Що е философия?
От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог
На въпроса, какво представлява философията и какво тя изучава, са давани най-различни отговори. Често пъти те са свързани със собствената философска система на даден философ и в този смисъл се говори за „Философията на Сократ“, „Философията на Демокрит“, „Философията на Аристотел“, „Философията на Хегел“ и пр. Някои автори изтъкват, че според древногръцката философска традиция има пет различни определения на философията:
1. Философията е търсене на първоначалата и причините на света.
2. Философията е наука за съществуващото като такова.
3. Философията е съзерцанието на истината.
4. Философията е стремлението към смъртта.
5. Философията е сравняването на човека с божественото.
Тази традиция в разбирането на философията се запазва и по-късно – Средновековие, Възраждане, Ново време, пък и до наши дни. Това изразява най-добре австрийският философ Димер, който след многостранни изследвания установява, че съществуват около 70 различни определения за философията, от които 20 основни. Например, философията е наука (така мислят Аристотел, Хегел, Маркс, Ясперс и др.); философията е енциклопедическо знание (така мислят Бейкън, Хобс, Декарт и др.); философията е теория: на морала (Сократ); на познанието (Кант); на мисленето (Ръсел); на ценностите (Бунге, Баденската школа и др.), философията е вид умствена дейност (Хегел, Фихте и др.), философията е теория на живота (Ницше, Шопенхауер); философията е идеология (Алтюсер и др.); философията е логическият анализ на езика (Попър и др.).
Сред всички споменати и не споменати схващания за философията се открояват няколко основни модификации. За да характеризираме философията е необходимо да анализираме какво тя изучава. Без да навлизаме в проблема, тук ще изтъкна само следното: Философията изучава света не сам по себе си, а от гледище на значението му за човека, от гледище на интересите и потребностите на човека. Тъкмо поради това, във философията теоретическото и практическото отношение на човека към света са слети, те са в органическо единство, което прави възможно превръщането на философията в метод.
Анализът на проблемите, които философията изучава, дава основание да я характеризираме като:
-
Наука.
-
Светоглед.
-
Форма на съзнание.
-
Идеология.
-
Метод.
-
Методология.
Следователно философията не е само наука; тя е нещо повече от науката. Ето защо на въпроса: „Що е философия?“ не бива да се дава еднозначен отговор или определение, понеже то ще бъде винаги едностранно.
Разбирането на философията като наука има многовековна история, макар да има свои критици. През различните исторически епохи, обаче, философията като наука не се е разбирала адекватно. Аристотел я разбира като търсене на първоначалата и причините на света. По друг начин я разглежда Кант. Без да навлизаме в дискусиите ще се опитам да систематизирам някои основни особености на философията като наука.
Първо. Философията е наука, доколкото разкрива всеобщите закономерности, страни и определености на света от гледище на отношението „съзнание-материя“, на основата на наличното теоретично знание и социална практика. В този смисъл философията е най-обща наука.
Второ. Философията е особен род наука. Тя изучава явленията и процесите на материалния свят чрез понятията и теориите на другите науки. Нейна емпирична основа е цялата история на човешкото знание – научно и извъннаучно. Философията акумулира в себе си принципите и законите на теоретичното мислене, които имат универсален характер. Затова тя се формира като най-обща теория и най-общ метод за постигане на истината.
Трето. Философията като наука изучава същността на човешкото съзнание. Тя търси отговор на въпросите за произхода му, за отношението му с външния свят, за неговата съдържателност. Философията изучава процесите на познанието и неговите форми, както и резултатите от познавателната дейност – „идеален образ“, „идея“, „истина“, „неистина“, „теория“ и пр. Тя изучава произхода и същността на теоретическото знание, законите и формите на мисленето, което дава обективно вярно знание, т.е. тя е логика. ето защо особеностите на теоретическата мислене се отразяват в системата на философските категории, чрез които се изгражда логиката на теоретическото мислене на епохата.
Четвърто. Философията като наука доказва и извежда своите твърдения. За разлика, например, от природните науки тя доказва своите положения не чрез експерименти или отделни примери, а многопластово – чрез постиженията на науката и историческата практика, чрез извеждане от фундаментални положения на науката.
Пето. Философията изучава самопознанието на човека с цел да намери най-подходящата и съответстващото на човешката същност и предназначение поведение. В този смисъл истинското предназначение на философията е да формира човешкия дух, да го обръща към живота и да въвежда човека в живота, за да извърви той своя път съобразно избраните от него идеали и ценности.
Шесто. Философията като наука има особен език. Той е изграден от пределно общи абстракции, т.е. от най-общи понятия и категории, които се подчиняват на различни логики. В този смисъл, за да се разбере философията на даден философ, трябва да се познава неговата логика, т.е. мисловните му конструкции. Например логиката на Демокрит е по-различна от логиката на неговия последовател Епикур.
Философските понятия са пределно общи. Те се отнасят за пределните основания на света, както и за света като цяло.
В езика на философията присъства човешки осмисления свят на човека, той е език на битието на човека. Философският език е одухотворена поезия на съществуващото, той е универсално средство за проникване в дълбоката същност на човешкото съществуване.
Философията безспорно е наука, понеже има свой предмет, специфичен за нея. „Предметът на философията е съвкупността от проблеми, формиращи се на основата на всекидневния и историческия, на индивидуалния и общочовешкия опит, на науката и практиката“.
