Психология на кризиса и етапи в кризисната интервенция
От Валентин Бояджиев – психолог
Цел и същност на кризисната интервенция
Кризисната интервенция помага на хората бързо да се справят със същината на проблема. Тя е помощ за самопомощ – професионалистът не предписва, а подпомага намирането на решение или изход от кризата от страна на клиента или най-близкото му обкръжение. Терапията изисква разбиращо свързване с пациента и чувствителност към това как той разбира и реагира в кризата, фокусиране само върху проблема в кризата, избягване разгръщането на симптомите, използване на предоминиращ позитивен емоционален пренос, учене на пациента как да избягва рисковите ситуации в бъдеще, ясно затваряне и определяне на постигнатото в преодоляване на кризата, което става нова стратегия за справяне.
Техниките, които се включват са релаксация, сугестия, подкрепа чрез социалното обкръжение, медикаментозно повлияване. Кратката хоспитализация може да бъде част от лечебния план. Продължителността на кризисната интервенция е от 1 – 2 сесии до 1 – 2 месеца. Интервенцията изисква свързване с пациента, планиране на терапевтичните задачи, насърчаване на пациента за ангажиране в терапевтичната връзка, разбиране на неадаптивното поведение на пациента и подпомагане за неговото преодоляване.
Задачи и изисквания на интервенцията
Задачи:
- Облекчаване симптомите на клиента;
- Възстановяване на предишното ниво на функциониране на клиента;
- Идентифициране факторите довели до кризата;
- Набелязване и предлагане на лечебни мерки;
- Помагане на клиента да свърже настоящето стресиращо събитие с минал жизнен опит;
- Помагане на клиента да развие адаптивни стратегии за справяне, които да използва в бъдеще;
Изисквания:
- Незабавно интервениране: Хората не са способни да понесат дълго кризисно състояние, затова интервенцията се прилага веднага. Ако терапевта не може да се срещне с клиента трябва да го пренасочи към друг колега, който да поеме случая.
- Действие: Терапевтът участва активно в разрешаване на кризата.
- Ограничени цели: Фокусът на интервенцията е свързан с кризисната ситуация и разрешаването и.
- Надежда и очакване: Хората в криза загубват надежда.
- Подкрепа: Липсата на подкрепа е една от решаващите причини за изпадане в криза. Привличане на максимална подкрепа и мобилизиране на всички ресурси е основната задача на успешната интервенция.
- Фокусиране върху разрешаване на проблема: фокусът на интервенцията е свързан с разрешаване на проблема (проблемите) лежащи в основата на кризата.
- Образ за себе си: Човек преживяващ криза се вижда неадекватен. Важно за терапевта е да избере подход, който запазва достойнството и повдига самооценката на клиента.
- Разучаване на собствените си сили. По време на кризисната интервенция терапевта трябва да поддържа баланс между подкрепата и отглеждането на независимост у клиента.
Етапи на кризисната интервенция
1.Начало на интервенцията
Първи контакт, който се осъществява директно или с посредничеството на близките или при сигнали на органи на властта. Тук терапевта има три задачи:
- Спечелване доверието на клиента чрез търпеливо изслушване, тактични въпроси и при възможност минимално прекъсване от страна на помагащия; пациентът трябва да усети ангажираността на терапевта и да почувства, че е разбран; разговорът трябва да го освободи от страха и да го успокои.
- Преценка на състоянието на клиента, на тежестта на проблематиката; от значение е да се определи остротата на кризата; за какъв вид криза се касае (брачна, фамилна, суицидална), какъв проблем стои в основата на конфликта (самотност, финансови затруднения, изолация, развод), в какъв етап от равнището си е кризата.
- Съставяне план за действие с изясняване конкретните възможности за подпомагане и сътрудничество от страна на други лица или институции.
2.Същинска интервенция
- Овладяване на афективните напрежения и реакции, оказване на поддръжка и повдигане чувството за собствена стойност чрез малки, добре дозирани, успешно реализирани задачи; за овладяване на интензивните афективните и вегетативните разстройства може да се използват медикаменти, които в кратък период да внасят снижение на напрежението, потиснатостта, страховата напрегнатост и да възстановят съня (транквилизатори, меки антидепресанти и ниски дози невролептици)
- Окуражаване и проучване на стратегиите с които пациентът е решавал предшестващи кризи; всичко това е само подготовка за възловия момент на кризисната интервенция
- Конфронтацията с кризисното събитие и неговите последици с адекватната му преработка, представляваща предпоставка и шанс за формиране на нов стил на поведение, на нова ориентация в живота.
Техниките на кризисно интервениране могат да бъдат класифицирани в четири типа ( по Hollis 1972):
- Подкрепящи – използват се по време на началните фази на КИ. Целта е намаляване на тревожността, чувството на вина, напрежение и осигуряват емоционална подкрепа (катарзис, окуражаване, емпатично слушане, обнадеждаване);
- Директно влияние – адвокатстване, мобилизиране на всички поддържащи системи, контакт с други служби (полиция, съд, социални служби);
- Динамично разбиране – при възстановени емоционални и интелектуални капацитети на клиента се изследва задълбочено преносът му към кризисната ситуация (защитни механизми, съпротиви и модели на комуникация).
