Учение на В. Вунд за природата на психичното, предмета и методите в психологията.

От Валентин Бояджиев – психолог

 

За да има наука са необходими четири условия:

  1. предмет (реалност, която не изучава друга наука);
  2. методи за изучаване на предмета;
  3. задачи (теоритични и практически);
  4. категориален апарат (понятия и термини специфични за науката).

Във всяка наука се говори с определен език. Явленията на психиката не се делят на правилни и неправилни!

Вунд се пита какво трябва да изучава психологията и казва – Психологичната наука изучава някакъв опит, знание. Естествените науки изучават външния опит, знанието дошло отвън. Усещанията не идват отвън, има вътрешен опит (какво мислим, преживяваме, искаме) – литературата, хуманитарните науки изучават това. Психологията е наука за непосредствения опит или за чистия опит, за преживяването като преживяване, а не преживяването като съдържание. Ние можем да си представяме море, но никоя наука освен психологията не изучава какво е самото представяне какво е самото усещане. Може да имаме усещане за горчиво, но психологията не изучава това, което горчи, а силата, продължителността, особеностите на самото усещане. Предмет на психологията е процесът на психологичното преживяване освободен от неговото съдържание. Той се ръководи от представата за атомистичния строеж на явленията и търси онези първични елементи, психични атоми или молекули, от които е изградена психиката. Дефинира 3 първични молекули:

  1. усещания;
  2. образи или представи;
  3. чувства.

От съединяването на тези 3 елемента се получават сложните вериги от психични преживявания. Законите, по които става съединяването на елементите на опита са:

  1. асоциациите;
  2. аперцепцията;
  3. творческата синтеза;

направлявани от волята. Вунд е волюнтарист, аперцепционист и асоционист. Аперцептцията е вътрешна сила, която организира елементите на опита в нещо завършено, цяло. Дефиницията, която дава на предмета на психологията (непосредствения опит) звучи академично и оправдано за онова време. Все пак психичното е и процес и съдържание. Във възгледите на Вунд намира място проблема за връзката и отношението между психично и физично.

Вунд е психо-физичен паралелист. Твърди, че между физичното и психичното няма причинна/каузална връзка. Те са две вериги причинно несвързани, но паралелни. Има съответствие, на всяко психично съответства нещо физично, но не на всяко физично съответства психично.

Науката няма отговор за причината създала битието.

Вунд казва, че както ни е дадено физично, така и психично. Следва въпроса „Ако света е даден, къде е изходния момент?“. Изходния момент е във взаимодействието между съществуващите реалности.

През 1863 година руският учен И. М. Сеченов, бащата на руската физиология (1829-1905) пише книга „Рефлексите на главния мозък“ и поставя основата на естествено-научния материализъм в психологията. Развива идеята, че психиката е реакция на външно въздействие, което завършва с мускулно движение.

Какво е психичната реакция? Психичната реакция изгражда образ.
Опровергава психо-физичния паралелизъм. Психиката реагира причинно на външния свят.

Проблемът при Вунд е „Как да се изследва психиката?“. Чистият опит, преживяването ни е дадено в самонаблюдението. Още преди да стане наука, психолозите и психологията разделят територията на самонаблюдението на „За“ и „Против“. Нещата се усложняват от догмата, че наука има само там, където има експеримент (където се възпроизвежда и контролира дадено явление).

Какъв трябва да е експеримента в психологията?

Вунд съединява самонаблюдението и експеримента и се получава провокирано експериментално контролирано самонаблюдение. Принципната задача е, чрез самонаблюдение и експеримент, да се открият елементите на опита. Самонаблюдението, което има за цел да открие елементите на опита се нарича класическа интроспекция.

Всеки ли може да бъде използван за научен самонаблюдател? 
За да си самонаблюдател трябва да обладаваш определено морално, интелектуално и паметово ниво.

Проблемът е, че при едни хора самонаблюдението се вербализира до равнище талант, а у други до глупост.

Може ли едновременно да сме самонаблюдатели и да извършваме действие?
Не може! Следователно е възможно само ретроспективното самонаблюдение.

Има психични явления, които са достъпни единствено на самонаблюдаващия се. Не можем да изследваме спонтанното въображение без самонаблюдение.

В самонаблюдаващият се човек може да се внесе и промени нещо. Не може да изследваме човека без самия човек, без самонаблюдението.

Някои смятат, че методите на естествените науки са неприложими.

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Реклама