Възникване и обособяване на психологията като самостоятелна наука.
От Валентин Бояджиев – психолог
Немският психолог Х. Ебинхаус (1850 – 1909) пише в книгата „Асоциативна психология“ – „Психологията е наука с най-кратка история и най-дълга предистория.“
Психологическото знание обаче е старо, колкото е стар човекът. Всеки човек малко или много е практически психолог. Натрупва знания за себе си и другите и се ползва от тях. Има поток от производство на психологически знания на индивидуално равнище, които оформят така наречената „ежедневна стихийна психология“, „психология на здравия разум“. Тази психология не е наука, но е истина, вън от науката, основава се на човешката практика.
Психичните явления имат индивидуалност, неповторимост.
Две хиляди години психологията се е развивала в рамките на философията, както етиката, логиката и онтологията и пр. Това е траело до средата на 19-ти век. Още през 18-ти век естествените науки забелязват факти, които не се описват с понятията на биологията, а и възраждането на ренесанса поставя въпроса за умствения прогрес на човека, за различието между хората, по-късно и за контрола и предсказването на поведението.
През 1879 година, в град Лайпциг, немският философ, физиолог, психолог и патоанатом В. Вунд (1832 – 1920) открива първата психологическа лаборатория в света. Две години по-късно, тя е институт по експериментална психология. Издава се списание. Тя се превръща в своеобразен Йерусалим за психолозите от цял свят. Превръща се в интернационален център. Тук се учат и първите български академични психолози. По образец на тази лаборатория започват да възникват лаборатории в цял свят. През 1885 година в Казан възниква първата лаборатория в Русия, създадена от В. М. Бехтерев, който е ученик на Вунд. През 1890 година възниква лабораторията в Одеса, създадена от Н. Н. Ланге. През 1892 година възниква лабораторията в Корнейл, създадена от Е. Титченът (1853-1927), който е и основоположник на структурната психология. През 1903 година в София се създава и първата българска психологическа лаборатория от Н. Алексиев (1877-1913). Н. Алексиев чете лекции по експериментална психология, теория на чувствата и афектите и др. През 1889 година се провежда и първият световен конгрес по психология, който се провежда и до днес на всеки четири години.
С оформянето на тези институции пред психологията възниква въпроса „Какъв тип наука е психологията?“ и „Какво трябва да изучава психологията?“
Става ясно, че психологията не е:
- социална наука;
- философска наука;
- естествена наука;
- техническа наука.
Психологията е самостоятелна фундаментална наука, разположена в пресечната точка на всички науки. Тя е наука за явлението и понятието психика!
Предметът на психологията съдържа много въпроси, но се заключава във въпроса „Какво е психиката?“
Първичният образ на психологията е построен от няколко течения:
- интроспективно-емпирична психология – В. Вунд;
- гещалтпсихология;
- теория за актовете на съзнанието;
- функционална психология;
- описателна психология;
- класически/радикален бихевиоризъм;
- класически психоанализ.
Валентин Бояджиев 