Социалните роли на личността

От Валентин Бояджиев – психолог
 „Човекът по природа е социално животно; индивид, който по силата на своята природа, а не в следствие на случайни обстоятелства е несоциален – или звяр, или свръхчовек… по природата си обществото предшества индивида… всеки, който не е способен да общува или, смятайки себе си за самодостатъчен, не чувства потребност от общуване, вече не представлява елемент на обществото, става или звяр, или бог.“ (Аристотел, „Политика“, около 328 г. пр. Христа).

Социалната психология е явен или не чак толкова явен продукт на идеите и възгледите на множество и различни школи, учения и течения в психологическата мисъл и в същото време е и част от съдържанието на същите. Всички тези учения и теории разглеждат явно или не социалната природа на човека и същност на личността. Всички те загатват идеята за социалното в природата на човека и отношението му към формирането, функционирането и разбирането на личността, както и възможните деформации, акцентуации, изкривявания , хипертрофии и атрофии на Аз-ът и личността. А ние не можем да говорим за ролите на личността без да заговорим за личността. Това въведение дава стабилна основа за по-нататъчно адекватно разглеждане на проблема за социалните роли на на личността.

И така…

В обективната действителност, човек е част от обществото и културата, като част от нея, той е разположен в специфични сектори на социалната система и именно това негово разположение играе силна роля в предписването и предвещаването на неговото поведение. По този начин обществото по своебразен начин оказва своята „принуда“. Но ще се запитаме тогава: „Защо ние подчинявайки се на тази принуда не страдаме?“. Отговор можем да намерим в едно колкото странно и неприемливо, толкова и ясно и съвсем лесно за приемане обяснение – ние сами съзнателно или не, през по-голямата част от времето желаем това, което се изисква от нас. Искаме да се подчиняваме на правилата и да приемаме и изпълняваме ролите, които сме придобили или са ни били приписани.

Терминът и понятието роля може да се дефинира като нормативно одобрения начин на поведение, което се очаква от всеки, който заема дадено социално положение. Ролите съществуват вън от индивида, независимо от хората, които ги играят и можем да ги разгледаме като мост между индивида и обществото. Една от класификациите разделя ролите на 2 вида:

  1. Инструментални – насочение към определена цел и нейното изпълнение и решаване
  2. Експресивни – насочени към защита и контролиране на негативните емоции

Друга дефиниция на термина социална роля дава Ралф Линтън. Той дефинира социалните роли като динамичен аспект на социалния статус на индивида, т.е социалната роля се разбира като реализация на изпълнението на правилата и задълженията, съобразно социалния статус.

Друго популярно определние на ролята е формулирано от Biddle и Thomas и гласи, че социалната роля е позиция, заемана от личността в социалните отношения. Ролите изискват и изграждат поведение, свързано с конкретна роля, знания и ценности, нужни за изпълняването им, както и съответен ранг, който заема личността в обществото.

Първоначалната употреба на понятието „роля“  от Мийд се разбира като възможността човек да се постави на мястото на другия, да погледне през неговите очи. Но човек може много повече! Той би могъл да коригира поведението си спрямо очакванията на другите и по този начин да създаде една илюзорна привидност с цел да предизвика най-благоприятното възможно впечатление и последващо извличане на полза.

Във възгледите на Юнг се откриват идеи относно архетипната поява на личността. Той говори за „персона“ – маската на актьорите, с която играят определена роля. Мисли, че имаме архетип, безсъзнателно и съзнателно предразположение да се държим по определен начин в различни ситуации и взаимоотношения. Личността разбираме като персона с маската, която слага човек, за да се представи по определен начин (желан) пред другите, показва „външна личност“.

Съществуват различни класификации и видове роли:

Подразделени въз основа на средствата за тяхното заемане:

  1. Придобити – професия, близки взаимоотношения
  2. Приписани – пол, роднински връзки

Подразделени според характера си:

  1. Биологични
  2. Полубиологични – класова принадлежност
  3. Институционални роли – професия, религия, политика

Подразделени според продължителността:

  1. Дълговременни
  2. Кратковременни

Подразделени по важност:

  1. По-важни
  2. По-маловажни

По оношение на важността можем да заключим, че имаме приписване на ценност на ролите от страна на обществото, но тя трябва да се възприеме и на индивидуално равнище. Водещите за индивида роли са тези, които са престижни и собствени.

