Психоаналитична теория за личността.

От Валентин Бояджиев – психолог-консултант и диетолог

Строго погледнато това е първата теория за личността създадена от З.Фройд в двайсетте години на 20 век. Върху тази теория и нейните възможности са изписани хиляди страници от възхищение и критика, но както казва един „независимо от жестоката критика, вече 100 и толкова години тя не слиза от сцената на психологическата наука по причина на това, че се занимава с въпроси, които имат зашеметяваща тежест за нашия живот, по причина на това, че тази теория има социален, нравствен, морален, антропологичен резонанс относно разбирането на природата на човка.“. Няма психологическа теория, която да не се основава на определена гледна точка за човека. Обикновено тук става среща на биологичните и културно-историческите подходи и от тук тръгват незавършени дискусии и противоречия. В концепцията на З.Фройд за личността има нещо уникално във факта, че тази теория е построена върху диалектиката на съзнателната и несъзнаваната психика.

Диалектика – наука за това, че явленията са противоречиви. Когато се появи нещо ново, то съдържа нещо старо.

Такова разбиране и възглед където присъствието в душевния живот на човека на безсъзнателна психика шокира човечеството. Шокира с това че З.Фройд създава друг образ на човека. Той казва „не сте това, за което се мислите“, „не сте господари в собствения си дом“.

В своето поведение се ръководим от мотиви, които не съзнаваме, а на тяхно място поставяме разумни обяснения. З.Фройд е първият охарактеризирал психиката като бойно поле между непримиримите сили на инстинкта и разума, на природата и културата, на биологичното и социалното. До 20те години на 20 век утвърждава погледа, че човека е носител на съзнателна и  несъзнавана психика. След 20те години прави крачка напред и изгражда структура на психиката. Тази структура позволява теорията да се нарича „психоаналитична“ или „глъбинна“ или „конфронтационна“. В определен смисъл е „мотивационна“, а общото название на тази теория и на теориите, които приличат на нея е „психоаналитична“. Термина „динамична“ замества термина „промяна“ – изменение на структурите и взаимодействие между тях. Съгласно психоанализата животът на хората се спътства от вътрешен конфликт в основата на който лежат безсъзнателни, първични, сексуални и агресивни тенденции.

Какво е личността?

Според З.Фройд личността е психодинамична структура от процеси намиращи се в конфликт, който регулира поведението.

„ТО“ :

  1. Несъзнателна психика (има я преди да се появи съзнанието);
  2. Всичко несъзнавано (онаследено и изтласкано/избутано);
  3. Тази психика не е отражение на външния свят, нейното ядро е инстинкта;
  4. Работи на „принципа на удоволствието“;
  5. Хората се раждат с първични инстинкти;
  6. Има йерархия на инстинктите;
  7. Основната тенденция на несъзнаваното е удовлетворяване и се спътства с удоволствие и поради тази причина тук няма морал – преживяването на удоволствие е естествен стремеж, не може да бъде осъждано. Морал има при начина по който се получава удоволствието и този начин е създаден от културата.).

След 21, 22 година З.Фройд идва до извода, че човешкото функциониране има мотив – 2 тенденции/2 инстинкта:

  1. Инстинкт към живота – запазване, продължаване на живота, конструктиве, креативен инстинкт “eros”
  2. Инстинкт към смъртта – деструкция, разрушаване, агресия, умъртвяване, некрофилен инстинкт (тук несъгласията с теорията на З.Фройд са най-големи)

Той обяснява инстинктите за основно съдържание на човешката мотивация, нарича ги „натрапливи мотиви“. Не можеш да ги отмениш, забраниш или избегнеш.

Влечението към смъртта създава лошия образ на човека. З.Фройд е представител на твърдата еврейска мисъл – те са диалектици. Той казва, че противоречивото в лицето на противоположностите е фундаментално свойство на битието.  Всяко нещо има своя противоположност. Има сътворяване, но има и разрушаване. Живота е обратно движение към смъртта.

Също е представител на старата немско физико-химична школа (Хекел) – индивидуаното развитие на човека е съкратено повторение на филогенетичното развитие на човека.

З.Фройд е свидетел на Първата световна война и се пита „коя е причината за тази деструкция?“.

Тези алогични, деструктивни явления в живота го карат да допусне такова базово влечение. Човечеството не може да преодолее деструктивното влечение.

Мисли, че в потока на нашия живот, сексуалния инстинкт (инстинкта към живота) е по-силен и в значителна степен блокира натиска на агресивния инстинкт (инстинкта към смъртта). Човек има привързаност към живота и от части контролира инстинкта към агресията.

З.Фройд открива факта, че сексуалния инстинкт търпи деформации не по силата на биологични причини, а по силата на културно-исторически ситуации. Истина е, че този инстинкт поддържа вида хомосапиенс. В сексуалния акт, който е една от реализациите на инстинкта, си дават среща 2 тенденции/образа като импулс, потребност, влечение (сексуалността има биологичен произход) и като модел на осъществяване, тя реализира социокултурни предписания (има избор на партньор по много критерии).

Има културни норми, които са необходими, но има и такива, които деформират сексуалния инстинкт.

Проблема с удоволствията е в това, че за едни има повече а за други по-малко.

Човешкия живот тече в конфликта между инстинкт и култура (изначално враждебна на инстинкта).

З.Фройд казва, че по силата на този конфликт, в това функциониране се включва „АЗ“ и което е лице на съзнанието.

