Активността – цели и средства.
От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог
Активност – дума с гръцки произход означаваща най-общо „действие“. Свързва се с думата „енергия“, която означава „осъществяване“, „реализиране“ в движението.
Идеята за активността:
-
През Античността движението е на изключителна почит. Движението означава развитие и по-общо живот, защото само живото се движи. Но действието на човека се отличава и с това, че съдържа цел – действието е задвижване на човека с някаква цел. Но не каква да е цел, а благото, или доброто, към което човек се стреми с всички свои сили.
-
Източната култура – не оценностява високо целенасоченото действие, тъй като то само нарушава естествения ход на нещата. За тях най-добрата дейност е пътят, а не постигането на целта и този път човек може да извърви дори вътре в себе си, като вътрешно съзерцаване.
-
Европейската Античност – най-добрата дейност е тази, която спомага за общото дело. Най-високо ценена е умосъзерцателната дейност на мъдреците философи.
-
В по-модерно време – най-ценната дейност е трудовата такава. Трудът е онази общественополезна активност, която се налага на повечето членове на обществото. Играе роля за неговото приобщаване и неговата социализация. В трудовата си дейност личността може да реализира своя неповторим стил и да утвърждава своята същност като творчески активно същество.
Активността – цели и средства:
-
Проблемът за моралното оправдание на дейността, за отношението между замисъла, средствата и резултата. Има разлика между това „да правиш нещо“, „да правиш нещо добре“ и „да правиш нещо за добро и с добри средства“.
-
Идеята около „целта оправдава средствата“…
-
Идеята за „идеалната дейност“ – homo ludens (играещият човек) е много по-свободен от „произвеждащия човек“, защото играта е самоцелна, извършва се с лекота и доброволно и предизвиква наслада. Чрез играта човек развива положителното си емоционално отношение към дейността.
Валентин Бояджиев 