Ситуационен и диспозиционен подход към личността

От Валентин Бояджиев – психолог-консултант и диетолог

 

Диспозиционен подход – описване на личността с черти (трейд подход).

  1. Чертата трябва да се отнася до всички хора.
  2. Колко черти да използваме?
  3. Какво е черта?
  4. Какво ни дава/обяснява чертата?
  5. Можем ли да я разглеждаме като причина на поведение?
  6. Винаги ли действа?
  7. Във всяка ситуация ли се проявява чертата?

Идеята за описване на личността чрез черти или диспозиции идва от американския психолог Гордън Олпорт (1897-1967). 1937 година пише психологическа книга и там обяснява чертите като основни блокове на личността и прави защита на индивидуалността като казва, че индивидуалността е уникално съчетание от черти. В това време (30те години) той не обяснява, че има различни черти. 1961 Олпорт преразглежда гледната си точка и внася уточнение какво е черта.

Гордън Олпорт – „личността може да се опише чрез съзнателна мотивация, психичното здраве на индивида, проактивното поведение (това поведение, което идва от вътре, което ние продуцираме и което е различно от реактивното/реакция на стимула). Проактивното поведение е проекция на вътрешните планове на действие.

Олпорт е първият теоритик, който работи със здрави хора.

Винаги трябва да е ясно от къде извеждаме разбирането за личността – от вътре или отвън или от двете. „Личността е това, което лежи зад конкретните постъпки на индивида. Тя е същност, процес, структура, изменение, продукт и ръст. Личността не е просто маска и не е просто поведение. Личността определя уникалното приспособяване към средата.“. Това той пише в книгата „Личността: психологическа интерпретация“. Още тогава говори за индивидуални и общи черти, но не ги разграничава.

Черта – Чертите/диспозициите, с които се описват моделите на личността се отнасят до понятието „общи черти“, а терминът „индивидуална черта“ се отнася до личностна диспозиция. Общата черта е нейропсихична структура обладаваща способност за еквивалентно поведение и адаптация. Личната диспозиция е също нейропсихична структура, но тя не е еднаква за всички хора.

Можем ли да открием достатъчно черти и да са валидни, за да опишем личността?

Ханс Айзенк говори за 4 чети:

  1. Екстроверсия;
  2. Интроверсия;
  3. Психотизъм;
  4. Невротизъм.

Кетел използва тест с 16 черти (двойки).

Big five (създатели на този модел са М.Крийк и Коста):

  1. Екстраверсия;
  2. Невротизъм;
  3. Добросъвестност/съзнателност;
  4. Откритост към опита/творчесто;
  5. Съпричастност.

Големият проблем – критиците на тази теория утвърждават, че поведението силно варира от ситуация на ситуация. Има ситуации, в които една черта не се проявява и следва въпроса дали имаме тази черта. Но също и въпроса дали тази черта предписва поведение и в каква степен и дали ситуациите не се оказват по-силни от чертите и имат по-голяма стойност в детерминацията на поведенето.

У.Мишел – социален психолог – критик на диспозиционния подход, прави изследвания, които показват, че чертите влияят на 10% от нашето поведение.

Работата е в това, че ситуационния подход, ако го приемем ни задължава да кажем така „личността не е набор от черти, а е динамично структурираща се система от черти и диспозиции адекватни на създалата се ситуация“.

Личността е продукт на това, което казва Курт Левин на създалата се ситуация и на качествата на личността да отреагира. R(f) = S – P

Отношението поведение-ситуация е територия на личността.

Тези модели маркират това, че личността е продукт на това, което е от вътре и това, което идва отвън и това примирява много противоречия.  Най-голям хаос има около понятието „личност“! Всеки обявява за личност това, което му е удобно.

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Реклами