Кратко въведение в психологията
Лекция по психология
„Психологията като наука и като практика“

От Валентин Бояджиев – психолог

Целта на седемте лекции от поредицата „Кратко въведение в психологията“ е да запознаят читателя с някои от основните теми на психологическата наука. Седемте лекции са представени максимално опростено и синтезирано, за да могат да бъдат разбрани от всеки желаещ да обогати своите знания в сферата на психологията. Надявам се всеки читател да прекара следващите минути вдъхновено в света на психологията, да намери нещо интересно и полезно за себе си и да го приложи в своето напрегнато и динамично ежедневие. Приятно четене!

В първата от седемте лекции от поредицата „Кратко въведение в психологията“ ще се запознаем с теми от света на психологията като наука и като практика и ще спрем поглед над:

  1.  Предмета на психологията
  2. Основни психологически школи и концепции:
    а) Интроспективна психология
    б) Психоанализа
    в) Бихевиоризъм
    г) Школи, изследващи съзнанието
  3. Психологията в помощ на човека
  4. Видове психотерапии
    а) Когнитивна
    б) Психоаналитична
    в) Хуманистична
    г) Поведенческа
  5. Психологическо консултиране

1. Предмета на психологията

Най – общо можем да кажем, че психологията изучава вътрешния душевен свят на човека. От древногръцки думата „психология“ означава „наука за душата“ като „психе“ – душа и „логос“ – наука. Задачата на психологията не е никак лека. Тя има за цел да опознае и систематизира цялото разнообразие от психични (душевни) явления като мисли, чувства, емоции, сънища, фантазии, настроения, предразсъдъци и много други. Но нека все пак да конкретизиране тези явления в 3 групи:

  • съзнателни психични явления – например мислите
  • несъзнавани психични явления – например сънищата и инстинктите
  • поведенчески явления – например жестове и мимики

От тук можем да изведем и едно понятие, едно определение за психологията:

Психилогията е наука насочила вниманието си и изследваща съзнаваните, несъзнаваните и поведенческите явления при човека. Или „Психологията е наука за човешките отношения, за невидимата душевност на личността и за видимата изява на тази душевност в поведението и общуването.“

2. Основни психологически школи и концепции:

  • Интроспекционизъм и изследването на съзнанието
  • Психоанализа и изследването на несъзнаваното
  • Бихевиоризъм и изследването на поведението
  • Школи, изследващи съзнанието – гещалт-психологията, хуманистичната психология и когнитивната психология

 

Интроспекционизъм и изследването на съзнанието

Интроспекционизмът е първата цялостна школа в историята на психологията. Нейни видни представители са Вилхелм Вунт и Едуард Титчънър. Основният метод използван от представителите на тази школа се нарича интроспекция (от латински език introspectio – „гледане навътре“ или „самонаблюдение“). Чрез интроспекцията човек „наблюдава“ собствения си свят, например своите мисли и чувства. Този душевен свят в неговата цялост и уникалност е достояние само и единствено на човека, който го преживява. Това е един привилегирован достъп до психичните явления на човека.

Интроспекционистите насочват вниманието си към съзнателните психични явления (първият от трите вида изброени по-горе). Според тях външното поведение на човек не винаги съответства достоверно и истинно на вътрешните душевни преживявания на човека и много често може да бъде подправено. Също така смятат, че несъзнаваните психични процеси не са достъпни за научно изследване. В интроспективната психология има 3 категории психични процеси:

  • Познавателни
  • Емоционални 
  • Волеви 

Освен тях има и така нареченият „Съзнателен Аз“, който ги преживява.

За интроспекционистите психичните (душевните) процеси са абсолютно различни от мозъчните (химико-физични) процеси. Психиката и мозъкът са две качествено различни реалности, които непрестанно си взаимодействат една с друга. Науката за мозъка се нарича неврофизиология, а науката за психиката – психология.

Психоанализа и изследването на несъзнаваното

Психоаналитичната школа е създадена в края на 19-ти век от виенския невролог и психиатър Зигмунд Фройд (1856 – 1939). Психоанализата е цялостна философска теория, която претендира, че достига до най-дълбинните пластове на психиката. За класическият психоанализ са характерни следните основни принципи:

  • Несъзнаваните сексуални и агресивни инстинкти са истинската причина за различните човешки дейности и се стремят към задоволяване по всякакъв начин;
  • Хората приемат за травмиращи и неморални своите изтласкани от съзнанието инстинктивни влечения;
  • Причината за невротичните разстройства се крие в детството и са следствие от психични конфликти и травми.