„АЗ“:

  1. Някъде по-високо и по-късно се появява съзнанието. Тази част от психиката, която З.Фройд маркира чрез названието „АЗ“. Съзнанието еволюционно възниква като структура и процес (според З.Фройд). Възникването е свързано с обслужването на несъзнаваното, с търсене на обекти за задоволяване на инстинкта/потребностите. Съзнанието работи на „принципа на реалността“ – човек знае външния свят, времето, пространството и само в качеството на съзнание човек може да разграничи реалния от фантазния обект. „АЗ-а“ придобива роля и ценност когато стане ясно, че то е способно (съзнанието) да интернализира/ да присвои правилата и нормите на културата, да упражнява контрол и съпротива срещу катарзиса/натиска на инстинктите, да заработи като нещо повече (над „АЗ-а“ наречено „Супер АЗ“).

„Свръх АЗ“:

  1. По съдържание не е биологична структура. То е съдържание придобито от културата. Най-напред посредством родителите, след това посредством училището и изискванията на институциите. Тази структура З.Фройд нарича съвест или цензура.

Какво прави „Свръх АЗ-а“:

  1. Предписва, забранява, позволява, контролира при това под формата на наше съгласие. Ако ние манифестираме поведение несъгласувано със Свръх Аз-а преживяваме чувство на вина, но ако не сме приели определено предписание не изпитваме чувство на вина.

Какво лежи зад чувството на вина?

  1. Страхът да не ни отхвърлят другите.

Когато в Свръх Аз-а присъстват фантазирани идеи, които елиминират ценността на другия, справедливостта и когато уважават морал, който пренебрегва другите – функционират като патология.

Не е трудно понякога да откриете човек с хипертрофирал Свръх Аз. Хипертрофиралия Свръх АЗ винаги намалява стойността на Аз-а и може да го смачка и обезличи. Свръх Аз-а функционира като социално безсъзнателно.

Също така има личности с много развит/автономен Аз.

Трите структури То-Аз-Свръх Аз имат сложна вътрешна динамика и според З.Фройд ранните години от живота на човека (до 5-7 годишна възраст) и събитията случили се през тези години са решаващи за развитието и формирането на личността. През тези години могат да се случат различни сблъсъци и травми, несполуки в развитието.

Биографичен/събитиен фактор – състои се в извода, че характера се формира в зависимост от това какво се е случило с индивида.

Ако на даден стадии инстинкта не получи удовлетворение индивида се страхува да отиде на по-висок стадии и имаме фиксация на стадия, а ако получи безотказно и безкрайно удовлетворение, не желае да се придвижи по-нататък и се фиксира върху стадия на удовлетворението.

Ако фиксацията е на лице на по-късните етапи на развитието, индивида иска това удовлетворение, което е имал на по-ранния етап.

Ако един индивид е фиксиран на оралния стадии, но вече е възрастен човек, може да търси удовлетворение в пиене, ядене, пушене. Такава късна фиксация се нарича регресия. Регресията е стремеж на индивида да живее по начин който е изигран на по-ранния стадии. Появява се когато на късните етапи има силен стес.

Особености възникнали на ранните стадии се появяват в по-късните периоди.

Стадиите на развитието като инструмент/средство за типология на личността:

  1. Орална личност – когато основна зона на възбуда е устата. Възрастните хора фиксирани на този етап имат оралност, която се проявява в ядене, пушене, целуване. Има хармония между сексуалното и агресивното. Интересуват се преди всичко от себе си. Нарцистичен тип. Другите хора придобиват значение чрез това което дават. Оралните личности са приемащи. Те са „културни просяци“. Притежават маскирана агресия. Те са взискателни, завистливи, нетърпеливи, ревниви, отмъстителни, песимисти, подтиснати, „засмучат ли не пускат“.
  2. Анална личност – удовлетворяването е свързано с аналните позиви. Приучаването към тоалетната е социално-психичен процес и в него се отразява властта на родителя и начина, по който се употребява тази власт. Възрастния човек фиксиран на този етап е много студен/особен тип. Освобождава се от всички неудобства, от всичко лошо. Когато го прави изпитва удовлетворение, а не срам. Ригиден, твърд, непроницаем. Има чувство за власт и контрол над другите. Силно подчертан интерес как да изглежда и да се държи. Има страх от загуба на контрол. Преживява удоволствие от придобиване на собственост. Тревожността от този тип е между 2 форми на еволюционни реакции да се бориш и да се подчиняваш. Преходът от орален към анален характер се развива от позицията „дай ми“ към позицията „прави това, което ти кажа“. Може да се допусне, че този характер е илюстрация на противоречието – освобождаване от вътре и изисквания отвън.
  3. Фалическа личност (4-6 годишна възраст) – този стадии се характеризира и има за център сексуални и агресивни чувства асоцирани с половите органи и ерогенни зони. Допуска се, че тук има частица идентификация с Едиповия комплекс. Тук фиксацията е различна при мъжете и жените. Мъжът отхвърля възможността за кастрация (аз съм голям в очите на околните). Този етап жената има идентификация с майката. Жената е истериоидна (романтизира живота и връзката с мъжа). Кастрационната тревога изтласква секс желанието към майката и усилва ненавистта към бащата. Свърх Аз-а е наследник на Едиповия комплекс и блокира движението към инцест и агресията. Преоткриването на детството и фиксацията в по-късните възрасти е естествено съдържание на психоаналитичния метод. Възрастовите фиксации са свързани със сериозна работа с Аз-а и Свръх Аз-а.
Сградата на психоанализата не е построена само от клинични случаи, а от гора от достоверни наблюдения, които според З.Фройд са по-силни от всеки експеримент. З.Фройд приема разказите на своите пациенти за научни данни. Всеки може да си представи какъв велик метод е интроспекцията на кушетката освободена от всякакви ограничения и задръжки. Аналитичния сеанс е научен метод по-ценен от експеримента, защото е уникален по необходимост (естествен експеримент). Тук няма артефакти, няма преживяване на нещо, което го няма в живота. Психоанализата се защитава като наука чрез успехите, които постига.

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Реклами