Сън и психопатология на съня.

От Валентин Бояджиев – психолог

Здравейте приятели! В тази статия ще се запознаем със съня. Той е един изключителен феномен и както сами разбирате не мога да Ви запозная изцяло с него само в една единствена статия, но ще направя всичко по силите си, за да Ви предоставя основата! Ще засегнем невробиологията и неврофизиологията на това уникално състояние, ще разгледаме самото сънуване като такова, както и някой патологии на съня според „Десета ревизия на Международната класификация на болестите“ – МКБ-10. 

Пожелавам на всички Ви приятно четене!

Невробиологични основи на състоянието сън

Физиологични промени по време на сън

Сънят преминава през различни фази:

Фаза на класически, бавновълнов сън или още NREM (Non-Rapid Eye Movement). Тази фаза се характеризира с:

  • бавни вълни в ЕЕГ
  • намалена сърдечна честота
  • намалено кръвно налягане
  • ритмично и забавено дишане
  • запазена терморегулация
  • намален мускулен тонус
  • бавни очни движения
  • пулсово увеличаване секрецията на растежния хормон
  • намален кортикален кръвоток
  • неориентираност при внезапно събуждане

 Класическият сън се разделя допълнително на 4 фази според промените в ЕЕГ.

  • Фаза 1 – краткотрайна – на лек сън. Тук човек има вид на заспал, въпреки, че може субективно да няма това усещане
  • Фаза 2 и 3 – постепенно задълбочаване на съня
  • Фаза 4 – дълбок сън, при който прага за сетивната дразнимост е най-висок

Фаза на парадоксален сън или още REM (Rapid Eye Movement). Тази фаза се характеризира с:

  • Бързи, подобни на будно състояние вълни в ЕЕГ
  • Увеличена сърдечна честота
  • Повишено кръвно налягане
  • Неритмично, ускорено дишане
  • Неефективна терморегулация
  • Силно намален мускулен тонус
  • Бързи очни движения
  • Увеличен кортикален кръвоток
  • Честа ерекция
  • Ориентираност при събуждане

Парадоксалния сън продължава между 10 и 30 минути и се повтаря 3-4 пъти през нощта.

Поведенчески и психологически аспекти на съня

Сънят е жизненоважен за организма. Сънят при човек е синхронизиран главно с фазите тъмно\светло. По външни белези сънят прилича на наркозата или хипотермията, разликата е в това че състоянието на сън е абсолютно обратимо състояние. Всеки човек прекарва около една трета от живота си в сън, а новородените спят дори още повече. По време на съня, приемането на информация от околната среда е силно ограничено, а контактът е силно намален. При прехода от будност към сън могат да се появят илюзии или халюциноподобни състояния.

Лишаването от сън води до разстройване функциите на нервните клетки. Води до умора, нервност, трудности в съсредоточаването и отслабване на паметовите възможности. Лишаването от парадоксалния сън води до нарушаване на паметовите функции поради факта, че паметовите следи от краткосрочната памет не могат да се прехвърлят към дългосрочната.

Неврофизиологични основи на съня

Сънят представлява „почивка“ на нервната система. Два медиатора имат ключова роля за настъпването на REM фазата – повишаването на активността на ацетилхолинергичните неврони и повишаването нивото на серотонина. А норадренергичните неврони играят ролята на изключващи REM фазата. От друга страна по време на класическия сън (NREM) се синтезират енергийните източници и обмяната на веществата в мозъка е възстановителна. Най-общо казано, NREM фазата е възстановителна, а REM фазата е консолидираща синаптичните връзки.

 

Сънуване

Сънуването е специфично състояние на мозъчната дейност, което се появява периодично по време на сън. Сънищата се отличават с изключителна субективна психологична стилистика. Съдържанието на сънищата се използва от някои психоаналитични школи като източник на информация за подсъзнателни психични процеси. Сънищата имат и своите особености:

  • Несъответствие на събитията по време, място и участие на персонажите
  • Накъсаност на спомените за съня след събуждане
  • Нелогично мислене и липса на реалистични съждения
  • Интензивни зрителни илюзии, илюзии за движение, слаби или липсващи усещания за мирис, вкус и болка, натрапливи мъчителни ситуации
  • Засиленост на емоционалността, особено за страх и удоволствие, занижаване чувството на вина и срам
  • Самоактивиране на нивото на моста, таламуса и зрителната кора на крайния мозък, едновременно с центровете на очните движения

Психопатология на съня

„Десета ревизия на Международната класификация на болестите – МКБ-10“ – „може да се определи като система от рубрики, в която отделните патологични състояния са включени в съответствие с определени установени критерии.“ – МКБ-10

