Ситуационен и диспозиционен подход към личността
От Валентин Бояджиев – психолог-консултант и диетолог
Диспозиционен подход – описване на личността с черти (трейд подход).
- Чертата трябва да се отнася до всички хора.
- Колко черти да използваме?
- Какво е черта?
- Какво ни дава/обяснява чертата?
- Можем ли да я разглеждаме като причина на поведение?
- Винаги ли действа?
- Във всяка ситуация ли се проявява чертата?
Идеята за описване на личността чрез черти или диспозиции идва от американския психолог Гордън Олпорт (1897-1967). 1937 година пише психологическа книга и там обяснява чертите като основни блокове на личността и прави защита на индивидуалността като казва, че индивидуалността е уникално съчетание от черти. В това време (30те години) той не обяснява, че има различни черти. 1961 Олпорт преразглежда гледната си точка и внася уточнение какво е черта.
Гордън Олпорт – „личността може да се опише чрез съзнателна мотивация, психичното здраве на индивида, проактивното поведение (това поведение, което идва от вътре, което ние продуцираме и което е различно от реактивното/реакция на стимула). Проактивното поведение е проекция на вътрешните планове на действие.
Олпорт е първият теоритик, който работи със здрави хора.
Винаги трябва да е ясно от къде извеждаме разбирането за личността – от вътре или отвън или от двете. „Личността е това, което лежи зад конкретните постъпки на индивида. Тя е същност, процес, структура, изменение, продукт и ръст. Личността не е просто маска и не е просто поведение. Личността определя уникалното приспособяване към средата.“. Това той пише в книгата „Личността: психологическа интерпретация“. Още тогава говори за индивидуални и общи черти, но не ги разграничава.
Черта – Чертите/диспозициите, с които се описват моделите на личността се отнасят до понятието „общи черти“, а терминът „индивидуална черта“ се отнася до личностна диспозиция. Общата черта е нейропсихична структура обладаваща способност за еквивалентно поведение и адаптация. Личната диспозиция е също нейропсихична структура, но тя не е еднаква за всички хора.
Можем ли да открием достатъчно черти и да са валидни, за да опишем личността?
Ханс Айзенк говори за 4 чети:
- Екстроверсия;
- Интроверсия;
- Психотизъм;
- Невротизъм.
Кетел използва тест с 16 черти (двойки).
Big five (създатели на този модел са М.Крийк и Коста):
- Екстраверсия;
- Невротизъм;
- Добросъвестност/съзнателност;
- Откритост към опита/творчесто;
- Съпричастност.
Големият проблем – критиците на тази теория утвърждават, че поведението силно варира от ситуация на ситуация. Има ситуации, в които една черта не се проявява и следва въпроса дали имаме тази черта. Но също и въпроса дали тази черта предписва поведение и в каква степен и дали ситуациите не се оказват по-силни от чертите и имат по-голяма стойност в детерминацията на поведенето.
У.Мишел – социален психолог – критик на диспозиционния подход, прави изследвания, които показват, че чертите влияят на 10% от нашето поведение.
Работата е в това, че ситуационния подход, ако го приемем ни задължава да кажем така „личността не е набор от черти, а е динамично структурираща се система от черти и диспозиции адекватни на създалата се ситуация“.
Личността е продукт на това, което казва Курт Левин на създалата се ситуация и на качествата на личността да отреагира. R(f) = S – P
Отношението поведение-ситуация е територия на личността.
Тези модели маркират това, че личността е продукт на това, което е от вътре и това, което идва отвън и това примирява много противоречия. Най-голям хаос има около понятието „личност“! Всеки обявява за личност това, което му е удобно.
Валентин Бояджиев 