Психични състояния

От Валентин Бояджиев – психолог-консултант и диетолог

Психологията разграничава 3 вида явления:

  1. Явленията психични процеси – познавателни/когнитивни, афективни/емоционални и волеви
  2. Психични свойства (устойчиви психични образувания, трудно променящи се) – характер, темперамент, способности
  3. Психични състояния – преживявания от цялостен интегрален тип, които синтезират в себе си различни психични факти и индивидуални характеристики. Погрешно е психичните състояния да се свеждат само и единствено до емоционални преживявания. Тези явления реално съществуват и са феноменално, външно забележими. Хората преживяват отчаяние и вдъхновение, работна и екзистенциална умора, тъга и радост, неувереност, любов, привързаност и ние не можем да кажем, че тези преживявания се състоят от 1 качество или 1 процес.

Предварително трябва да се знае, че преживяванията са особен рефлексивен режим на съзнанието – процес на самосъзнаване, на вербализация, обличане в думи на това, което преживяваме.

Аристотел казва – „от всичко което става в душата, много важни са състоянията“, „те са състояния и на душата и на тялото“.

У.Джеймс (Основни принципи на психологията) – „психологията е наука за състоянията на съзнанието. През цялото време приемаме душевни състояния в тяхната цялост като закономерен психичен факт.“

Руският физиолог И.П.Павлов – „психологията е наука за субективните състояния на човека, всяка дейност се съпровожда от състояние.“

Традиционно и в много научни източници – състоянията са еквивалентни на преживяванията, но такова разбиране е ограничено. Преживяването е непосредствено даденото осъзнавано психично, в този смисъл състоянията не са единствено преживяваното.

В книгата „Психология на преживяванията“ се казва: „ние разбираме преживяването като особена дейност, особена работа по преустройство на психологичния или по-правилно психическия свят, насочена към установяване на смисловото съответствие между съзнанието и битието“ (повишаване смисъла на битието).

Психичното състояние е цялостно, интегрално, своебразно преживяване, разгръщащо се за дадено време, в зависимост от субективното значение на отразяваните факти от вътрешната и външната реалност. В основата на преживяването като състояние стои субективното значение на даден факт по отношение на нас. Психичните състояния са субективни състояния. Те обединяват в себе си знания, емоции, свойства, настроения, воля. Психичното състояние е близко до понятието „психичен статус“.

Белези на психичните състояния:

  1. Цялостност – обхващат и съединяват различни психични елементи (образи, понятия, емоции, чувства, настроения), покриват целия психичен материал.
  2. Имат своеобразие – имат отличителен признак. Ако преживяваме скръб – емоцията и чувството, но ако преживяваме колебание или надежда или очакване – преживяването на значението на някаква хипотеза (интелектуално своеобразие).
  3. Всяко преживяване има душевен/психичен център. Има душевна модалност.
  4. Психичните състояния имат сила и устойчивост. Най-силни са афектите (мълниеносни), а страстта е дълготрайно състояние и омразата също.
  5. Състоянията са тясно свързани с индивидуалните особености на личността. Между състоянията и чертите на личността има здрава връзка. Прилагат се различни критерии за типология на състоянията.
  • Могат да бъдат личностни и ситуативно провокирани. Има състояния, които са свързани с чертите (тревожност, оптимизъм), но някои състояния могат да се появят само в дадена ситуация и траят докато човек излезе от ситуацията.
  • Дълбоки и повърхностни. Дълбоките дават трайно отражение върху поведението и отношението на човека към себе си и света. Имат покритие с „травмата“, те са екзистенциални травми.
  • Позитивни и негативни. Ако едно състояние обладае човека за дълго време независимо дали е положително или отрицателно, то може да се трансформира в качество, в лична диспозиция и да програмира поведение. Състоянията на екзистенциална умора, на неудовлетвореност от живота формират озлобеност и песимизъм. Преживяването на радост и успехи формират позитивност, успешност, сътрудничество.
  • В по глобален план състоянията условно могат да бъдат анализирани като съзнавани и несъзнавани, като предсъзнавани (може би), като потенциално закрити. Цялата трудност идва от това, че несъзнаваното е трудно достъпна психична форма за осъзнаване. Понятието „инстинктивно състояние“ не е обяснено, то е хипотетично и чака някои не да прави опити да ревизира З.Фройд, а да атакува тази материя.

Като цяло психичните състояния се анализират и разбират като състояние на съзнанието. Съществуват обаче други състояния на съзнанието наричани „изменени състояния“, „трансперсонални състояния“, „холотропни“ и „психоделични“.

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Advertisements