Как да се справим с агресивните хора.
Един друг поглед.

От Валентин Бояджиев – психолог

Въведение – цел и задачи на психологията на общуването в работата на учителя, училището и семейството. Проблемът за „трудните“ хора, деца и ученици.

Човекът – „социално животно“ – това е заглавието на книгата на Елиът Арънсън. Самото заглавие е достатъчно ясно и насочва мислите ни към това, че човек е невъзможен вън от културата, вън от социума. Още в древността Аристотел казва в своето произведение „Политика“ (около 328г. преди Христа):

„Човекът по природа е социално животно; индивид, който по силата на своята природа, а не вследствие на случайни обстоятелства е несоциален – или звяр, или свръхчовек… По природата си обществото предшества индивида… Всеки, който не е способен да общува или, смятайки себе си за самодостатъчен, не чувства потребност от общуване, вече не представлява елемент на обществото, става или звяр, или бог.“

И в този ред на мисли, говорим ли за междуличностно общуване неизменно говорим и за психология на общуването поради факта, че всяка личност, всеки човек има своя уникална психика, уникален психичен живот. Поради своята уникалност и неповторимост психичният живот на отделната личност е и феномен, който може да носи както положителен така и отрицателен заряд в социума и културната среда. Можем да говорим с часове и дори с дни за съзидателната сила на психиката, но със същата успеваемост можем да говорим и за противоположната, разрушителна сила на човешката психика във всяко измерение на човешкото съществуване. Целта на психологията на общуването се корени в подобряването на способността на отделната личност успешно да общува с другите хора и така, да повиши максимално своята адаптивност към средата, и да създаде предпоставки за разгръщането на целият си потенциал. Задачите, които поставя психологията на общуването пред всеки индивид са уникални както е и уникален всеки един от нас, за да допълни и развие именно тези умения, които са необходими на личността да израства и да съумява да общува все по-пълноценно. Задачите са отделните, малки, краткосрочни цели, които си поставя всеки човек по пътя към голямата дългосрочна цел. Те могат да бъдат разнообразни – от подобряване езика на тялото до подобряване на говорната моторика, от повишаване на емоционалната интелигентност чрез изследване и изучаване на различните емоции и чувства и техните външни проявления до създаване и подобряване на уменията за справяне в ситуации на общуване където има стрес и дори фрустрация на личността. Независимо къде се намира един човек, дали на работа, в училище или дома си със своето семейство, общуването е неизменна част от неговото съществуване и реализация.

В тази тема ще разгледаме един от така наречените „трудни“ типове хора. Ще се спрем на различни негови характеристики, както и на методи и техники, средства и стратегии за „справяне“ с този тип „трудни“ хора. Ще дам своето мнение за проблема с така наречените „трудни“ хора и защо за мен хората сами по себе си не са „трудни“ или „лесни“ и защо се поражда това усещане у социума.

И сега нека продължим напред…

Описание на типа „труден човек“ – характерни особености на поведението, причини за „трудността“ в общуването.

 

Има множество видове „трудни“ хора – мълчаливи, досадни, горделиви, агресивни, стеснителни, арогантни, гневливи, оплакващи се, срамежливи и други. За своята разработка избрах да разгледам „агресивният“ тип „труден“ човек. Спрях се върху този избор по ред причини, но основната причина е, че винаги когато има агресия има и проблем. Агресията е сериозен проблем в днешното общество, но и не само. Още откакто има човек, има и агресия. Не ме разбирайте поглешно… агресията има не само разрушителна сила, но и съзидателна. Но тук спирам поглед върху разрушителната и застрашаващата човека и човешките отношения агресия. Агресията е феномен, който може да бъде насочен както навън към външния физически свят, така и навътре към собствения психичен, душевен свят. Може да бъде насочена към друг човек, но може да бъде и насочена към самите нас (автоагресия). Много често хората мислят, че агресията винаги се проявява като някаква физическа дейност, като нанасяне на вреди на някого по физически начин, нанасяне на някакви наранявания, но често се забравя, че агресията е и нанасяне на психическа вреда. Много често човек емпатира на жена пострадала от домашно насилие, на жена, която е ударена от мъжа си, която е наранена. Но много често човек забравя, а и дори незнае и не иска да осъзнае, че е възможно и дори много вероятно, тази проява на физическа агресия от страна на мъжа е защитната реакция породена от агресията (вербална) от страна на жената. И за да не звуча като сексист и да бъда упрекнат, че защитавам мъжете насилници ще Ви запозная накратко с критичната роля на лимбичната система или така наречения „бозайнически“ (лимбичен) мозък.

