Жан Пиаже и когнитивното развитие през детството.
От Валентин Бояджиев – психолог
Изследователите се опитват да отговорят на въпроси като „Кога децата започват да виждат нещата от друга гледна точка, да се обосновават логично, да започват да мислят абстрактно?“, „Как се развива ума на детето?“ и други. За подобни въпроси е търсил отговор и Жан Пиаже, чиито интереси в областта датират от 1920 година, когато работи в Париж и изследва интелигентността при децата.
За тази цел, той конструира тестове с въпроси, но за разлика от традиционния подход ориентиран към анализ на постиженията на децата, Жан Пиаже бил заинтересуван от въпроса „Защо децата дават грешни отговори?“. Докато в този факт другите изследователи виждали просто детски грешки, той успял да проследи как работи интелигентността, защото установил, че детските грешки на една и съща възраст са сходни. Изследванията на Жан Пиаже продължили около 50 години, при което той установява, че умът на детето не бива да се разглежда като миниатюрен модел на ума на възрастните, защото малките деца разбират света по друг различен начин от възрастните. Жан Пиаже установява, че детският ум преминава през определени стадии на развитие, които се разполагат между простите рефлекси на новороденото и абстрактното мислене на възрастния. Например едно 8 годишно дете сравнява неща, които 3 годишно дете не може. Според Жан Пиаже движещата сила на интелектуалното развитие е стремежът на човек да разбере, осмисли опита си. Ето защо развиващият се мозък строи понятия, които Жан Пиаже нарича „схеми“. Според него „схемите“ могат да се определят като „мислени калъпи“, в които хората отливат опита си. По този начин към зрялата си възраст човек е построил безброй „схеми“, които се ранжират или подреждат по някакъв ред. За да може по-добре да обясни, как човек създава и използва своите „схеми“ Жан Пиаже въвежда 2 понятия – „АСИМИЛАЦИЯ“ и „АКОМОДАЦИЯ“. Според него човек интерпретира опита си в съответствие с текущото си или актуално състояние. Хората използват „схемите“, за да включат, тоест да асимилират новия опит. АСИМИЛАЦИЯТА е процес на включване на нова информация в качеството на съответна част на вече съществуващите в индивида когнитивни „схеми“. Едновременно с това, хората са в състояние да коригират своите „схеми“ като ги АКОМОДИРАТ, за да нагодят новия опит. С термина „АКОМОДАЦИЯ“ Жан Пиаже обозначава процеса на изменение на съществуващите ментални структури с цел да се обедини новия и стария опит.
Стадии на когнитивно развитие според Жан Пиаже
Според Жан Пиаже процесът на развитието на интелекта протича по следния път. „Схемите“ или начините на обработка на знанията се организират в операции, различните съчетания на които съответстват на качествено различни стадии на когнитивния ръст. Стадиите се сменят в ИНВАРИАНТНА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ, което ще рече, че всяко нормално дете трябва да премине през различните стадии, а всяка следваща фаза възниква в резултат на постигнатото от предходния стадии. Новите по-адаптивни когнитивни способности, интегрират предходните и ги преобразуват в по-съвършенни ментални структури. Преходът от един стадии към друг означава качествено и фундаментално преобразуване на индивидуалните начини за конструиране и интерпретиране на обкръжаващия свят. Въпреки че последователността на стадиите е неизменна и универсална, все пак може да има индивидуални различния в скоростта и темпа на преминаване през стадиите, поради което възрастовите граници могат да се определят само приблизително.
- Сензомоторен стадии – от раждането до 1,5 – 2 годишна възраст.
През този период децата опознават света, чрез различни действия (проба-грешка), на основата на които се развиват целенасочените сензорни и моторни действия. Края на този период се характеризира с това, че детето може да подражава на действията на другите, но също така достига до нови начини на действие като комбинира по-рано усвоените знания и „схеми“. За този кратък период от време от раждането до втората година, детето преминава от крайно зависимо от рефлексите и наследствеността състояние към съзнателен индивид способен да мисли със символи.
2. Дооперационален стадии – от 2 до 7 годишна възраст.
През този стадии децата вече формират понятия и използват символи включително такива като езика. Тези понятия са ограничени от техния личен и непосредствен опит. През този стадии представите за причина и следствие са много ограничени и децата изпитват трудности при класифицирането на обектите и събитията.
3. Стадии на конкретните операции – от 7 до 11,12 годишна възраст.
През този стадии децата започват да мислят логически, да класифицират обектите по няколко признака и да оперират с математически понятия. На този стадии децата достигат до разбирането на съхраняването на предметите. Според Жан Пиаже това е главното постижение на стадия на конкретните операции. Детето е способно да съди за измененията в количеството на веществата като се основава на логическото си мислене, а не само на данните от сетивното възприятие.
За илюстриране на този феномен Жан Пиаже създава известния експеримент за проверка на феномена на съхраняването. На децата се показват две еднакви чаши с равно количество вода. След като детето се съгласи, че количеството вода е еднакво, водата от едната чаша се прелива в друга, която е по-висока и по-тясна, след това се задава въпроса „Колко вода има в по-високата чаша? Станала ли е в нея водата повече или по-малко в сравнение с първата чаша или количеството е останало същото?“. Повечето от децата на възраст около 6 години твърдят, че във високата чаша има повече вода отколкото в ниската, дори след като са видели, че водата се прилива от ниската във високата чаша, те продължават да твърдят, че във високата чаша има повече вода. Този експеримент се повтарял с деца от различни култури и води до едни и същи резултати. Жан Пиаже достига до извода, че до третия стадии децата формират съждения, които се базират в по-голяма степен на перцептивните отколкото на логическите процеси. С други думи, те вярват повече на очите си, отколкото на логиката, докато децата на по-късна възраст в стадия на конкретните операции не основават своите съждения само на възприятията, а започват да използват и логиката. Когато децата демонстрират такава способност психолозите твърдят, че на тях вече им е достъпно понятието „СЪХРАНЯВАНЕ“. Терминът „СЪХРАНЯВАНЕ“ е въведен от Жан Пиаже за обозначаване на процеса на осъзнаване от детето, че физическите свойства на веществата – обем, тегло, количество остават постоянни независимо от изменението на тяхната форма и външен вид.
4. Стадии на формалните операции – от 12,13 до края на пубертета.
Подрастващите са способни да правят анализ при решаването на логически задачи, както с конкретно така и с абстрактно съдържание. Те могат системно да обмислят всички възможности, да кроят планове за бъдещето си, да разсъждават по аналогия или с метафори.
Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Валентин Бояджиев 