Памет, въображение и учене.

От Валентин Бояджиев – психолог-консултант и диетолог

 

Когнитивна психология – психология на познанието. Тя изследва различните процеси, благодарение на които знанието се получава, съхранява и възпроизвежда.

Мислене – познавателен психичен процес, свързан с формиране на понятия, съждения, умозаключения и решаване на проблеми.

Учене – процес на придобиване на нови знания и умения, който води до промени в поведението и нагласите на хората.

Памет – познавателен процес, при който се запазва получената информация, след което тя може да се използва веднага или в бъдеще. Паметта стои в основата на идеята, която имаме за себе си. Без паметта ние няма да знаем кои сме.

  1. Епизодична памет – автобиографична, памет за личните ни преживявания. Често тези спомени са преплетени с множество чувства и емоции. Тя ни дава чувство за идентичност.
  2. Семантична памет – памет за знаците, думите, значенията, неща без връзка с нашата автобиография.
  3. Процедурна памет – свързана с научаването на определени действия. Чрез множество повторения на дадено действие, то се превръща в навик за тялото. Също се нарича и мускулна памет.

Паметта като процес:

  1. Сензорен регистър (сетивна памет) – петте сетива, чрез които усещаме света. Сетивата биват провокирани от определен дразнител и остават раздразнени около секунда след края на дразнението.
  2. Кратосрочна памет (работна памет) – тук основна роля играе вниманието. Чрез него информацията от сензорния регистър преминава в краткосрочната памет. Тук информацията се пази около 18 секунди. След това или се губи или преминава на следващото ниво.
  3. Дългосрочна памет – тук информацията от краткосрочната памет се преработва и превръща в един от трите типа спомени (посочени по-горе). Тук спомените са зависими едни от други, те се изменят и си влияят. Възможно е да се появят фалшиви спомени по влияние на несъзнаваната дейност и въображението.

Забравяне – функция на паметта, която изтрива ненужното (в различни аспекти).

Въображение – познавателен психичен процес на създаване на мисловни образи, понятия и идеи. Въображението прилича на един конструктор, с чиято помощ от елементите на сетивата и паметта успяваме да конструираме нови образи и представи. Има различни видове въображение според неговото съдържание и резултати – игра с възможностите (ограничено в границите на реалността), фантазия (преминаване в сферата на паралелната, измислена реалност, подчинена на нашите желание и страхове) и творчество (имаме творчество тогава, когато представите във въображението намерят път към реалността, там където фантазията става реалност).

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Реклами