Социалното развитие на детето.

От Валентин Бояджиев – психолог

 

Аристотел е казал „Човек – това е социално животно“, на което е отсъдено да живее в тясна връзка със себеподобни. Как тогава се формират тези връзки? Какво се случва когато те са трайно установени и когато те отсъстват или са прекъснати? 

Децата са социални същества още от момента на своето раждане, като от самото начало те контактуват със своите родители чрез поглед, докосване, усмивка и глас. Взаимодействието между родителите и децата спомага за тяхното оцеляване и на развитието на тяхното чувство за самосъзнание.

Лев Виготски и социокултурната теория

Руският психолог Лев Виготски създава социокултурната теория, която повлиява на западната психология, занимаваща се с проблемите на развитието. Съгласно тази теория родителите и учителите придават на всяко дете тези способности и умения, морални ценности и нагласи, които се изискват от обществото на даден етап от развитието. Във всички култури обаче новородените са неразривно свързани със своите настойници. Привързаността на човека към другите хора води своето начало от връзката родител-дете, като тази връзка има различни прояви и едната е телесният контакт между дете и родител. Първоначално се е считало, че бебетата се привързват ъм тези възрастни, които ги хранят. Това схващане дълго е било доминиращо, до момента в който в един експеримент се проявява случайно факт, който го опровергава. През 1950 година Хари Харлоу си поставя за цел да изследва процеса на учене при маймуните. При хората привързаността също се определя от телесния контакт между възрастите и децата. Тя се основава на безопасността и сигурността и въпреки че у хората привързаността се променя, се запазва правилото, че човек разчита на този, който му казва „Аз съм тук“, „Аз се интересуват от това какво правиш, чувстваш и мислиш и ще те подкрепям“. Друг Фактор, влияещ върху привързаността е сходството. 

Здравата и нездравата привързаност

Здравата уверена и сигурна привързаност се проявява в това, че детето е спокойно в присъствието на майката, а когато тя например излезе от стаята, то става неспокойно, но при връщането и, търси контакта с нея. Несигурната, нездрава привързаност при децата се изразява в това, че те са много силно привързани към майката, ето защо, когато тя излезе от стаята децата плачат силно и стават високо тревожни, а когато майката се върне те се държат отчуждени и се правят, че не я забелязват. Тези особености в поведението се проявяват още в най-ранна възраст и провокират въпроса дали са вродени или не. Тези прояви в поведението са свързани с темперамента на човека, който лежи в основата на проявите на детската рационалност и определя това дали тя е силна и неспокойна или тиха и спокойна. 

Отзивчивост на родителството на родителите
Стилове на поведение и стилове на привързаност

Изследователите установяват, че върху привързаността на детето към родителя влияние оказва факта „как родителите се държат с детето“. Родителският стил на поведение оказва влияние върху изграждането на самооценка на детето, която започва да се формира най-активно през 10-12 годишната възраст. Експериментално са установени четири стила на поведение:

  1. Авторитарен – родителите въвеждат правила на поведение и очакват от децата подчинение.
  2. Авторитетен – от една страна родителите са взискателни към децата, а от друга те са отзивчиви към тях. Дискутират с децата си въвеждането на правила и им обесняват „Защо е необходимо те са се спазват“.
  3. „Позволяващи родители“ – те се подчиняват на желанията на децата, твърде малко изискват от тях и почти не ги наказват.
  4. Небрежни/“Отхвърлящо пренебрежителни родители“ – очакват малко от своите деца и поради това „инвестират“ твърде малко в тях.

Съществуват четири стила на привързаност:

  1. Свръхангажираност
  2. Сигурен
  3. Страхуващ се
  4. Отхвърлен

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!

 

Реклами