Central nervous system_bg_1

Depression_1.JPG

Разбирането значението и функциите на този мозък е от ключово значение, за да разберем по-добре агресията. Този мозък е нашият емоционален център. Той реагира на света около нас без да мисли, един вид рефлективно и незабавно. Тоест ние можем да бъдем сигурни във искреността и честността и истиността на информацията, която тази така важна система ни предоставя. Тя предоставя тази информация чрез езика на тялото. За да подсигури нашето оцеляване, изключителната реакция на мозъка (лимбичния) в ситуация на стрес или заплаха е приела три форми: замръзване, бягство, битка.

Реакцията битка е последната тактика на лимбичния мозък: тактика за оцеляване чрез агресия. Когато, изправен пред опасността, човек не може да избегне да бъде забелязан посредством замръзването, нито пък може да се спаси, като се дистанцира или избяга (бягство), единствената оставаща алтернатива е да се бие. Ние сме развили стратегията да превръщаме страха си в гняв, за да можем да се бием със своите нападатели (Panksepp, 1998, 208). Разберете ме правилно! Можем да сме много агресивни и без всякакъв физически контакт, например като просто използваме позата на тялото си, погледа си, като изпъчим гърди или като нарушим личното пространство на някого.

След като разбрахме, че лимбичният мозък е изключително важен в разбирането за агресивното поведение, трябва да отбележим, че има редица фактори, които подтикват или дори предразполагат човек да проявява агресия. Но за да не изброяване множеството фактори като семейна среда, родителски модели, телевизионни предавания, реклами, обкръжаваща среда (приятели, учители, колеги), burnout, посттравматичен стрес и прочие, можем да обобщим идеята с думите – фрустрацията на личността води или към депресия, или към агресия.

Проявите на агресия са разнообразни. Може да бъде както физическа, така и словестна. Може да бъде изразена чрез езика на тялото – очи, ръце, лице, устни, поза на тялото, походка, поглед и др.

Всичко казано дотук разкрива и сложността на причините за трудността в общуването с хора, които проявяват агресия. Но още тук искам да кажа, че въпреки, че трудността е очевидна и опасността е явна, не можем да заключим, че тези хора са „трудни“, защото както казва Виктор Франкъл в своята книга „Човекът в търсене на смисъл“ – ненормалната реакция в ненормална ситуация е нещо нормално. С това искам да кажа, че когато човек е фрустриран (ненормална ситуация) и реагира агресивно (ненормална реакция), то това е нещо нормално. Не оправдавам агресията като акт, дори напротив, смятам, че тя трябва да бъде избягвана винаги когато е възможно и дори бих посъветвал всички да го правят, но трябва да имаме предвид и функциите на лимбичната система при фрустрацията на личността.

Представяне на комплект от методи, техники, средства и стратегии за справяне с типа „труден“ човек.

Можем да разгледаме много методи, техники, средства и стратегии за „справяне“ с агресивните хора, но искам да спра вниманието Ви само върху няколко, които намирам за интригуващи. Тези техники и методи разбира се биха били възможни в различни ситуации и с различна успеваемост в зависимост от социалните роли, които играят както агресивният човек, така и този, който иска да се „справи“ с него. И сами можете да разберете, че не всяка техника ще може да бъде използвана във всеки един момент, във всяка една ситуация. Ако сте учител и имате пред себе си един агресивен ученик е едно, ако сте училищен психолог и пред вас е същият този ученик е друго, ако сте баща или майка на ученика е трето, а ако сте полицаят, който трябва да се „справи“ с ученика докато хвърля камъни по училищните прозорци в неделната вечер е четърто и прочие и прочие.

Разбира се, идеалният вариант за справяне с такавa ситуация е интелигентният разговор, но той рядко би бих успешен, защото когато човек е фрустриран, емоционално превъзбуден – това се отразява на способността му да мисли ефективно. Това се случва поради факта, че нашите когнитивни способности са блокирани, за да може лимбичният мозък да се възползва в пълнота от всички налични мозъчни ресурси (Goleman, 1995, 27, 204-207).

