Специфика на психо – сексуалното развитие – Зигмунд Фройд.

От Валентин Бояджиев – психолог

 

Одобряван или отричан, Зигмунд Фройд повлиява върху културата с теоритичните си постановки. В психоаналитичната си теория той акцентира върху детската сексуалност и несъзнателните мотивации при формирането, изграждането и развитието на личността.

Съгласно психоаналитичната теория, в живота ни съществуват съзнателни и несъзнателни процеси. Несъзнателните преобладават и имат много важно значение за нашия психичен живот. От тази гледна точка нищо не е безпричинно и случайно. Зигмунд Фройд твърди, че случайните жестове, грешките и сънищата съвсем не са лишени от смисъл, а са проява на несъзнаваните ни мисли и желания. Тези несъзнателни процеси от ежедневието могат да бъдат път, по който да достигнем до съдържанието на несъзнаванто, да го разпознаем и разберем. Но този процес никак не е лесен. Според Зигмунд Фройд психичния живот се определя от нагоните, които са вродени и по биологичен път създават у нас определена вътрешна възбуда. Тази възбуда ни подтиква към действие, което да я намали, чрез заповоляване на даденото ни желание.

Потребност => Възбуда => Действие => Задоволяване => Затихване

Зигмунд Фройд различава 2 вида нагони – сексуални и агресивни. Първият вид се нарича нагон към живота, а втория – нагон към смъртта. Според Зигмунд Фройд структурата на личността се състои от следните функционални части/инстанции,

„Ид“ – „Его“ – „Супер Его“
„То“ – „Аз“ – „Свръх Аз“

Които се намират в динамични отношения и често са в състояние на конфликт. „То“ се изразява чрез нагоните и е несъзнателен. Съществува от раждането. „Аз“ и „Свръх Аз“ се развиват в последствие. Психичната енергия в началото на живота се съдържа в „То“, а по – късно под влиянието на средата и натрупването на опита се разпределя между „Аз“ и „Свръх Аз“. „Аз“ е съзнателна инстанция и неговите функции са: взаимодействиета на индивида със средата, следейки за осигуряване на знания за средата, информация и контрол над тялото и нагоните, извършването на познавателните процеси. Според Зигмунд Фройд, ранното развитие на „Аз“ –а е свързано с отношението, което детето има към собственото си тяло. Чрез него лесно могат да се задоволят желанията на „То“.

„То“ представлява нагоните, изцяло несъзнателен, неговите цели са моментално изпълнение на желанията, търсенето на удоволствие – „Принцип на удоволствието“.

Една от функциите на „Супер Аз“ е да отрича промените в средата, тоест какво се случва в действителност и съответно да се адаптира – „Принцип на реалността“.

„Супер Аз“ представлява нашата съзнателност и морални ценности, тоест съвестта ни, съчетана със сремежа за самите нас – „Идеалът за себе си“. Тази инстанция се появява между 3 и 5 годишна възраст и се развива до момента, в който се превърне в самоконтрол и ни следва през целия ни живот. „Супер Аз“  помага на „Аз“ да обладее „То“ в непрекъснатото му търсене на задоволяване на нагоните, като в същото време ограничава свободата на „Аз“ да изпита удоволствие от изпълнението на тези желания. „Аз“ трябва да се съобразява едновременно с желанията на „То“ и „Супер Аз“.

Психосексуални стадии на развитие:

Зигмунд Фройд различава 5 стадия на развтие:

  1. Орален
  2. Анален
  3. Фалически
  4. Латентен
  5. Генитален
  1. Орален стадии – от раждането до 18 месечна възраст

През този период бебето е изцяло зависимо от хората, които се грижат за него. Тази зависимост определя единствения начин за задоволяване на потребностите и желанията, като удоволствията са предимно орални.

  1. Анален стадии – от 18 месечна възраст до 3 годишна.

Време, през което децата се учат да отговарят на изискванията на родителите си. Да бъдат чисти, да спазват определена лична хигиена ( пътят към тоалетната ). Според Зигмунд Фройд самоконтролът и саморегулацията започват от тук.

  1. Фалически стадии – от 3 до 6 годишна възраст.

Вниманието на детето е ориентирано към откриването на пола. Това е периода, в който забелязваме половите различия на базата на изучаването на собственото си тяло и сравнение на себе си с връстниците и възрастните. Децата се интересуват от въпроси свързани с половите органи, раждането и половите отношения между възрастните. За този стадии е характерен и сблъсъкът с един основен проблем свързан с решаването на значителен психичен конфликт. Зигмунд Фройд го обозначава като „Едипов комплект“ за момчетата и „Комплекс на Електра“ за момичетата. Те описват по символичен начин несъзнаваното желание на детето да притежава родителя си от противоположния пол и отстраняването от тази връзка на съответно родителя от същия пол. Преди двата комплекса съществува така наречената „Полова кастрация“ – разбирането за принадлежността към единия пол.

  1. Латентен стадии – от 6-7 годишна възраст до началото на пубертета.

Детските интереси не са насочени към сексуалността. Тя е изместена на заден план, което според Зигмунд Фройд се дължи на физиологичните изменения в организма и появата на „Супер Аз“

  1. Генитален стадии – навлизането в половата зрялост – пубертета.

Съществува също така наречения орално – садистичен стадии – детето започва да хапе.

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Advertisements