Говорейки за социални роли, трябва да обърнем внимание на термина и понятието социални норми. Те са дефинирани от Biddle и Thomas като очакван набор от поведения за личности, изпълняващи роля и имащи статус. Ролевите норми са регулатор на поведението, маниерите и т.н. Двете понятия и техните концепции са в тясна връзка едно с друго.

Всеки човек реализира множество роли и това множество от роли се нарича ролеви репертоар. Ролевия репертоар обхваща всички роли, които изпълнява индивида. Самият факт, че човек изпълнява множество роли е проблематичен сам по себе си и поражда множество напрежения. Можем да разгледаме 2 ролеви конфликта:

  1. Първи ролеви конфликт – междуролеви конфликт имаме тогава когато има противоречиви очаквания за две от ролите, които изпълнява човек.
  2. Втори ролеви конфликт – вътреролеви конфликт имаме тогава когато индивида, който трябва да изпълнява ролята получава информация за противоречиви очаквания.

Но нека не разглеждаме едностранчиво възможните следствия от множеството изпълнявани роли. Съществува и благоприятен изход, т.нар. хармоничност на ролите (Role complementarity). Това е състояние, при което ролите сякаш се допълват, което позволява на партньорите във взаимоотношенията да идентифицират себе си и другите коректно, прецизно да встъпват в очакваните роли и да ги играят по подходящ начин. Например такава хармоничност на ролите се наблюдава, когато екип от медици извършва операция, приятели се забавляват на рожден ден, семейство лагерува заедно сред природата. Съществува и понятието ролеви сектор. Тук говорим за взаимодействие между взаимнодопълващи се роли. Взаимодействието включва типичното и очаквано съгласуване на ролевите позиции, като например съпруг-съпруга, майка-дете, служител-клиент, професор-студент. За да е възможно изпълнението на едната роля, трябва и другата да е налице, т.е. не можем да имаме съпруг, ако нямаме съпруга.

Във всяко общество имаме структуриране на позициите и всяка роля се играе от определена позиция в обществото. Социалната позиция предоставя на съответния изпълнител както задължения, така и права, както отговорности, така и ресурси. В този смисъл за изпълнението на ролята се осигурява не само информация, но и система от удовлетворение или не в зависимост от това колко успешно се изпълнява ролята. Тази позиция се детерминира от ролевия статус. Сам по себе си той не зависи от ролята и личността, която я заема. Социалния статус определя мястото на човека в социума и сбора от права и задължения, които той изпълнява, заемайки даден статус.

Ралф Търнър изработва концепцията за т.нар. “Role meaning”, т.е. изграждане на ролите. Той твърди, че внасяйки своята индивидуалност, хората изграждат ролите, които играят.

Понякога са възможни ситуации на ролева неопределеност, това става когато очакванията към дадена позиция са непълни или неопределени. Когато на учениците не се дават редовно ясни критерии за оценяването, те често демонстрират безпокойство и дискомфорт. Неопределеността на ролята води до емоционални реакции на напрежение и безсилие, ниска удовлетвореност от работата и ниско самочувствие.

Когато човек не успява да отговори адекватно на социалните очаквания по причина на това, че те надвишават способностите на личността да отреагира, се създават условия за ролево претоварване.

Ролевата непоследователност (Role discontinuity) е едновременно социален и личностен проблем. През жизнения си път човек може да заема най-различни позиции. Когато е налице ниска прехвърляемост на умения от една позиция към друга, се наблюдава ситуация на ролева непоследователност. Колкото по-малък е трансферът на умения от една позиция към друга, толкова по-голяма е вероятността за повишаване на личностния дискомфорт и стрес.

