Интенционална теория за актовете на съзнанието. Идеи и възгледи на Франц Брентано. Курт Левин и теорията за полето.
От Валентин Бояджиев – психолог
Теорията на Брентано е различна от тази на Вунд, тя е насочена срещу атомистичната представа за строежа на съзнанието. Франц Брентано е австрийски учен и свещеник, преподавател по философия и психология във Виенския университет. Поклонник на Аристотел, от когото асимилира идеята за активността на душата.
За разлика от другите учители, той изповядва непоклатима и здрава ориентация относно това какво трябва да изследва психологията, в наука за какво трябва да се превърне. Твърди, че психологията трябва да изучава душевния живот „наивно“, така както протича и се случва, цялостно, както преживяваме и с това полага основите на това, което наричаме феноменология. Изучаване на психичното, така както се явява на монитора на съзнанието. Ако съзнанието е активно, то носи в себе си свойството интенция (насоченост) към даден обект. Съдържа обекта. Не може да съзнаваме нищо. Ако е така, какво прави съзнанието? То извършва актове върху обекта! Актовете са цялостни състояние, които разкриват смисъла на съзнанието. Те са:
- Идеация – съзнанието си представя обекта, няма значение дали е реален или не.
- Съждение – мисъл, която утвърждава или отрича. Установява дали обекта е реален или не.
- Емоционална оценка – съзнанието установява дали мрази или обича.
Чрез актовете на съзнанието Брентано утвърждава една негова стабилна структура и преодолява атомизма на Вунд. По – същественото е, че той преразглежда интроспективния метод и говори за феноменологична интроспекция (самонаблюдението описва преживяванията натурално, така както са ни дадени, както ги преживявам, както ни се явяват, цялостно, в известен смисъл завършени). При този метод явлението и същността съвпадат и в определен смисъл философския подход става по-достоверен. Ние не преживяваме атомни молекули, а цялост. Тази идея за отношението между цялото и частите на равнище психика лежи в основата на възникването на ново течение в психологията наречено Гещалтпсихология. Гещалтпсихологията е типично немско течение в психологията, което възниква 1912 година, когато във Франкфурт се срещат Макс Вертхаймер (1880-1943), Курт Кофка (1886-1941) и Волфганг Кьолер (1887-1967). Това течение е отрицание, реакция на Вундовата емпирична психология, повлияна е силно от моделите на мислене в естествознанието. Повлияни са от мисленето във физиката. Тезата на гещалтпсихологизте гласи, че всяко нещо е част от нещо по-голямо, по-общо и може да бъде интерпретирано като отношение между част и цяло, а и съзнанието има тенденция да възприема като цяло. Как функционира съзнанието? Гещалтпсихолозите изследват два процеса:
- Възприятие;
- Творческо мислене.
Тези процеси са подчинени на дадени принципи. Принципите са:
- Центриране – в даден момент се съзнава само определен обем от съдържанието на съзнанието наречен фигура. Всичко останало е фон. Има отношение между фигурата и фона.
- Прецентриране – фигурите се движат. Едни идват във фокуса, други отиват във фона.
- Прегнантност – чистота на възприятието. Съзнанието се стреми да възприеме фигурите ясно, отчетливо, точно и параметрично.
- Затваряне на гещалта или формиране на нов гещалт (нова фигура) – за изграждане на подреденост.
Според тях изграждането и затварянето на гещалтите се случва чрез досещане, чрез инсайтни връзки.
Съществуват два принципа от гещалтите:
- Изоморфност – съзнанието е изоморфно на нервно-мозъчни процеси.
- Автохтонност – на мозъчното поле са присъщи вътрешни сили, които движат гещалтите.
От тази школа идва един световно известен фараон в психологията – Курт Левин (1890-1947). Професор в Берлинския университет. На 34 години имигрира в САЩ. Курт Левин и Зигмунд Фройд са двама психолози променили представата за сложността на душевния живот на човека.
Старата асоциативна психология работи с категорията „образ“. Курт Левин и Зигмунд Фройд въвеждат понятието „мотив“. Мотив – тези психични факти и процеси, които обясняват защо и в името на какво действаме. Те не само ни подбуждат.
Курт Левин ориентира мисленето в психологията към един нов модел на обяснения. Старият модел е детерминационен (причина- следствие). Курт Левин въвежда релационния подход – нещата стават по причина на отношението между тях. Курт Левин в контекста подчертава факта, че сложните образувания на психиката като личност, мотив, потребност, убеждения, асимилации не могат да се изучават в лаборатория! Изучават се или в живота (естествени условия) или в полеви експерименти, които моделират живота!
Курт Левин създава теорията за полето. Той създава теория, в която развива идеята за едни сложни връзки между нас и обектите и движенията към тях. Обектите притежават свойството валентност – към едни се стремим, други избягваме. Проповядва идеята, че притегателността дефинира нашите движения. Според него има два вида поведение:
- Полево;
- Волево.
Според него човешкото поведение е функция на отношението между ситуацията и качествата на личността да отреагира. R = f(S -> P) където S е ситуация, а P – качествата на личността да отреагира.
Трябва да се знае, че:
- Има поведение, което е ситуативно детерминирано.
- Има поведение, което е баланс между ситуация и качествата на личността.
- Има и екстремно поведение (над ситуацията) – правят се жертви, поради това, че ценностите стоят по-високо от собствения живот.
Волята е преход от мисъл към действие.
Валентин Бояджиев 