Фройд създава и структура на душевността (личността). Според него съществуват 3 инстанции:

  • „То“ – несъзнаваното – съвкупност от всички несъзнавани, първични, биологични влечения.
  • „Аз“ – съзнаваното – човешкото съзнание, което „взема всички решения“, като се влияе от натиска на „То“ и „Свръх-Аза“.
  • „Свръх-Аз“ – съвкупност от нашият морал, принципи и норми на поведение, които човек възприема чрез своето възпитание, образование и своя личен житейски опит.

Според Фройд най-големите травми възникват от сблъсъкът между стихийните влечения на „То“ и моралните норми на „Свръх-Аза“ и поради това „Аз-ът“ е подложен под постоянно напрежение да задоволи както влеченията на „То“ така и да спази моралните норми на „Свръх-Аз-а“.

Психоаналитичната теория многократно е била атакувана от множество критики. Някои смятат, че тя е твърде неясна и неопределена, тъй като твърденията на психоанализата не подлежат на експериментална проверка и доказване. Други твърдят, че е изключително едностранчива и опростена поради това, че обяснява цялата човешка дейност чрез сексуалността.

Бихевиоризъм и изследването на поведението

Бихевиоризмът (от английски език „behaviour“- поведение) е една от най-нетипичните психологически школи, защото изучава не психиката, а поведението. За основател на тази школа се смята Джон Уотсън (1878-1958). Бихевиористите твърдят, че не съществува качествена разлика между човешката и животинската душевност. Изследвайки животните и тяхното поведение, те правят заключения и за човешкото поведение. Пренебрегвайки самата психика, бихевиористите търпят и големи неуспехи. От тук се появяват и необихевиористите, които признават значението на душевните процеси.

Школи, изследващи съзнанието – гещалт-психология, хуманистична психология, когнитивна психология

Гещалт-психологията (от немски „гещалт“ – цялостност) възниква в началото на 20ти век в Германия. Нейни основатели са В. Кьолер, М. Вертхаймер, К. Кофка. Според гещалт-психолозите всяко психично явление може да бъде разбрано само и единствено в контекста на цялостния поток на съзнанието. Те се противопоставят на разчленяването на психичния живот на елементарни психични явления. Изучават с особен интерес познавателните процеси и творческата интуиция, разчитаща на внезапното прозрение така нареченият „инсайт“. Също така смятат, че психичните процеси за коренно различни от мозъчните такива.

Хуманистичната психология е създадено през 50-те години на 20-ти век. Видни нейни представители са Е. Маслоу, Ш. Бюлер, К. Роджърс и В. Франкъл. Според хуманистичните психолози всеки човек е добър по рождение, той е свободен и отговорен за своята съдба и притежава безброй възможности за себереализация. Според тях уникалността и творческият потенциал са присъщи за всеки човек.

Е. Маслоу създава йерархичен модел на човешките потребности:

  1. Физиологични потребности
  2. Потребности от сигурност и защита
  3. Потребност от социална причастност и обвързаност
  4. Потребност от уважение, любов и одобрение
  5. Потребност от творческа самореализация
  6. Потребност от философско и религиозно осмисляне на живота

„Само личностите, които осъзнават своите възможности и способности, са в състояние да открият истинската си същност и пълноценно да осъществят себе си.“

Когнитивната психология е една от най-влиятелните направления в световната психология. Нейни видни представители са У. Найсер, Дж. Брунър, А. Елис и др. Главната цел на когнитивната психология е изучаването на познавателните процеси, както и творческите, емоционално-волевите и поведенческите възможности на човека.

3. Психологията в помощ на човека

Една от най-важните задачи на психологията е да е в помощ на човека в неговия жизнен път, да му помага в ежедневните взаимоотношения, в осъзнаването на някои важни, но трудно забележими характеристики на човешката психика, да бъде полезна при изясняването и разрешаването на психологичните проблеми възникващи и развиващи се в динамичната, изпълнена със стрес и конфликти среда на нашето съществуване. Психолозите помагат в предотвратяването и преодоляването на всекидневните психологични проблеми като анализират проблемите откривайки техните причини и следствия. Важно е да се прави разлика между невролог, психиатър, психотерапевт и консултативен психолог.

Неврологът има медицинско образование и изследва анатомията и физиологията на нервната система.

Психиатърът има медицинско образование и работи с хора с тежки психични разстройства. В своята практика използва лекарствени средства и понякога психологически методи.

