Кризата като възможност. Вербално и невербално общуване.
От Валентин Бояджиев – психолог-консултант и диетолог
Кризата според Е. Ериксън – сблъсък между противоположни сили, който възниква и се решава на всеки етап от психо-социалното развитие на човека. Кризата е ключова ситуация, която създава възможност за промяна.
Психо-социалното развитие на личността според Е. Ериксън:
- Младенство (от раждането до 18 месеца) – изгражда се базисното доверие към хората и света чрез грижата за детето.
- Ранно детство (от 18 месеца до 3 години) – изгражда се самостоятелността чрез развиването на езиковите и двигателните умения, волята и решителността.
- Предучилищна възраст (от 3 до 6 години) – развиват се умения за самостоятелно изучаване на света чрез задаване на въпроси, игра и подражание.
- Ранна училищна възраст (от 6 до 12 години) – изграждане на социални умения и умения за справяне чрез приспособяване към изискванията на средата.
- Юношество (от 12 до 18/20 години) – изграждане на личностна идентичност чрез опознаване на тялото, сексуалността, психиката и личните цели и желания.
- Младост (от 18 до 35/40 години) – изграждане на устойчиви отношения и намиране на партньор в живота. Време за образование, професия, семейство и деца.
- Зрялост (от 35/40 до 60 години) – принос към обществото и творчески постижения чрез активен трудов живот, осигуряване на семейството и развитие на личните таланти.
- Старост (след 60 години) – постигане на удовлетвореност и мъдрост чрез преоценка на живота, приемане на промените, физическо отслабване и наближаването на смъртта.
Вербално и невербално общуване
Вербално общуване – общуване със средствата на речта и езика; думи, които изговаряме, за да изпратим своето съобщение до събеседника.
Невербално общуване – общуване чрез сигналите на езика на тялото. Използване на мимики, жестове, поза, облекло, за да изпратим информация с определено значение на събеседника. Съществуват междукултурни и индивидуални различия в невербалното общуване.
Лично поле – пространството около нас, което не се вижда, но се чувства и ни създава чувство за сигурност. Затова и сме толкова чувствителни, когато някой навлезе неочаквано в тази невидима зона, която смятаме за своя.
Валентин Бояджиев 