Важно е да се разбере, че ролята има различни аспекти и изпълнява различни функции. Основните функции на ролята са:

  1. Социалната – насочена към поддържане на междуличностните отношения в групата
  2. Личностната – имплицира се в Аз-концепцията на индивида, влиза в неговата идентичност, взаимодейства с потребностите и мотивите му. По този начин „работейки за ролята, индивида работи за своето Аз“ (Джонев, Сава, 2000)
  3. Трудовата – свързана с организацията и управлението на труда

„Аз-концепция“: съдържанието на собственото аз; т.е. нашето възприятие за собствените ни мисли, убеждения и личностни черти“ (Арънсън, Е. (2009). Човекът – „социално животно“. София, Дамян Яков, с. 540)

В процеса на своята социализация на човек са му предписани и предоставени различни роли за изпълнение, които той приема пречупвайки ги през своята собствена призма на възприятие. Именно чрез това пречупване на информацията относно ролята, породено от неговите собствени убеждения, стереотипи, представи, той им внася своята нотка идентичност и това води до риска от известно „изкривяване“ на ролята. Също така изкривяването на ролята може да бъде свързано с изкривяванията свързани с Аз-а, като егоцентричното мислене и себеугодната тенденция.

„егоцентрично мислене“: склонността да възприемаш себе си като по-важен за събитията отколкото си в действителност“ (Арънсън, Е. (2009). Човекът – „социално животно“. София, Дамян Яков, с.542)

„себеугодна тенденция“: склонност на индивидите да правят диспозиционни атрибуции за успехите си и – ситуационни атрибуции за провалите си;“ (Арънсън, Е. (2009). Човекът – „социално животно“. София, Дамян Яков,с. 545)

Човек също така се опитва да укрепи съзнателно, но често пъти и несъзнателно идентичностите си, които са му доставяли удовлетворение и/или удоволствие в миналото. Но това начинание не винаги е възможно и когато това е така, човек прави максималното за да се справя с наложените му нови, други идентичности. Тук се поражда и опасността от стереотипизирането на идентичностите и възможността на тези наложени идентичности да оформят не само външната проява на човека и неговото поведение, но и съзнанието му, което доста пъти оформено според очакванията. „„стереотип“: опростено обобщение за група хора, като им се приписват еднакви характеристики, съответстващи с предрасъдъците на хората;“ (Арънсън, Е. (2009). Човекът – „социално животно“. София, Дамян Яков,с. 546). Именно това предрасъдъчно мислене може да накара човек да стане това, което предрасъдъчния образ му вменява.

И нека не забравяме факта, че идентичността е социално придадена, социално поддържана и социално преобразувана. Изследванията върху социализацията показват, че дори роли, които представляват много по-съществена част от личността, са приписани чрез някакъв социален процес, защото не може да се говори за личност извън обществото. Личността е невъзможна без връзката с другите хора и от там е силно зависима и обусловена от нея.

Според Мийд генезисът на Аз-а се разглежда като идентичен процес на откриването на обществото. Именно научавайки какво представлява обществото, детето открива кое е то самото. И така се стига до извода, че идентичността не е нещо изначално дадено, а се придава в поредица от действия на социалното признаване. Човек става точно такъв, като към какъвто са се обръщали към него. Тази перспектива не подценява вродените характеристики на индивида, носени му от генетичното наследство, но полето за социалното формиране в тези генетични граници е наистина много широко. Би могло да се каже, че да си човек означава да си признат за човек, точно както да бъдеш определен вид човек, означава да си признат като такъв.

Можем да кажем, че социалната роля разполага индивида в социалната мрежа, но и изгражда образ за самия него в неговите собствени очи. Ролята има съответна социална стойност, тя е ценност, с която индивида се отъждествява, оценка, която отнася не просто към самата роля но и към самия себе си. Като прибавим и факта, че в съзнанието на обществото и на самия изпълняващ ролята човек има изградена система за оценяване на изпълнението на съответната роля като удовлетворена или не, сами можем да си представим каква тежест има тя за личността и нейното нормално здраво функциониране. Можем да споменем и тенденцията, че колкото е по-въвлечен човек  в ролята, която играе, толкова повече нейните характеристики стават характеристики на личността, на самия човек и предвещават неговото поведение. И както можем да предположим колкото по-добре се играе една роля, толкова по-добре бива възприеман човек от обществото.

