Функционална психология. Идеи и възгледи на Уилям Джеймс.

От Валентин Бояджиев – психолог

 

За разлика от всяка психология на съзнанието, функционализмът търси отговор на въпроса „За какво ни служи психиката?“, „Каква роля играе в живота?“, „Какво ни дава?“.

Тези въпроси показват, че дълбокият източник на функционализма е еволюционализма (биологизма) и по-конкретно Дарвинизма. Тук на психиката се гледа като на инструмент за адаптация, за оцеляване и развитие. Основна категория (понятие) е понятието „действие“. Това понятие не съвпада с понятието „дейност“. Няма обяснителната сила на категорията „дейност“, но има допирни точки. И действието и дейността освободени от психика са мъртъв предмет. Действието е изнесено преди психиката и формира лозунги като „страхувам се, защото бягам“, „тъжно ми е, защото плача“, „гладен съм, защото ям“. Връзката между наблюдаемите практически действия и психиката е един от жалоните на всяка психология. У функционалистите и по-специално у Джеймс тази зависимост е разкрита във взаимовръзката действие-емоции. Едно от големите лица на функционалистите е американския философ и психолог У. Джеймс. През 1890 година издава в два тома „Принципи, основи на психологията“. В творчеството му има три централни психологически теми:

  1. Теория за потока на съзнанието.
  2. Учение за личността и за Аз-образа.
  3. Теория за емоциите и чувствата.

Първите е теми заемат почти 90% от цялото му творчество. Той прави една феноменологична картина на съзнанието чрез метафората „река, която тече“.

Съзнанието е транзитивно – тече в една посока, обратно не тече.
Съзнанието е селективно – избира, замества едно с друго.
Съзнанието е субективно – само мое, не може да се даде на друг, нито да се прехвърли.
Съзнанието е рефлексивно – то само познава себе си.

Единствено човекът може да различи представата и мисълта от това, за което си представя и мисли, че е . Животните не са рефлексивни. Разчленяването на реалното и идеалното е основа на появата на рефлексивното. Първото откритие на човека Аз-а е, че е различен от всяко друго, че има индивидуална идентичност. Рано или късно всеки човек формира:

  1. Реално Аз – това, което вярваме, мислим, че сме е реално Аз.
  2. Идеално Аз – това, което не сме, но искаме да бъдем (много силен мотив).
  3. Огледално Аз – вярваме, мислим и казваме, че сме това, което другите казват за нас (най-често положителните твърдения се приемат и утвърждават, а отрицателните се отричат).

Азът не е нещо дифузно. Съзнанието работи с много Аз-ове. Всеки човек е привързан към някой от Аз-овете си, иска да е в хармония с него. Съществува акцентуация върху Аз-овете (Акцентуиран Аз). Тази акцентуация обсебва и разстройва адаптацията. Този феномен на акцентуация се намира на границата между патологията и нормата. 

Джеймс говори за материално Аз, духовно Аз, социално Аз и идентично Аз (Аз за Азът). В теорията за емоциите и чувствата картината е по сложна.

Емоциите и чувствата са процеси и състояния, които ни съобщават за личното, субективното значение на нещата. Това е друг език, различен от разума, който формира едно фундаментално свойство на съзнанието наречено „пристрастност“.

Всяко индивидуално съзнание е психологически пристрастно. Оценката диктуват чувствата, а не разума. 

Джеймс казва, че действията пораждат чувствата. Това е един осакатен физиологизъм. Не движението предизвиква чувствата и емоциите, а значението на движението. Емоции има както у животните, така и у хората. Чувства има само у човека. Както емоциите, така и чувствата не могат да се обясняват вън от потребностите.

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Реклами