Но когато попаднем под агресията на някого, ние сме поставени в същата ситуация, в която е бил преди това той. Започва фрустрацията ни и от там лимбичният мозък ни дава 3 възможности – замръзване, бягство или битка. От тук разбираме, че имаме 3 основни начина за справяне с агресията насочена срещу нас дадени ни от нашият мозък още на „първо четене“. Ако решим да „замръзнем“, ние сякаш се опитваме да останем незабелязани, да замълчим и да не привличаме внимание с идеята, че опасността ще отмине и това е съвсем възможно. Ако решим да „бягаме“ е съвсем възможно да се извърнем от опасността (агресивния човек) и да продължим пътя си на другата посока. Ако решим да се изправим в „битка“ с агресора, имаме милион възможности как да я осъществим. Тя може да бъде словестна (спор) или дори физическа саморазправа (битка в истинският си автентичен вид). Тези 3 възможности ни дава нашият мозък още при първата проява на агресора и агресията срещу нас. Но много често ние искаме да постъпим по друг начин, искаме да постигнем положителни резултати, да намалим напрежението у този човек, да се справим с агресията му по един по продуктивен не само за нас, но и за него начин (например, ако сме учители, психолози, съпрузи, педагогически съветници, приятели и др.). И тук идва мястото на други методи, техники и средства в общуването.

Бих искал да разгледам две различни нива на това как да се справим с агресивният тип „труден“ човек. Ако мога да ги разгранича, за да бъдат по-прегледни, бих ги съотнесъл към съответните нива:

  1. Психично ниво
  2. Физиологично ниво

Когато говоря за психично ниво, искам да наблегна на няколко аспектка:

  1. Разбиране на потребностите на личността
  2. Откриване на източника на фрустрацията
  3. Използване на езика на тялото за максимално вникване и подкрепа за човека

Човекът срещу нас е възможно да проявава агресия срещу нас не поради това, че има проблем с нас самите, а защото има проблем касаещ него самият. Разбирането на това, ни помага да осъзнаем, че един от начините за „справянето“ с такъв тип човек, а именно
„агресивният“ е възможно като разберем неговите потребности и проблемте със задоволяването им. Например, ако сме психолози в училище и при нас доведат ученик, който се държи агресивно към съучениците си и той респективно започне да се държи агресивно и към нас, а ние за пръв път виждаме този ученик, то можем да предположим, че проблемът му не сме ние самите. Разбира се ученикъм може да има различни по вид проблеми (не се чувства обичан в семейството си, чувства се незначителен в училище и желае да бъде забелязан от съучениците си и прочие), но независимо какъв е неговата потребност, ако ние успеем да я установим, ще успеем и да работим с този ученик за удовлетворяването и, от там за сваляне на нивото на стреса и напрежението у ученика и от там за подобряването на неговото поведение.

Както изяснихме по-горе фрустрацията на личността води или до агресия ,или до депресия. Запознахме се също така с работата на лимбичната система и открихме, че когато човек е подложен на заплаха за него самия, той не рядко отговаря с агресия. От тук можем да заключим, че откривайки източника на фрустрация и елиминирането му ще доведе до подобряване на поведението на човека. Например, ако животът на едно дете е непрестанно заплашван в една семейна среда (страховита картина, но не и толкова рядко срещана) където родителите му го малтретират ежедневно, то може да реагира на стимулите на околната среда и другите хора (в училище, на улицата) с агресивно поведение. Ако тук съумеем да разкрием източника на фрустрацията и успеем да го отстраним (да се свържем със социални грижи или с огранизации като „Закрила на детето и се вземат съответните мерки), то е възможно не веднага, но след известно време и чрез работа с детето неговото отношение към света (агресия с цел оцеляване) да се промени.

Тук искам да спомена и езика на тялото. Една тема, която не може да бъде отделена от психологията на общуването, защото самото общуване е както вербално, така и невербално. А езика на тялото е част от това невербално общуване. Доказано е, че ако заемем така наречената „огледална поза“ ние влизаме в синхрон със събеседника си, влизаме в един вид танц на телата ни. Когато той заеме съответна поза, ние заемаме също подобна на неговата (огледална) поза. Имайки предвид това и обратната биологична връзка (връзката между нашето тяло и мозъка ни, ако мога да я обобщя така най-общо) ние може да успеем да „почувстваме това, което събеседника ни чувства“ или „да усетим това, което той усеща“. Това може да прозвучи на повечето от Вас странно, дори невъзможно, но обратната биологична връзка е феномен, който е доказан от науката. Например, когато човек е депресиран, цялото му тяло говори за това – главата му е сведена, раменете инесени надолу, гърбът му прегрбен, ходи бавно, унесен в тягостни мисли. Ако, Вие заемете идентична поза на тази на депресирания човек и я задържите относително дълго, а не само за миг, то Вие ще започнете да пращата сигнали на мозъка си, чрез своето тяло, за това, че не се чувствате добре и скоро ще усетите, че наистина е така. С това искам да кажа, че заемането на огледална поза и някой други пози на тялото, могат да спомогнат за по-успешното разгадаване и „усещане“ на човека пред нас и от там да повишим нашият шанс да се „справим“ със ситуацията и „трудният“ човек.