Представата на Кун за символния интеракционизъм – символният интеракционизъм е общ термин, който включва в обема си ролевата теория. Тази перспектива фокусира вниманието върху социалните процеси, чрез които хората придават значения на обектите, събитията и ситуациите, изграждащи света им. Той се отнася специфично до начините на придаване на значения на Аз-а, т.е. начинът, по който хората разбират себе си като социални обекти в дадени ситуации. Когато продължително време човек добросъвестно изпълнява ограничен брой роли или дори само една-единствена роля, той може напълно да се идентифицира с нея, да се схематизира като личност до нивото на нейните формални предписания и да се превърне в “счетоводителя”, “чиновника”, “портиера”, “учения” и нищо повече.

И от всичко казано за възможната пълна  идентификация на индивида с ролята, която играе се пораждат въпроси свързани с фиксациите и акцентуациите  върху определен Аз-образ и възможни хипертрофии, атрофии и фукционирането им като патология на личността.

Но все пак е възможен и друг изход, възможна е и позиция на отчуждаване от ролята, категоризирана от Гофман като ролева дистанция. Той определя ролевата дистанция като процес, при който личността демонстрира желание да изпълни някои роли или ролеви компоненти, противопоставяйки се на ролевото предписание и същевременно предприемайки алтернативни действия. Пример за това може да бъде, когато детето поема някои функции на родителя, преставайки да бъде предишното дете. Тук се наблюдава преместване на някои функции в ролевата мрежа. Ролевата дистанция се проявява и по отношение на идентичността на личността с ролята. През 40-те години на XX век Ф. Олпорт развива концепция за частичното включване, изразяваща непълната въвлеченост на индивидите в групата. Практическата принадлежност на отделния човек към много организации или групи води до това, че той обикновено никъде не ангажира цялата си персона. Това изисква човек да се откаже от известна част от себе си, за да изпълнява дадена роля. Това деперсонализиращо изискване създава стремеж у индивида да се бори за своята идентичност като личност, което намира израз в ролевата дистанция. Тъй като индивидите взаимат участие в много социални групи, изпълняват множество неформални и формални роли, те се държат “по – малко като членове на дадена организация и повече като компромис между многото сегментирани ангажименти, докато изключителни условия не доведат до изискванията на една частична система да изпъкнат” (Katz, D & R. Kahn).

Друг ключов термин, който би трябвало да определим е интернализация. „Интернализирането на ценност или убеждение е най-устойчивата, най-дълбоко вкоренената реакция на социалното влияние. Мотивацията за интернализирането на дадено убеждение е желанието да си прав. Така че възприемането на това убеждение само по себе си е награда.“ (Арънсън, Е. (2009). Човекът – „социално животно“. София, Дамян Яков, с. 63).  При това положение обществото е както “външно”, така и “вътрешно” за човека, част от нашето същество. Обществото освен, че контролира нашите движения, оформя и нашата идентичност, мислене, чувства. Обществените структури стават и структури на нашето съзнание. Това може да се види ясно в класическия психоанализ, който въпреки вникването и работата си с инстинктите и несъзнаваното, ясно посочва, че мястото на социума, неговите норми и правила в структурата на психиката и личността е в лицето на Свръх Аз-а.

Чрез ролевата теория, ние успяваме да погледнем на човека през призмата на динамичния му жизнен път и неизбежната му взаимовръзка с другите в социума. Тя ни казва,че широтата на отделната личност може да се измери по броя на ролите, които индивидът може да играе и че Аз-ът се явява своебразен процес, непрекъснато създаван и възсъздаван във всяка социална ситуация, в която човек влиза. Казва ни, че чрез ролите човек получава достъп до ресурси, чувство за собствена адекватност и чувство за включеност в социалния живот, но носи и своята доза риск за здравето на личността.

Този поглед ни казва, че човек е маските, които трябва да носи, за да участва в най-величествената пиеса, наречена живот.

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Advertisements