Психотерапевтът има психологическо образование и работи с хора имащи психологически проблеми. Той не използва лекарства, а психологически методи – психотерапия.

Консултативният психолог има психологическа образование и чрез използването на различни практични съвети и консултации помага на хората да се справят с житейските си проблеми и различните емоционални кризи. Има различни видове консултации – групови и индивидуални.

4. Видове психотерапии:

  • Когнитивна психотерапия
  • Психоанализа
  • Хуманистична психотерапия
  • Поведенческа психотерапия

Когнитивна психотерапия 

Поради ефективността си техниките на когнитивната психотерапия се използват в почти всички останали видове психотерапии. Когнитивната психотерапия разкрива и анализира неосъзнатите предразсъдъци, ирационални нагласи и предубеждения на човека и се опитва чрез рационални аргументи и факти да промени погрешните мисли и предубеждения на човека. Според когнитивните психотерапевти „психичните смущения не са пряко следствие от сблъскването на личността с някаква проблематична (стресова) ситуация. Те са всъщност резултат от човешките предубеждения и от погрешната интерпретация на тази ситуация.“ 

Най-често срещаните ирационални и неадекватни вярвания оформят две крайни тенденции:

  • Оптимистичен егоцентризъм – преобладават необосновани, погрешни и неосъзнати убеждения, че всички хора за добронамерени, че именно ние взимаме най-верните и интелигентни решения и че всички житейски проблеми са решими
  • Песимистичен егоцентризъм – човек не оценява положителното в своя живот. Очаква само неприятни за него ситуации. Има усещането и подозира, че е недооценен, пренебрегнат, склонен е към самосъжаление, депресивни мисли и самообвинения.

Психоанализа

Психоаналитичната терапия е създадена от Зигмунд Фройд в началото на 20-ти век. Според него психичните травми и неврозите са предизвикани от непрестанният сблъсък между „То“ и „Свръх Аз-а“  и невъзможността на съзнателния „Аз“ да взема винаги „правилните“ решения за погасяване на тези сблъсъци. Използвайки така наречените „защитни механизми“ (изтласкване, сублимация, рационализация, проекция) човек потиска своите сексуални и агресивни инстинкти.

Изтласкване – чрез него неморалните импулси се изхвърлят в несъзнаваното и се забравят

Сублимация – забранените неморални действия се превръщат в социално приемлива дейност. Например агресивността се реализира в спорта, а сексуалният нагон в изкуството или науката.

Рационализация – прикриване на истинските причина за нашите действия и желания.

Проекция – приписване на собствените мисли, желания, вина на други хора – например този, който копнее за изневяра мисли, че неговият партньор му изневерява.

Фройд смята, че най-тежките травми и потиснати влечения се натрупват в несъзнаваното още в детска възраст.

Хуманистична психотерапия

Хуманистичните терапии са центрирани върху клиента. Той сам открива проблемите, ценностите и целите си. Терапевтът е приятел, помощник и партньор. Той не подсказва, а само преформулира и изяснява казаното от клиента. Психотерапевтът се придържа към три основни правила:

  • Безусловно позитивно отношение към клиента
  • Създаване на автентична атмосфера помежду им (откритост и искреност)
  • Съпреживяване на личната позиция на клиента (съчувствие и емпатийност)

Различни варианти на хуманистичната психология са създадени от Карл Роджърс, Ебрахам Маслоу, Виктор Франкъл и др.

Поведенческа психотерапия

Бихевиористичната или така наречената поведенческа психотерапия се основава на изследванията на Джон Уотсън, Б. Скинър и други. Бихевиористите смятат, че невротичните реакции са проявления на научено, неадекватно поведение. Смятат, че могат да променят тези проявления или чрез „награди“ (одобрение, насърчаване и други), или чрез „наказания“ (порицание, предизвикване на отвращение и тревожност и други). Основен метод използван в поведенческата психотерапия е „систематичната десензитизация“ – поставяне на отпуснатия пациент първоначално във въображаема след това в реална стресова ситуация, за да може да привикне към проблема си. Друг основен метод е така наречената „негативна практика“ – непрестанно преднамерено повтаряне на нежеланите действия и реакции.

5. Психологическо консултиране

Консултативният психолог работи със здрави хора имащи моментни проблеми. Той помага на хората за тяхната успешна адаптация към средата. Това става чрез активното участие на клиента, чрез неговият самоконтрол и постоянство. Консултативният психолог използва множество методи за психодиагностика на своите клиенти – интерю, тест, експеримент, наблюдение, анкета, анализ на отделните случай и историята на клиента и други.

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Advertisements