В това определение на предмета на философията се включва всяка философия, в това число и научната философия. А научна е онази философия, която има свои реални проблеми, по принцип решими, използва научни методи и постига обективно истинни знания, които подлежат на изменение и развитие. Философията като наука изучава най-общите закони на развитието на природното и човешко битие. Тя дава отговори на въпросите: Що е битие?, Що е материя?, IЦо е съзнание?, IЦо е човек?, Що е познание и какви са обективните му основания, какво представлява истината и как се постига тя, как човек мисли и пр. Доколкото философията изучава най- общото в света, пределните основания на света, дотолкова тя изразява своите обекти на изследване многостранно и не търпи еднозначни определения. Ето защо цялата история на философията е пълна с много дискусии и спорове, които продължават и сега.
Обединяваща идея, която свързва различните философски учения и характеризира предмета на философията е основният въпрос на философията. Класическо определение на основния въпрос на философията дава Ф. Енгелс по следния начин: „Големият основен въпрос на всяка философия, а особено на най-новата е въпросът за отношението на мисленето към битието“. Основният въпрос на философията е най-общият философски въпрос, чието решение в един или друг смисъл определя светогледа на философите и наличието на различни философски направления.
Основният въпрос на философията има две страни. Първата се отнася за първичното в света или за същността на света, в смисъл как съществува спрямо съзнанието. Втората страна е за познаваемостта на света, Т.е. как се отнасят нашите мисли към външния свят, в състояние ли е нашето мислене да познае света?
Философията, не е само наука. Тя е и форма на общественото съзнание. Тя отразява и изразява особеностите на духовния живот на обществото, духа и идеалите на историческото време, изучавайки човешката практика – материална, политическа, етическа, естетическа, ценностна и пр., с една дума универсална човешка дейност и отношението на човека към същия този свят. В този смисъл философията е светоглед. Тя има работа и с проблеми, които са извън пределите на науката, на научните изследвания. Например проблема за доброто и злото, за съвестта, за справедливостта и несправедливостта, за свободата, за красивото и грозното, за добродетелите, за идеалите на историческите епохи и пр.
Философията възниква на относително висока степен на развитие на материалната и духовната култура на обществото, първоначално в Древна Индия, Китай, Вавилон, Гърция и други страни,8 в периода IX – VП вв пр.Н.е.
Това е времето, когато висша ценност на духовната култура става любовта към мъдростта и истината. Всъщност необходимостта от изграждане на истинно обяснение на света на човека и неговата обосновка ражда философията.
За разлика от митологията и религията, философията подхожда към света по нов начин тя се стреми да разкрие всеобщото, необходимото, закономерното в явленията и процесите в природата и обществото, у човешкото и неговото мислене. Първоначално емпиричните знания на човека за света имали случаен характер. Те са били резултат на индивидуални наблюдения и опит. Когато знанията се натрупвали, възникнала необходимостта от тяхната систематизация и предаването им от поколение на поколение. По такъв начин се е пораждала „любовта към мъдростта“.
Според някои историци на философията, терминът „философия“ се утвърждава в европейската култypa чрез усилията на Платон и Аристотел. Философският тип светоглед тръгва по пътя на ново осмисляне на света на човека неговото рационално тълкуване и логическо обосновано построение на знанията за него. В този смисъл пораждането на философията е свързано с формирането на теоретичното мислене. Това означава, че философията е възникнала по времето, когато умственият тpyд се отделя от физическия. Условията за такова еманципиране на съзнанието възникнали през VII-VI вв пр.н.е. Тогава се породил интелектуалният стремеж на човека за привеждане в съответствие на знания, представи и идеали с действителното устройство на света като цяло, за отношението на човека към природата и обществото.
Философията възниква чрез критическото преодоляване на митологията и религиозното съзнание, на деперсонализацията на природата, чрез преодоляване на отъждествяването на човека с природата. Тя си поставя за задача да разкрива „смисъла на живота“ на човека, съобразно с конкретноисторическите условия на обществото и на постиженията на науката и културата. Наред с обществените отношения и духа на епохата философията осмисля масовата духовна дейност, общественото мнение, настроенията и пр. Това позволява на философията не само да познава, но и да оценява миналото и настоящето, както и да прогнозира бъдещето и на човека, на историческия процес.
И така, философията възниква, когато се натрупват първите емпирични знания за света, когато „…съзнанието е било в състояние да се еманципира от света и да премине към образуване на „чиста“ теория, теология, философия, морал и т.н.“Философията възниква като светоглед на формиращата се прогресивна за времето си робовладелска класа, изразява нейните потребности и интереси, против остарелите, реакционните митологични и религиозни възгледи на родовата аристокрация.
Философията възниква, когато човек изгонва митологичните духове от природата, започва да обяснява явленията не чрез митовете, а с обикновени човешки представи и знания за естествени обективно-реални неща.
Философията изработва принципно нов подход към света, който се свежда до две основни положения.
1. Обяснение на реалния свят чрез самия него, като се опитва да разкрие всеобщото, необходимото, закономерното в света.
2. Изграждане на истинна теоретична система за света като цяло.
Затова още с появата си философията е имала претенцията за всеобхватна и универсална теоретична система, която съдържа в себе си доказаното истинно знание за света като цяло. По такъв начин философията представлява принципно нов начин на духовно усвояване на света. Следователно, философията започва съществуването си с опитите да изрази условията и основанията на съществуването на мислите на човека, чрез които той се стреми да проникне в тайните на света. Тя възниква от любопитството на човека да гадае тайните на света.
В заключение ще подчертая две неща.
Първо. Философията възниква за да удовлетвори определена духовна потребност на човечеството – истинното обяснение на света.
Второ. Поради своята сложност философията не може да се определи еднозначно и всеки опит в това отношение поражда едностранчиви възгледи за нея. Философията е носителка на нов тип култура, на нов начин на мислене.
Валентин Бояджиев 