсъзнателно – това понятие се отнася до безсъзнателни съдържания свързани със събития от индивидуалния живот, от личния опит, който сме натрупали и изтласкали. Личното безсъзнателно е близко по характер на фройдовото изтласкано безсъзнателно, но с 1 особеност – Юнг обявява за ядро на личното безсъзнателно комплекса. Комплексите това са излтаскани съдържания, емоционално наситени и усложняващи нашето адаптивно поведение.
- Колективно/универсално/родово безсъзнателно – тази идея и хипотеза е централен момент в психологическото портретиране на личността и маркира фундаменталното различие между З.Фройд и К.Г.Юнг по отношение на главния принцип на душевния живот. Юнг извежда функционирането на душевния живот от културни, расови фактори със социална природа, свързани с отношението на субекта към обектите за разлика от З.Фройд, който извежда функционирането на душевния живот от биологични фактори. Юнг смята, че в структурата на човешката психика има един пласт, пространство и съждение, който е най-дълбок, който се намира в пещерата, където е отложен опита на цялото човечество, на хората от всички времена, епожи, раси и култури, за да започнем с нещо ясно – опит за това как да реагираме – но това не са знания. Колективното безсъзнателно е съдържание, което не се осъзнава, но влияе на мислите, чувствата, представите и действията. Структурира душевния живот и поведението. Колективното безсъзнателно е опит, но в особена форма. То е онаследен на невронно равнище опит да реагираме по определен начин на значими и повтарящи се събития и обекти в нашия живот. Начина на реакция се осъществява като предразположение, като инструкция, която не съзнаваме, като правило без съдържание, което прилагаме върху актуално съдържание. Колективното безсъзнателно носи конструктивен характер по отношение на обективния свят. Тези правила без съдържание съотнесени и конкретизирани към дадени обекти се наричат архетипи. Тези архетипи се разкриват в символи. Архетипните символи са символи на безсъзнателното и са различни от символите на съзнателното.
Юнг също така прави една от ранните типологии на личността. Неговата типология се отнася за здрави хора, но може да се използва и приложи и към болни. Става дума за явленията и понятията „екстроверсия“ и „интроверсия“. Той допуска, че животът на едни хора е зависим и обусловен повече от връзката с външни обекти, а у други хора повече от връзката със собствените преживявания и живот. Следователно човек си взаидомейства с 2 свята – външен и вътрешен, но всеки конкретен човек предпочита един от тях.
Интровертът се абстрахира от обектите, търси свобода от външния свят и намалява неговото значение за собственото съществуване. Юнг казва: „ интровертът в норма се характеризира с колебаеща се рефлексивност, застрашена, стремяща се към уединение натура. Интровертът съхранява себе си заради себе си. Оттегля се от обектите и винаги пребивава в някаква отбранителна позиция“ (избягващ тип)
Екстровертът е ориентиран навън. Възприема обектите позитивно. Стреми се да открие и да увеличи тяхната ценност. Юнг казва: „Екстроверсията се характеризира с подвижност, чистосърдечност, сговорчивост, живееща натура, лесна приспособимост, лесно създава връзки и привързаност. В екстровертната нагласа доминира външния фактор“ (провокативен тип).
Отношението субект-обект е винаги отношение адаптация. Юнг казва: „става дума за една фундаментална противоположност, която се проявява понякога по-ярко, понякога по-замъглено, но винаги при хора с изявена личност. Типовете екстроверт и интроверт не се влияят от пола, образованието, средата или наследствеността. Те се влияят от удобството за адаптация.“
Юнг също така показва, че функциите на личното съзнателно, тоест съзнанието, придобиват особености в зависимост от това дали сме екстроверти или интроверти.
Внимателния поглед към психоаналитичните теории показва, че те отделят значително място на личността като моделирана от безсъзнателната психика. Но не само това, тези теории изострят въпроси като „Колко съзнателен е човека и колко не?“ и поставят въпроси като „Какво място има конкретната култура, социалната и икономическата структура на обществото за формиране на личността?“
И като заключение ще цитираме думите на Юнг: „тя е още в люлката и затова времето на обобщаващите теории още не е настъпило. Дори понякога ми се струва, пише Юнг, че психологията не е разбрала нито мащабността на задачите си, нито объркващото и сложно естество на своя предмет – психиката сама по себе си“ (За основите на аналитичната психология. К.Г.Юнг). Според него нейният предмет е умопобъркващ!
Валентин Бояджиев 