Характер.

От Валентин Бояджиев – психолог-консултант и диетолог

 

Понятието и терминът „характер“ принадлежи на езика на обикновения човек без да е ясно кой какво съдържание влага в него. Понятието се използва и от други науки като литературата, етиката и т.н. Присъства в пропагандата, като цяло в социалните науки. Едно издържано психологическо мислене винаги свързва характера с личността и в строгия смисъл на думата, той е индивидуално типологично свойство на личността. Грубо казано, понятията „характер“ и „личност“ 80% съвпадат, особено ако личността се интерпретира като структурирана от черти или диспозиции.

Тезата, че характерът не ни говори за социалната ценност на човека е трудно доказуема особено когато имаме предвид учението на Е.Фром за социалния тип характер. Това учение разкрива точно тази страна на характера – колко ценен е един човек за другите и кой тип характер има ниска социална стойност. Ценността на характера се оглежда както в неговите функции, така и в неговото съдържание.

Характера има и функционални и съдържателни характеристики. Тези характеристики поставят въпроса „От къде идва съдържанието на характера – от наследствеността или социалния опит на човека?“. Истината е, че един и същ опит, който придобиваме може да бъде индивидуализиран по силата както на биологични, така и на специфични психични особености.

Още в древна Гърция под характер са разбирали печатът, който майсторът слага на стоката, която произвежда и в този смисъл печатът е символ на индивидуалност и на нещо, което е типично, нещо устойчиво (устойчивост). Дори Аристотел говори за „etos”.

Характерът е индивидуално съчетание и интеграция на съществени свойства на личността формулиращи устойчиво отношение на човека към реалността и света. Това устойчиво отношение се проявява чрез поведението. В този смисъл на думата, характерът е и поведенческа програма за осъществяване на поведението.

А.Адлер – „характерът е определена позиция, начин, по който човек подхожда към средата си. Ръководна линия съгласно която се реализира неговия стремеж към значимост в тясна връзка с чувството за общност.“

Речниково определение за характер – характерът е индивидуално съчетание от устойчиви психични особености на човека обуславящи типични начини на поведение в определени ситуации и обстоятелства.

Деликатният момент е в това, че характера маркира не толкова, това което правим, а това как го правим, колко трайно е това правене и колко е типично за нас.

Типичните/характеровите начини на реакция се проявяват, а и са зависими/обусловени от психичната реалност с която са свързани. Една характерна реакция може да бъде типизирана от нашата интелигентност, воля, морал или темперамент.

В структурата на характера, глобални психични характеристики присъстват и дават определен нюанс, определено лице на характера.

Не е трудно да открием личности, които/ за които е типично да извършват или да предприемат действия като ги подложат на дълбока умствена обработка. Така условно можем да говорим за рационален тип характер, за човек, който се отнася към света след като винаги използва интелектуален самоконтрол.

Ирационален тип характер – спонтанни, емоционални и т.н. Има личности, за които е типично да пренебрегнат интелектуалния контрол и сляпо да се подчиняват на влеченията, импулсите, удобствата за момента и да действат по афективно детерминиран начин.

Трудно е от структурата на характера да се извади морала по причина на това, че можем да си мислим каквото искаме, но не можем да правим всичко каквото искаме, защото поведението засяга другите хора.

Характерът може да бъде дефиниран отчасти като морален и аморален, като ней-вече се наблюдава справедливостта като „мерило“ за това.

В структурата на характера особено в поведенческата му страна присъства и темперамента. Не е трудно да се види, че едни хора реагират бавно, спокойно, по даденост са инертни, други реагират взривно, неконтролирано, бурно, типично е да бъдат реактивни. Темперамента придава динамика на характера, придава някакъв вид външен облик на характера.

В структурата на характера изключително важно място заема волята. Волята изпълнява ролята на споителен материал, той е цимента на архитектурата на характера и уверено може да се говори за волеви и неволеви характер. Волята е индикатор за развита личност, таван за развитието на човека.

Типично волево поведение придава ценност на характера и лежи в основата на общото психично развитие, което науката все още не е обяснила добре.

При волята има преудоляване на трудности и проблеми. Има натрупване на опит в неудоволствия, страдания, изпитания. Хората с волеви характер преудоляват с успех трудни и критични ситуации. Не са успешни опитите да се направи типология на човешкия характер! Повечето от опитите съвпадат с типологиите за личност или за невротизъм, а и е трудно да говорим, защото има несъвпадение при екстровертен и интровертен тип характер (не може да се дефинира така характер).

За чест на психологията, определен принос в типологията на характера и като цяло в учението за характера е направил Е.Фром.

Е.Фром – понятието „социален характер“ е въведено както и понятието „нагласа“ за първи път от английския психолог Х. Спенсър. Е.Фром разширява съдържанието на това понятие и прави типология на характерите.

З.Фройд се опитва да обясни характера чрез „теорията за либидото“ – мисли, че блокираната сексуална енергия сублимира в друго действие.

Е.Фром прави пробив в областта и мисли, че социалния характер е проекция на културата, икономическата и политическата структура на обществото.

Като се следва З.Фройд и Е.Фром се отвърждават обикновенно 2 вида характер, за които стоят 2та основни инстинкта, съответно:

  1. Биофилен характер – намира израз като добро, това което служи на живота. Любов към живота и другите хора.
  2. Некрофилен характер – тенденция към мъртвото, унищожението, мачкането, отричането и избутването.

