Научно понятие за психологията.

От Валентин Бояджиев – психолог

 

От времето на Аристотел до наши дни психологията се дефинира като наука за психиката (може и душата). Самото название психология има митологичен произход.

Какво е това психика?
Къде откриваме/има психика?
Кой е носителят на психиката?
Има различни гледни точки.

  1. Панпсихизъм (физиологизъм) – всички предмети, явления и процеси обладават психика. Тотална одушевеност на битието на света – на основата на материалният свят лежи нещо духовно.

На нашата планета не е открита психика в неодушевения свят.

  1. Биопсихизъм – в тази теория има голяма истина и малък проблем. Идва от Аристотел. Той говори за 3 вида душа – човешка, животинска и растителна. Голямата истина – на Земята не е открита психика вън от някаква жива материя. Психичното е спътник на живота. Въпреки много хипотези, възникването на живота също е проблем.

Проблемът – имат ли психика растенията? Казва се, че нямат свойството чувствителност, но обладават свойството дразнимост. Реагират на биотични фактори (това се нарича тропизъм) – нещо като предпсихика.

  1. Антропопсихизъм – идва от Декарт. Според тази гледна точка, човек обладава душа, животните рефлекс. Според него душата има божествен произход.

Единствено човек достигнал до определена степен на развитие обладава психика, която се нарича съзнание. Животните мислят, помнят, учат, емоционално преживяват, реализират творчество, но нито едно животно не обладава съзнание.

  1. Зоопсихизъм– единствено животните обладават психика.
  1. Невропсихизъм!!! – научна гледна точка, според която материален носител на психиката е нервната клетка (неврона), нервната система, мозъка – нервно огранизираната материя.

* Бебето обладава психика, но няма съзнание. Съществува така наречената протоплазмена психика – психика без нервна система (листната въшка). Системата нервна система – психика не е изучена докрай. Кората на мозъка има силно значение за психиката.

Някой психолози и физиолози мислят, че нервно – мозъчната дейност (кодирането на нерви) е самата психика, но не е така. Без нервното кодиране няма психика, но психиката е друго нещо.

Психичното, най – вече сетивните образи спрямо външния свят са идеални. Образите, мислите, преживяванията не са материя и поради това в психологията е открит въпроса „Какво е психичното само по себе си, като нещо, което съществува независимо, че е породено от външния свят?“. То не може да се пипне, да се помирише, няма цвят, няма температура, не може да се измерва. Психиката е трагично невидима, за нея може само да се мисли (чрез самонаблюдения, поведение, продукти на културата/дейността, импулсивни действия и прояви).

Отнологичния проблем за психиката – „Какво е тя по себе си?“ не е решен. Поради тази причина, психиката се описва с нейните основни функции:

  1. Познавателна (когнитивна) – чрез психиката опознаваме и учим;
  2. Регулираща/саморегулираща;
  3. Рефлексивна – сама познава себе си, но само при човека;
  4. Креативна – променя, сътворява нова реалност.

Материята има параметри и може да се измерят, психиката не.

Психиката е фундаментално свойство на нервно организираната материя да отразява и преработва обективните въздействия в специфични образи, процеси, свойства и състояния – съвкупност, която наричаме психика. У човека психиката достига степен на развитие наречено съзнание.

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Advertisements