Когато говоря за физиологично ниво, искам да наблегна на съответните аспекти:

  1. Знание за свойствата на различни храни, добавки, билки и др.
  2. Знание за обратната биологична връзка

Ако ситуацията позволява и ролите, които изпълняваме също, може да имаме възможност да въздействаме на човека срещу нас и на физиологично ниво чрез определени храни, добавки, билки и други. Например, ако сме психолог или педагогически съветник в училище и при нас изпратят ученик с агресивно поведение, ние не само ще имаме възможност да въздействие на психично ниво, но и на физиологично такова. Ще можем да му предожим чай (доказано е, че има билки, които намаляват нивото на стреса и напрежението и подпомагат адаптивните сили на огранизма като жен-шен, маточина, мента, лайка, валериана и други). Винаги е добре да имаме под ръка някоя друга билка за приятен, топъл чай с мед и лимон, който да уталожи страстите (колкото и странно и просто да Ви звучи) и да направи работата ни и общуването по-лесно и приятно. Също така можем да предложим на приятеля си или половинката ни таблетка мултивитамини или витамини от група Б, който са доказали благотворното си въздействие върху нервната система и намаляването на стреса. Също така можем да предложим блокче шоколад, който доказано повишава нивата на серотонин в мозъка (хормона на щастието) и така да предизвикаме промени в настроението на човека отсреща.

Както споменахме по-горе, говорейки за обратната биологична връзка, ние можем да влияем на нашият мозък (нашите емоции) чрез нашето тяло. Но същото се отнася и за емоциите и тялото на нашият събеседник или дори „трудният“ човек. Може да сме в позиция, в която можем да накараме човекът срещу нас направи някое упражнение или да заеме поза на тялото отговаряща на позитивни емоции и чувства. Можем да накараме един ученик да застане прав, да изпъчи гърди, да вдигне глава, да поема равномерно въздух и да се уснихме. Ако задържи тази поза и се усмихне няколко пъти, може да получим позитивен ответен отговор от неговият мозък и да повишим неговото настроение и самочувствие, което неимоверно ще доведе до подобряване в поведението му. *Един трик – когато почувствате, че започвате да се гневите на нещо или някого, бързо си намигнете. Това действие праща противоположна информация на мозъка Ви и ще ви накара да се усмихнете и да намалите стреса и напрежението на момента.

Разбира се тук можем да говорим и за „справяне“ с „трудния“ човек и чрез други средства и методи. Можем винаги да използваме езика на тялото си и по заплашителен начин, да го използваме в синхрон с думи, които показват превъзходството ни във всяко отношение и да успееш да накараме човека срещу нас да замълчи или да спре с действията си от страх от последствията, които могат да настъпят. Ако сложим властно изпънатите си ръце на преподавателската катедра, отправим един заплашителен, втренчен поглед към ученика и с плътен и настойчив глас кажем „Иване, замълчи!“. То почти е сигурно, че използвайки силата на синергията между вербалният и невербалният език, както и авторитета на длъжността и позицията ни и по-голямата ни възраст, то ученикът е силно вероятно да замлъкне. Но дали това е идеята на психологията на общуването и „справянето“ с „трудните“ хора, оставям на Вас да прецените.

Заключение:

Като заключение мога да кажа, че общуването е на всякъде около нас и поради тази причина психологията на общуването е територия, която всеки от нас от една страна познава, а от друга трябва и да изучава. За да повишим нашите възможности за комуникация и за справяне с различни типове „трудни“ хора, ние трябва да осъзнаваме важността на либмичната система, на личния опит на човек, на спецификата на ситуацията и да вземаме под внимание всички други възможни променливи. Човек е уникален и неповторим по своята съшност, такива е и комуникацията с всеки един – уникална и неповторима.

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Реклами