- Отразяване на “човек-ситуация” – тези техники се използват за помагане на клиента да разбере специфични аспекти на кризисната ситуация, дали той вижда и оценява ситуацията обективно, преноса на клиента към кризисната ситуация и неговото отношение към придобиване на нови стратегии за справяне в затруднения;
3. Затваряне на кризисната интервенция
Когато за терапевта и за клиента е ясно, че той е в състояние вече да се справя сам. Двамата се уточняват помежду си и клиентът получава уверение, че може да разчита винаги на следващ етап от срещи, от няколко седмици до два месеца след приключване, общопрактикуващият лекар контролира ефективността на проведената кризисна интервенция и ; обратната връзка за поведението на целия екип.
Изисквания към психотерапевтичното поведение на специалистите:
- Да бъде активен, директен и да поема максимална отговорност за избора на решения, когато пациента и неговите близки не са в състояние да партнират; да може да “отстъпва от властта” на всяка стъпка, при която пациента възстановява годностите си за контрол над поведението;
- Да е с позитивно мислене и действия на заинтересован човек, готов да помогне, дори в ситуации, които на първи поглед изглеждат като “загубена кауза”;
- Да притежава умения за разбиране симптомите на клиента, които често са несъразмерни, дори с нелепи /възможно и психотични елементи/ в преживяванията;
- Да притежава умения за работа в екип, който да ръководи и контролира (кризисната интервенция е изключително натоварване на терапевта, което изисква неговото максимално емоционално участие, човешко разбиране, персонално въздействие, отговорност за изхода. Това полага необходимостта от провеждане на интервенцията в екип -терапевтична сестра, клиничен психолог, социален работник, доброволци, където всички членове са обучени в технологията на кризисната интервенция и могат да работят под контрола на лекаря, който носи отговорността за оценката на рисковете, вкл. суицид и избора на интервенции).
- Да притежава умения за преорганизиране на околната среда, с цел премахване или трансформиране на проблемите, причиняващи безпорядък и риск в личния живот на клиента, като се използват ресурсите на обкръжението (близки, приятели, работно място).
- Да познава всички налични спешни служби в общността, както медицински така и полицията.
- Да има във връзка с колеги, които са съгласни да консултират и хоспитализират при спешност.
- Да познава законодателството в разделите на здравните грижи при спешност и задължително настаняване, както и полицейските разпоредби за оказване на съдействие.
- Да притежава опит, който повишава знанието за кризисните ситуации в различните аспекти на помагащите професии и съвременния опит.
При кризисната интервенция е важно внимателно да се наблюдават връзката клиент-терапевт, за да се избегнат провокации, които биха отключили нова криза. Специални области са:
1. Конфиденциалност– само когато е получено ясното съгласие на клиента; нарушаването на тайната е допустимо при определени обстоятелства – висок риск от самоубийство, възможност някой да стане жертва, предпазване на дете от злоупотреба.
2. Работа с недоброволни клиенти – клиенти с психично и умствено заболяване, ако са заплаха за себе си и околните, ако не могат да си осигурят сами убежище, храна и дрехи.
3. Информирано съгласие – клиентът да е наясно с отрицателните и положителните последствия; да е компетентен да вземе решение и да е дал съгласието си доброволно.
Консултиране със специалист:
1. Психиатър, който да направи оценка за суицидния риск, степента на разстройства на когнитивните процеси и афекта; да определи медикаментозна терапия;
2. Психолог, който да оцени потенциала и ефективността на стратегиите за справяне на пациента и обкръжението му; в дългосрочен план провеждане на психологична терапия за преформулиране на преживения епизод и интегрирането му като позитивен личен опит.
Важна информация за пациента и семейството му:
- Кризите за естествена част от личностовото развитие на индивида;
- Всеки човек преживява психична криза при загуба, провал или застрашаващ живота му проблем;
- В криза човек загубва ориентация в реалността и живее в илюзорния свят на травмата.
Консултиране на пациента и семейството му:
- Емоционалната болка и вътрешно напрежение са причини за неконтролируем порив на човека в криза да постигне облекчение чрез напускане на живота, ето защо е невъзможно да го оставяте продължително сам;
- Можете да помогнете на всеки човек в криза като му дадете възможност да говори за проблема, преживяната травма и като споделя болезнените си емоции;
- След първото най-интензивно отреагиране на емоциите в криза следват отново периоди на влошаване, което изисква няколко денонощия да не бъде оставян сам пациента;
- От кризата може да се излезе с повече житейска устойчивост и мъдрост, за което е необходимо да споделяте собствения си опит на справяне и помагате на близкия си човек в криза да намери свой “ъгъл на нов поглед” към ситуацията.
Валентин Бояджиев 