Единствен Е.Фром гледа на човека като конкретно историческо същество, не като абстрактно такова.

От една страна се мисли, че човека обладава вродена същностна природа и обществото е създадено, за да удовлетвори тази природа (човек да оцелее и да се развива). Да, но в същностната природа на човека има потребности. До ден днешен не се е появило общество, което да задоволи потребностите на всеки.

Във всяко общество индивидуалните характери на хората се различават. Едновременно с това обаче, ако пренебрегнем тези индивидуални характери, се откриват, ако не всичко, то големи групи от хора, които притежават характерови белези породени и релевантни/съответстващи на самото това общество. Система от характеристики, която се нарича „социален тип характер“. Социалния характер е основен елемент във функционирането на обществото. Чрез този характер икономическата структура на обществото се свързва с преобладаващите в него идеи.

Е.Фром – „С понятието „социален характер“ обозначам ядрото на структурата на характера, свойнствен за мнозинството представители на дадена култура, противоположно на индивидуалния характер, благодарение на който хората се различават един от друг.“

Типът се основава на общи, еднакви черти. Социалния характер може да бъде разбран само във връзка с неговата роля и функция.

Основна функция на социалния характер е да формира/изгражда и насочва човешките усилия и постъпки в името на запазването на това общество. Няма нищо общо с нашата наследственост. То е индивидуализирана социална погълната тенденция да поддържаме структурата на обществото. Социалният характер маркира и въплъщава в себе си предписанията на обществото към индивида и към моделите на неговото поведение, които укрепват самото общество.

Е.Фром типизира на първо място 2 вида характер:

  1. Непродуктивен
  2. Продуктивен

Като ги стуктурира в 5 типа характер или 5 типа ориентации:

  1. Рецептивен тип/ориентация
  2. Егоистичен тип/ориентация (експлоататорска)
  3. Складиращ тип/ориентация (хамстер/натрупващ)
  4. Пазарен тип/ориентация
  5. Продуктивен тип/ориентация

Грубо погледнато тези типове характер могат да се съотнесат с определен тип общества:

  1. Робовладелческо
  2. Феодално и тоталитарно
  3. Ранен, стартиращ капитализъм
  4. Пазарна икономика
  5. Утопично-хуманистично общество.

Особености на отделните типове/ориентации:

  1. Рецептивен тип – всички блага и ценности са вън от човека. Неговото поведение е насочено да ги получи/вземе (пари, вещи, удоволствие отвън). Важен е външния източник! Неговата теза „искаш да те обичат, но може да не обичаш“. Тези хора не генерират идеи и ценности, те са самопарализиращи се по характер. Ако са религиозни – чакат всичко от Бога. Благодарни и предани на тези, които ги поддържат. Емоционално зависими, имат орални черти (смучат от другите) и във време на бедност са преобладаващ тип.
  2. Експлоататорски тип – източника на ценности е вън от него, но получава/взема със сила, насилие, хитрост, не чака да получи, а взема. Ориентацията на тези типове се отнася до всяка сфера на живота. Методите са: заграбване, присвояване, завладяване, плагиатство. Отличителна черта – не са конструктивни, не създават. Вещите, които вземат са винаги по-добри, по ценни от това, което създават. По-ценното виждат у другия и искат да го вземат. Обичат откраднатото, обичат предлагащите се типове. Социални клептомани и тенденция да вземе без да има нужда. Основно влечение да отнемеш от другите като мислиш, че по-доброто е у тях. Цинични, подозрителни, ревниви, не оценяват това, което имат.
  3. Натрупващ тип – тенденцията да се складира, трупа, запазва, прави човека спокоен. Враг на прахосничеството, недоверчив. Имат недоверие към това, което е вън от тях. Искат чуждото, не дават своето. Подредени, мълчаливи, прибрани, фанатично чистоплътни, мислят, че света е нечистоплътен. Искат да се спасят от външното. Теза – „няма нищо ново под слънцето“ . Страх от близост, подозрителни, патологични врагове на кражбата и отнемането.
  4. Пазарен тип – центровете около които се строи характера и поведението на тези хора са:
  • Ползата
  • Печалбата
  • Покупката и продажбата

Е.Фром – „целия свят е превърнат в предмет на покупко продажбата, не само вещите.“. Продава се съвест, ако се печели от това, зависи колко струва.

Хобс – „човек за човека е вълк“.

Тези хора възприемат себе си като стока, идентифицират се с цената, парите, които им дават.

Всички тези 4 типа са непродуктивни! Тези ориентации не съществуват отделно една от друга, не са разделени. Рецептивния тип може да се съчетае с пазарния.

Е.Фром – социалните условия на живот определят коя ориентация ще доминира!

  1. Продуктивната ориентация – се отнася до формирането на такъв тип характер, който произвежда човешка същност (справедливост, морал, отговорност, човешка солидарност). Непродуктивните ориентации не продуцират икономическа и морална солидарност. Такъв човек до момента не е създаден и неговото създаване предполага друга социална и икономическа система, друг тип отношение. Продуктивния човек е към днешно време иреален/утопичен идеал на един хуманистичен възглед и най-вече на идеята за възможна промяна на природата на човека.

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Advertisements