Психоаналитичната метапсихология на Зигмунд Фройд. „Табу“-то и репресивните функции на културата.

От Валентин Бояджиев – психолог

 

„Метапсихология се нарича психоаналитичната теория на несъзнаваното; според нея всеки психичен процес трябва да бъде описан едновременно от три гледни точки – икономическа (като трансформиране на енергия), динамична (като противоборство на психични сили) и топична (като несъзнаван, предсъзнаван или съзнаван).“

„Табу“-то и репресивните функции на културата

Думата табу има две противоположни значения. От една страна думата означава „свещен“, „осветен“, а от друга носи значения като „страшен“, „опасен“, „забранен“, „нечист“. Още тук можем да открием амбивалентността на тази дума и да предположим за амбивалентността на емоционалните импулси, които се пораждат именно чрез табу-то.  Табуто намира израз в различни забрани и ограничения. Тези забрани са различни от религиозните или моралните. Тези табуиращи забрани не се обосновават по никакъв начин; не знаем и техният произход, те все едно са саморазбиращи се за онези, които им се подчиняват.

Според Вунт табуто предшества всички божества и религии и то е най-старият неписан закон/кодекс на човечеството.

Още тук се загатва за репресивната функция на културата.

Култура разбираме като всичко създадено от човека. Също така култа („култ“ – ура) предполага и определено доза сакралност. Културата е смес от профанност и сакралност, където култа не може да е насочен само и единствено към материалното.

В широк смисъл могат да разграничат различни видове табута:
  1. Естествено/директно – то се определя и е резултат от мана (тайнствена сила), която тегле върху човека или предмета
  2. Препредадено/индиректно – то също произтича от маната, но е придобито или е пренесено от жрец, вожд или друг посредник
  3. Междинен вариант на първите два типа – когато са на лице и двата фактора

Табуто може да има различни цели:
  1. Охрана на важни лица, предмети и други от възможни беди.
  2. Охрана и защита на слабите от могъщата тайнствена сила „мана“.
  3. Защита от опасностите произтичащи от контакта с трупове и мъртъвци, консумирането на определени ястия и други.
  4. Гарантиране на безпроблемното осъществяване на важни жизнени събития.
  5. Защита на хората от боговете и демоните.
  6. Предпазване на неродените и малките деца от особената им сугестивна зависимост от техните родители.
Освен тези особености на табу-то, можем да прибавим и тази, че има постоянни и временни табута:
  1. Постоянните табута са важните лица (жреци, крале, вождове), към тях спадат и мъртвите, както и всичко, което им е принадлежало някога.
  2. Временните табута се свързват с определени състояния като менструация, следродилния период, статуса на воините преди и след експедиция, с дейности като лов, риболов и други.

Табу-то това са редица ограничения, на които се подлагат примитивните народи. Те неразбират защо, никога не са си задавали въпроса „Защо?“, но са убедени, че неспазването и нарушаването на някое от тези правила/закони ще бъде строго наказано от „само себе си“. Тези забрани най-често са свързани с някакви удоволствия, свобода за придвижване и общуване.

В основата на всички забраните, лежи „теория“, която „доказва“ необходимостта от тези забрани, защото на определени лица и места е присъща опасна сила, която се предава чрез допир и се разпространява като някакъв вид зараза. Разбира се се взима предвид и интензивността на тази сила, защото тя не е разпределена равномерно между лицата и местата.

 

Странното е, че можем да забележим, че този, който престъпи дадено табу, който го наруши, сам се е превърнал в табу.

Той се е превърнал в табу, защото носи в себе си опасната способност да изкушава други с примера си. Той предизвиква завист, защото на него му е позволено това, което е забранено на другите. И в този смисъл той наистина е „заразен“, тъй като заразен е примерът му, подбуждайки към подражание и поради това той самият трябва да бъде избягван.

Интересно е да отбележим, че с табу се обозначава всичко, което е носител или източник на това мистично свойство, но също така обозначава и самата забранна, която произтича от това свойство.

За Вунт то (табу-то) включва “всички обичаи, в които се проявява страхът от определени обекти, свързани с култови представи или от действията, отнасящи се до тези обекти”. Според Вундт “няма народ или културен етап, които да са избегнали пораженията, нанесени от табуто”.

С възникването на табуто възниква и съвестта по отношение на самото него и чувството за вина след неговото престъпване.

 

Също така Фройд открива сходство между табуто и симптомите на натрапливата невроза:
  1. Липсата на мотив за забраните.
  2. Тяхното утвърждаване посредством вътрешна принуда.
  3. Способността им да се изместват и да вещаят опасност от зараза при контакт със забраненото.
  4. Да предизвикват изпълнението на церемониални действия, повели, произтичащи от забраните.

Но не само поради тези причини си заслужава да се опитаме да разгадаем табуто. Както казва самият Фройд: „Според мен не само защото всеки психологически проблем сам по себе си заслужава полагането на усилие за неговото разрешаване, но и по други причини. Допускането ми е, че табуто на примитивните полинезийци все пак не е толкова отдалечено от нас, колкото в началото сме предполагали, че нравствените и марални забрани, на които самите ние се подчиняваме, вероятно имат същностно сродство с това примитивно табу, и че изясняването на табуто би могло да хвърли светлина върху смътния произход на собствения ни „категорически императив“.“

Най-старите и най важни табуиращи забрани са свързани с двата основни закона на тотемизма:
  1. Да не се убива тотемното животно.
  2. Да не се влиза в сексуални отношения с почитащите същия тотем.

Изхождайки от това, че забрани има там където има и силни съблазни (ако няма силно желание за извършване на даденото действие, то не би имало нужда от забрана), то ние можем да предположим, че именно тези два акта са най-старите и силни съблазни на хората. Но от закрепването на табуто следва нещо – първоначалното желание да се извърши забраненото действие все още съществува. Тоест следва появата на амбивалентна нагласа по отношение именно на забраната. От една страна в несъзнаваното хората искат само и единствено да нарушават забраните, но от друга страна се страхуват от тях и се страхуват точно защото искат да ги нарушат, но страхът е по-силен от желанието. И тук Фройд прави паралел с невротика като казва: „Но при всеки отделен индивид желанието за това е несъзнавано, както и при невротика“.

Важно е да обърнем внимание на това как се „поправя съгрешаването“ и какво говори това за самото табу

Фройд казва: „Ако престъпването на дадено табу може да се поправи чрез изкупление или разкаяние, които всъщност представляват отказ от някакво благо или право, то това доказва, че самото спазване на предписанията на табуто не е нищо друго освен отказ от нещо силно желано. Неизпълнението на един отказ се заменя с друг отказ. Относно свързваните с табуто церемониални действия можем да направим извода, че разкаянието предхожда пречистването.“

От всичко казано до сега разбираме, че:
  1. Табуто е отколешна забрана наложена отвън, от някакъв авторитет и насочена срещу най-силните влечения на човека.
  2. Желанието за престъпването на забраната продължава да съществува в несъзнаваното и от тук следва, че хората, които се подчиняват на табуто имат амбивалентна нагласа по отношение на съответното табу.
  3. Приписаната магическа сила на табуто се извежда от способността за въвличане на хората в изкушение. Тя е като зараза, защото примерът е заразителен.
  4. Изкуплението на престъпеното табу чрез някакъв отказ показва, че в основата на табуто лежи отказът от нещо.

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Advertisements