В МКБ-10 съществуват:

Неорганични разстройства на съня:

  • Неорганично безсъние
  • Неорганична сънливост [хиперсомния]
  • Неорганично разстройство на ритъма сън-бодърстване
  • Сомнамбулизъм [ходене насън]
  • Нощни страхове
  • Кошмари
  • Други неорганични разстройства на съня
  • Неорганично разстройство на съня, неуточнено

Нарушения на съня:

  • Нарушение в заспиването и продължителността на съня [безсъние]
  • Повишена сънливост [хиперсомния]
  • Нарушение в цикличността на съня и бодърстването
  • Апнея по време на сън
  • Нарколепсия и катаплексия
  • Други нарушения на съня
  • Нарушениe на съня, неуточнено

В тази статия ще Ви запозная само с част от разстройсвата на съня изброени по-горе. Ще Ви запозная с инсомния, хиперсомния, разстройство на ритъма сън-бодърстване, сомнамбулизъм, нощни страхове и нощни кошмари.

Всяко от тези разстройства е отделна диагноза.

Инсомния – безсъние – съществуват 3 вида инсомния:

  • Ранна – най често срещана, представлява трудности при заспиване. Когато човек ляга да спи в стая с легло за сън, загася лампата и ако не може да заспи за 30 минути и ако това се повтаря през седмицата повечето дни и за не по-малко от 2 седмици
  • Средна – представлява повърхностен сън с чести събуждания (повече от 2-3, които не са на физиологични причини и ако в рамките на 10-15 минути последва заспиване, не е проблем), ако продължава в повечето дни от седмицата и за не по-малко от 2 седмици
  • Късна – най-тежък тип инсомния – представлява ранно събуждане, най-малко 2 часа преди обичайното и не се заспива след това, ако продължава в повечето дни от седмицата и не за по-малко от 2 седмици. Това е типично при депресия и алкохолизъм.

Инсомнията съществува не само при психични разстройства, но и като самостоятелна диагноза и болест.

Хипесомния – обратното на инсомнията – системно спане, повече от 10 часа в денонощието и не се дължи на недоспиване. През деня човек има неудържими присъпи на заспиване. Хиперсомнията не се дължи на органични заболявания, следователно тя е неогранична. Хипесомнията е типична при биполярната депресия и много често е съпроводена с хиперфагия (повече ядене).

Разстройство на ритъма сън-бодърстване (циркаден ритъм/ 24 часов ритъм) – обръщане на ритъма. Съществуват малцина хора, които се раждат с обратен ритъм и това не е болест. Болестното идва от вторичния стрес. Ако човек има нормален ритъм и в зряла възраст се обърне, следва да се направи изследване на мозъка. Възможна причина за разстройството на ритъма е депресията, мине ли депресията, ритъма се оправя. Интересно е да се спомене, че родените с обратен ритъм са предразположени към депресия.

Сомнамбулизъм – ходене на сън – сомнамбулен акт. Наблюдава се във втората половина на вечерта, заспалия отваря очи, става от леглото и прави няколко прости движения, след това се връща, ляга и заспива и на сутринта няма спомен за това. Сомнамбулните актове са най-чести при децата, около 60-70% от децата поне веднъж са имали такъв. Това е израз на растежа на мозъка и в пубертета минават. Много малко хора в зряла възраст извършват сомнамбулни актове, ако такива настъпват и се наблюдават, то следва да се изследва мозъка. При наличие на сомнамбулен акт не бива да се буди лицето, да се говори с него, а е желателно да се хване за ръка и да се заведе внимателно до леглото, за да си легне.

Нощни страхове – най-често се срещат при млади момичета и жени. В ранната част на нощта се скача от леглото с израз на лицето изписващ голям страх и бягство в някаква посока. Нощните страхове не се дължат на сън, не са породени от страшен сън и не се лекуват с приспивателни. Породени са от проблеми в емоционалния живот.

Нощни кошмари/тревожност – наблюдават се само при бързия сън (REM). Приличат на нощните страхове, но с разликата, че са породени от кошмарен сън. Много често кошмарния сън се повтаря един и същ. Лечението при нощни кошмари е сходно като при хощните срахове.

Надявам се да сте намерила тази статия за увлекателна и информативна, може би дори полезна и насочваща. Както казах, не мога да разкрия цялата научна информация за съня пред Вас само с една единствена статия, но се надявам, че заедно положихме основите, а дори и малко повече! Пожелавам на всички Ви приятен и успешен ден!

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Реклами