Индивидуално-психологическа теория за личността. Алфред Адлер (1870-1937)

От Валентин Бояджиев – психолог-консултант и диетолог

 

Алфред Адлер е фигура в аналитичното движение, която заслужава внимание не само поради факта, че прави крачка в ляво от Зигмунд Фройд, но преди всичко поради това, че неговата гледна точка за човека притежава оригинални измерения, както за неговото време така и днес. Той е и един пример за това как личния живот на човека, опита, който е придобил може да влияе на възгледите за личността. През 1910-1911 той изказва възгледи и гледни точки, които не се съгласуват с тези на Зигмунд Фройд.

В общата си ориентация към човека той реализира социален подход. Докато Зигмунд Фройд твърди, че основен мотив е сексуалния интерес, Алфред Адлер твърди, че главния мотив, който ръководи и структурира заедно с финалната цел стила на живот е социалния интерес (човек в своя живот се стреми да достигне статус на ценност, значимост, на приетост от другите хора, статус, на който другото име е чувство за власт и превъзходство).

Като гражданин и лекар Алфред Адлер се фиксира върху очевиден факт – не съществуват съвършени хора. Хората имат проблеми, дефекти, недостатъци, несъответствия и на практика, още от детството всеки от нас е непълноценен. Притежава чувство, съзнание за непълноценност и желаният/търсеният статус на значимост го кара да се бори, да преодолява трудностите и себе си и да израства. Тези усилия имат смисъл, защото казва Алфред Адлер „всеки човек притежава потенциали за развитие и механизъм да развие тези потенциали. Ние имаме нещо повече от наследствеността и средата. Имаме творческо Аз, можем сами да създаваме себе си, можем да се справяме с чувството за малоценност, с дефектите си.“

Може да се случи така, че човек не успява, не му върви и да се попита „Защо?“. Може да припише обяснителна стойност на дефекта си.

Когато дефекта почне да ни измъчва, да ни обладее, да негативизира Аз-а, чувството за малоценност вече е трансформирано в комплекс за малоценност. Комплексът има условия да се появи. Той никога не се развива независимо от другите хора, от обкръжението. Ако човек е приет, ако е обичан, ако е получил сигурност, ако има в кого да вярва, ако е потребен, няма място за комплекс. Комплексите са преодолими върху основата на здрави човешки отношения.

Алфред Адлер създава теория, която носи името „индивидуална психология“ и която утвърждава разбирането, че всеки човек има свой стил на живот и една финална крайна цел, която структурира стила и целия живот. Неврозите, казва той, не идват от нашата сексуалност, а идват и имат основание в стила на живот (невротичен е самотния човек).

Това особено чувство, което дирижира нашия живот е чувството за власт и превъзходство, разбирано като свързаност и приетост от другите хора, като завоювана индивидуална ценност и значимост. Хората са личности, които могат да компенсират слабостите си.

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Реклами