Индивидуална психология. Идеи и възгледи на Алфред Адлер (1870-1937).
От Валентин Бояджиев – психолог
Алфред Адлер е член на Виенския кръжок на Зигмунд Фройд и първи президент на ЕПА. Австрийски лекар и психолог с висока социална и гражданска култура и независимост. През 1911 г. изразява гледни точки различни от тези на Зигмунд Фройд и заедно с осем други човека (наречени „бандата на деветимата“ е изключен от психоаналитичното движение. Поема самостоятелен път на развитие и полага основите на движение наречено индивидуална психология.
Неговите възгледи са свързани по особен начин с личния му живот. Има травматично детство, а и по-късен такъв живот. Една сутрин открива мъртво братчето си, с което спи в едно легло. Особено тежко преживява квалификацията бавноразвиващ се когато е в първи клас.
Адлер завършва с отличен медицина във Виенския университет. 1920 година има отказ да бъде хабилитиран като преподавател във Виенския университет. Завършва медицина като в началото има практика като очен лекар, след това като психолог.
Разногласието със Зигмунд Фройд е всъщност различие в основния мотив на човешкия живот. Зигмунд Фройд поставя на първо място сексуалните мотиви, а Адлер социалния интерес – където основна цел на живота е да придобие статус, положение сред другите хора на ценност. Артикулирано като придобиване на чувство за власт и превъзходство. Издига лозунг „Човек има нещо повече от наследствеността и средата. Има свое креативно или творческо Аз.“, което ще рече – може сам да сътвори себе си. Изискванията на средата и активността на човека го развиват. Алфред Адлер се явява ранен предвестник на хуманистичната психология. Неделим, цялостен, но той гледа живота и прави заключение (друг поглед от З. Фройд) – казва – няма съвършени хора. Имат проблеми, дефекти, недостатъци. Още от деца притежават чувство за малоценност или непълноценност. Това чувство ни кара да се борим, да полагаме усилия, да компенсираме и да преодоляваме непълноценноста. Понякога се случва обратното, човек полага усилия, но не успява. Може да припише на някакъв свой дефект или недостатък обяснителна роля, да се фиксира върху дефекта и да получи комплекс за малоценност. Комплекса е нещо, което мъчи хората. Понятието го е въвел Юнг. Комплекса е преживяване групирано около някакъв обект, към който имаме негативно усещане. Според Адлер, ако един човек е обичан, получава сигурност от другите хора, ако е признат, уважаван, ако е ценност за тях, ако има своя среда и има значимост за нея, той не е комплексиран. Според него преодоляването на тези комплекси и придобиването на чувство за власт и превъзходство ни прави здрави личности.
Важно е да се разбере, че Адлер не разбира превъзходството като лидерство, власт, богатство, за него превъзходството е движение нагоре, израстване, придобиване на значимост („великото движение нагоре“). Мисли, че това чувство е вродено. Енергия се черпи от стремежа да се издигнем (извисим). В погледа към човека Адлер прилага понятието жизнен стил или стил на живот.
Всеки човек има своя индивидуална линия на развитие, индивидуален начин да си взаимодейства със света и себе си. Жизненият стил фиксира уникалността на човека. Той изгражда и биографията на човека. Смята, че обясненията за формирането на човешкия характер са много наивни.
Какво прави човешкия характер?
Той смята, че най-важният фактор за формирането на човешкия характер е биографията на човека. Събитията формират отношението на човека. Личността не може да се разглежда вън от опита, който е придобил. Според Адлер стилът на живот няма общ модел на развитие и се дирижира от крайна цел. Целта се постига индивидуално, формира се твърде рано и в хода на живота хората могат да съзнават своите дефекти и да ги компенсират и да се променят.
Алфред Адлер посреща своя край през 1937 година по време на лекции.
Валентин Бояджиев 