Мотивация и личност
От Валентин Бояджиев – психолог-консултант
Категорията мотив е централна за психологията на личността. Има скрита тенденция личността да се редуцира до мотивацията, а и справедливо мотивите се разглеждат като ядро на личността. Най-голяма заслуга за въвеждането на понятието мотив в психологията имат К.Левин и З.Фройд. Чрез въвеждането на понятието мотив, разкриват сложността на душевния живот на човека.
Мотив идва от латинското „movero”, което значи бутам, тласкам, привеждам в движение, насочвам.
Във връзка с тази етимология съществува кратко дефинитивно разбиране за мотива известно като „подбуда за действие“. Такава дефиниция за мотива не е неистинна, но е доста гимназиална, непълна и неточна. Това определение маркира само една функция на мотива и това е така наречената „подбудителна функция“. Явлението и понятието „мотив“ се покрива с явлението и понятието „психична причина“, което ще рече – материал преработен от психиката и съзнанието. Твърде често и у някои фактори се среща понятието „външна мотивация“. Явленията на психиката са вътрешни! Мотивът, ако е нещо психично, не е външно и не може да се припише свойството външен.
Мотив е този психичен факт (потребност, чувство, убеждение, ценност), който ни обеснява защо и в името на какво действаме. Ако приемем това разбиране следователно приемаме най-съществената функция на мотива – „смислообразуващата“. Функция на мотив могат да изпълняват различни психични съдържания и дефиницията мотив им се приписва спрямо ролята, която играят. Мотивите се различават от стимулите и често са преработка на стимула. „Интелектът ни обеснява как да действаме, а мотивът защо действаме.“.
К.Левин – 3 лица на мотива:
- Основание за действие/създаване на причина
- Обект – онова, към което е насочено действието
- Регулация на поведението към целта и напрежението се свежда до 0
Същността на мотивите се разкрива най-добре в техните основни функции:
- Подбудителна функция – мисли се, че е основна функция, но е добре да се знае, че е една от основните функции. Ако има мотив, то той действително подбужда към действие. Ако човек носи потребност от развитие и израстване, от постигане на компетентност, тази потребност го задължава да се учи.
- Енергетична функция – мотивите придават сила на мисълта и поведението, активизират дейността и по принцип няма дейност без мотив.
- Смислообразуваща функция – най-важната! Тя обяснява не само ценността на обекта, към който е насочено поведението, но и значението на действията за самия човек. Осъзнаване на смисъла на това какво ни дава. Глобалният порив към търсене на смисъл и откриването на смисъла на нещо е най-силната страна на мотивите. Много конспириране у човека, смислообразуващата функция на мотива е силно интегрирана с равнището на развитие на личността. Приписването на смисъл не е произволен и неконтролируем процес и в много случаи маркиран.
Най-трудно се диагностицират конкретни мотиви (за конкретно поведение). Има много сложни метаморфози в конкретната мотивация. Всички функции на мотива се организират около смислообразуващата функция.
- Реабилизираща/оправдателна функция – в тази функция мотивът има и безсъзнателни компоненти. Мотивите имат и функция да оправдават човека пред себе си, да изместят нещата в страни и да се включи някакво допълнително обстоятелство. Трудно е да се прецени това допълнително обстоятелство в каква степен променя реалния мотив. Тази функция се изразява в търсене на чувство за справедливост, невинност, случайност.
Мотивите не са черти, не са диспозиции и говоренето за диспозиционни мотиви (мотивът следва от нашата екстровертност или съзнателност) е доста неуловимо. Но възможно е чертите да спомагат за формирането на мотивите. Едно е черта, друго лична диспозиция. Чертата се отнася до всички хора.
Ситуационни мотиви – мотиви породени от конкретна ситуация. Не е сполучливо названието, но е истина, че ситуациите провокират определен тип мотивация.
Валентин Бояджиев 