Предмет, задачи и методи на изследване в психологията на развитието.

От Валентин Бояджиев – психолог-консултант и диетолог

 

   Психологията на развитието възниква в края на 19ти век, за да изследва възрастовите особености и динамиката на процесите на психичното развитие на личността в течение на нейния жизнен път. Психологията на развитието изучава факторите и закономерностите на психическото развитие на човека в отногенезата. Основната и задача е разкриването на предпоставките, условията и движещите сили на психичното развитие на човека от момента на неговото раждане до неговата дълбока старост, описание на динамиката на развитието на отделните психически процеси (познавателни, волеви, емоционални) и свойства повлияващи формирането на качествата на личността, възрастовите и индивидуалните особености на дейността и общуването. Тя описва характеристиките на всеки период от живота, разкривайки неговата специфика и взаимовръзка с другите периоди, както и показвайки различията в протичането на всеки възрастов период при хора с различни индивидуално-психологически характеристики.

  Психологията на развитието изследва количествените и качествените изменения, които възникват в психиката на детето при неговия преход от една възрастова група към друга. Обикновено измененията обхващат значителен период от живота – от няколко месеца за новородените до няколко години за възрастните. Тези изменения зависят от така наречените „постоянно действащи фактори“ – биологично съзряване и психо-физиологичното състояние на организма на детето. Към факторите на психичното развитие се отнасят още движещите сили и условия на това развитие, фактори свързани с обучението и др.

   Под движещи сили на психичното развитие се разбират тези фактори, които определят прогресивното развитие на детето и са причина за това развитие. Потребностите на самото дете, неговата мотивация, дейността, общуването, целите и задачите, които са свързани с обучението и възпитанието на детето. Освен движещите сили има и условия за развитие – тези вътрешни и външни постоянно действащи фактори, които влияят върху развитието, направляват неговия ход, формират динамиката му и определят крайните резултати. Към факторите на педагогическото влияние се отнасят съвкупността от методи и средства на обучението, организацията и съдържанието на това обучение, както и степента на подготовка на учителите. Тези фактори могат да способстват или да възпрепятстват развитието на детето, да го ускорят или забавят. Законите за психичното развитие определят общите и частни закономерности с помощта на които може да се опише психичното развитие на човека и опирайки се на тях да се опитаме да направляваме това развитие.

Възрастовите изменения в психологията на развитието се делят на 3 основни типа:

  1. Еволюционни – сравнително бавни количествени и качествени преобразувания.
  2. Революционни – по-дълбоки, протичат бързо и за сравнително кратък период от време. Такива изменения обикновено са свързани с възникването на кризите на развитието, появяващи се на границата между относително спокойно протичащи стабилни периоди. Наличието на тези кризи и свързаните с тях новообразувания в психиката на децата се явяват основа за разделянето на периода на детството на отделни етапи.
  3. Ситуационни – влиянието на конкретната социална ситуация в периода на обучение и възпитание.

Понятието „възраст“ не е еднодименсионален конструкт като неговото формално определение има две основни значения:

  1. Абослютна/хронологична/календарна възраст – количествено понятие, което обозначава продължителността на съществуване на обекта. Показва броят на годините от раждането на инфивида и не е причина за неговото развитие, а просто маркер на процесите, които се променят с времето.
  2. Условна възраст – тя се отнася до мястото на обекта в конкретен ред в някакъв процес на развитие основан и на количествени и на качествени признаци. Към условната възраст спадат:
  • Биологична – измерва функционалните способности на организма на индивида и оценява настоящата му позиция по отношение на потенциалния му жизнен обхват.
  • Психологическа – тя засяга адаптивните качества на индивида, тоест способността му да се адаптира към променящите се изисквания на средата сравнена с тази способност на други индивиди на идентична хронологична възраст.
  • Функционална – измерването и включва оценката на способността на индивида ефективно да функционира в дадена среда или общество.
  • Социална – засяга социалните роли и очаквания на хората спрямо самите тях както и отправените към тях очаквания от страна на обществото.
  • Екзистенциална – определя се от субективното преживяване и възрастовото самосъзнание на личността, тоест от това на колко години се чувства човек.

Понятието „жизнено време“ – обозначава времевия интервал между раждане и смърт и показва единствено хронологичните рамки на индивидуалното съществуване, чието съдържание не се засяга.

Понятието „жизнен цикъл“ – предполага, че ходът на живота е подчинен на определени закономерности, а неговите етапи са един постоянен кръговрат. Това понятие предполага затвореност и завършеност на процеса.

Понятието „жизнен път“ – предполага различни тенденции и линии на развитието в границите на една и съща биография, като при това тези линии са едновременно и автономни и взаимосвързани.

Понятието „възрастови кризи“ – описва качествените промени в развитието, които подчертават нарушеното равновесие, появата на новите потребности и реорганизирането на мотивационните сфери у личността.

Понятието „Сензитивни периоди на развитието“ – за формирането и развитието на всяка една психологическа и поведенческа характеристика индивида има свой специфичен период, който е най-разумното начало на активното провеждане на обучението и възпитанието на децата. Особена роля в разбирането на законите за развитието на детето играят понятията „водещ вид дейност“ – свързано с определянето на развитието на познавателните процеси  и „водещ вид общуване“ – свързано с формирането на основни черти на личността. Тези два феномена се изменят с течение на времето като се увеличава и тяхното разнообразие. Трябва да имаме предвид, че когато говорим за водещ вид дейност и общуване и тяхното значение за развитието на детето в един или друг период от неговия живот, това не означава, че вида общуване и дейност фактически водят до самото развитие. По-правилно е да се говори за система от взаимносвързани видове водеща дейност и форми на общуване.

Най-общо можем да подредим тези видове дейности и общуване в последователност по следния начин:

  1. Емоционално-непосредствено общуване – общуването на децата с възрастните се осъществява чрез съвместната предметна дейност от периода на раждането до около 1 година.
  2. Предметно-манипулативна дейност – дейността на детето от 1 до 3 години се осъществява чрез манипулирането на разнообразни играчки и обкръжаващи го предмети и без активното взаимодействие с възрастния.
  3. Сюжетно-ролева игра –  имаме съчетание на игровата дейност с общуването имитираща определена социална ситуация и характерните за нея форми на ролево поведение на участниците (от 3 до 6,7 години).
  4. Учебно-познавателна дейност – съчетаване на учебната дейност и междуличностното общуване, които определят познавателното развитие от 6,7 до 10,11 годишна възраст.
  5. Професионално-личностно общуване – въз основа на съвместна групова дейност по интереси, което може да служи като подготовка на децата за тяхната бъдеща професионална дейност (от 10,11 до 14,15 годишна възраст).
  6. Морално-личностно общуване – от 14,15 до 16,17 годишна възраст – общуване свързано с по-интимни теми в периода на средната училищна възраст и юношеството.

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Advertisements