Неофройдизъм. Идеи и възгледи на Ерих Фром (1900-1980).

От Валентин Бояджиев – психолог

 

След смъртта на Зигмунд Фройд в Лондон възниква въпросът: Къде е Зигмунд Фройд и къде е психоанализата? Тя (психоанализата) намира своята истинска родина след Втората световна война на територията на САЩ. Получава първите си сериозно критики, въпросителни и апострофи. От къде идват те?

  1. Появява се нов тип болен човекамериканските болни не са викторианските момичета на Зигмунд Фройд.
  2. Американецът иска бързо да бъде излекуван.
  3. Американската антропология, социология и философия изказват някои несъгласия с основните тези на Зигмунд Фройд.

На психоанализата и трябва друга гледна точка за човека, нужен е бил друг фройдизъм. Изразители на този нов фройдизъм стават личности като Ерих Фром, Катрин Хорни и Хари Съливан.

Най-големото лице на неофройдъзма е Ерих Фром. Можем да кажем, че той единствен изследва морала като източник и инструмент за обяснение на психични факти и явления. 

Неофройдистите ориентират психоанализата към социологизация. Според тях психоанализата не може да се развива и функционира без верен възглед върху човека. Без да погледнем на човека като на социално същество, не може да се разбере източника на неговата невротичност. Ерих Фром поглежда по друг начин на природата на човека. В своите възгледи на тази тема той урежда среща на двама гениални мислители – Карл Маркс и Зимунд Фройд. Прави непартиен прочит на Маркс и казва, че той (Маркс) е изследвал диктатурата на обществото върху човека (зависимостта му). За Зигмунд Фройд казва, че изследва диктатурата на инстинкта върху човека. Така Фром стига до идеята, че човек е заложник на двама диктатори. 

Отвън ни преследват другите и не можем да избягаме, а отвътре инстинкта и не можем да си забраним да сме гладни. Човек има дуалистична природа (биологично и културно същество, но има социална същност). Не е възможен без връзки с други хора. Биологичните ни качества трябва да ни приспособяват и към новата ни природа (обществото). 

Така върху този възглед Ерих Фром изгражда своето учение за социалният тип характер. Според него всяко общество изгражда у повечето свои хора определен тип характер, който е необходим, за да поддържа икономическата структура на самото общество.

На места можем контекстово да срещнем идеята на Фром, че няма морален прогрес. Срещаме идеята за фрустрацията като осъзнаване у човека, че никога не може да рещи даден проблем. Тази фрустрация води или до депресия или до агресия. 

Големи теми в неговото творчество са:

  1. „За агресията и насилието“.
  2. „За свободата“ – оформена върху едно противоречие – „От век на век хората стават все по-свободни, но успоредно с това губят сигурност за живота си.“ Ерих Фром. Свободата има стойност когато имаме сигурност за живота си.
  3. Гравитира около проблема „Можем ли да променим природата на човека?“.
  4. Темата за любовта „Изкуството да се обича“ – за различните видове любов.

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Реклами