Темперамент

От Валентин Бояджиев – психолог-консултант
 

Темпераментът е биологично явление, тясно свързано със скоростта на протичане на психичната дейност. Идеята за темперамента се свързва с древногръцкия лекар Хипократ (5ти век до новата ера). Като лекар Хипократ открива, че хората се различават в здравето си и динамиката на болестите и обяснява това различие с присъствието и отношението/взаимоотношението на 4те течности в организма (кръв, флегма, черна и жълта жлъчка). Оптимално съотношение на тези течности води до добро здраве, лошо съотношение до болест. Хипократ не открива зависимост между съотношението на 4те течности и дадени психични състояния и особености! Римският лекар Гален (2ри век след новата ера) пише трактат на тема „О темпераментис“. Идва от латинското „temperamentum”, което означава съразмерност/правилна мярка. Гален изолира 9 типа, но утвърждава 4 типа темперамент:

                                               Сила               Равновесие                Скорост

  1. Холерик                         +                          –                               ++
  2. Сангвиник                    +                         +                                +
  3. Флегматик                    +                          +                                –
  4. Меланхолик                 –                          –                                 –

Той прави извод, че различията в темперамента както и емоционалността и реактивността се дължат на хормонални промени. Лицето на това свойство на нервната организация и на психичните и следствия дава един от колосите на руската физиология Иван Петрович Павлов (1849-1936). Той изследва съотношението на свойствата на нервните процеси (възбуждане и задържане). Неговото учение е минало много сложен етап – не толкова на научна, колкото политическа оценка.

Тези процеси имат сила, равновесие, скорост. Съотношението на тези процеси ни дава определен тип промени в скоростта и външните изяви (поведението) на психичната дейност.

Тези особености се онаследяват. Свойство на човека. Животните също имат тип ВНД (висша нервна дейност). Темперамента се проявява в цялата психична дейност. Външните прояви на темперамента се отнасят до общата двигателна активност на човека. Не може от темперамента да се извлече интелигентността. Общата активност на човека намира лице в поведението/типът поведение. Двигателната реакция и психичната реакция не са едно и също нещо. Поведенческата реакция е наблюдаема, психичната не е. Не е вярно, че темпераментът се проявява само в емоциите и чувствата, той се проявява в цялата психична дейност. В емоциите и особено в някои форми на емоциите като афектите (мълниеносни, неконтролируеми от съзнанието емоции с ясен поведенчески ефект). Най-силно темперамента се проявява в работоспособността и издръжливостта и реактивността в този смисъл. Можем да кажем, че темперамента е динамична изява на психиката и поведението, детерминирана от вида ВНД (от биологичен фактор). Психологически характеристики на тези типове:

  1. Холерик – лесно възбудим. Силни и сравнително устойчиви емоции, лесно се обсебва от емоциите си. Трудно превключва от 1 активност към друга. Този тип се изразходва лесно. Взривен, избухлив, неуравновесен. Повишава градуса на емоциите, акумулира ги. Отличава се с колебания в настроението. Впечатлителен е. Трудно се освобождава от страсти (силно, дълбоко и продължително чувство, може да спътства човек за цял живот), ако има такива. Те са по-толерантни към негативни емоции (по-склонни към …). Манифестират резки движения и жестове. В сравнение с другите типове, той е най-емоционален. Афективен тип.
  2. Сангвиник – оптимистичен, надяващ се. У тях лесно възникват емоции, но и лесно угасват. Имат приличен контрол над емоциите си. Силно адаптивни, съхранява се и лесно привключва от една дейност към друга. Изразителни, експресивни, но тенденцията е към манифестация на позитивни емоции. Чакат хубавото и приятното. Основната им тенденция е оптимистична и имат вярващо начало.
  3. Флегматик – равнодушен и спокоен. Трудно възбудим. Само силни стимули могат да го емоционализират. Тези хора един път емоционално обладани трудно могат да скъсат с тях. Трудно преминават от една активност към друга. Затворени са вътре, не се манифестират. Имат висока съсредоточеност и устойчивост на работа. Бавно реагират. В характерово отношение са склонни към рационалност, премислят нещата.
  4. Меланхолик – тревожен, печален, депресивен със силна, устойчива емоционална възбудимост. Независимо, че са силни емоциите (особено страховете) нямат експресивност. Липсва тенденция да споделят преживяванията си. Тенденцията е към негативни емоции. Често са обладани от безнадежност и отчаяние. Имат фиксации върху лошото и като цяло фантазират на тема „апокалипсис“. С малко нещо генерират голяма тревожност и са носители на такава.

Съществуват опити темперамента да се разглежда като едва ли не най-важното качество на личността. Във възгледите на Айзенк темперамента е съединен с глобалните  нагласи/ориентации – „екстраверсия“ и „интраверсия“ и се говори за 4 типа:

  1. Нестабилен холерик = холерик + екстраверт
  2. Стабилен сангвиник = сангвиник + екстраверт
  3. Стабилен флегматик = флегматик + интраверт
  4. Нестабилен маланхолик = меланхолик + интраверт

Темперамента в определени условия може да се променя и следователно няма чисти типове темперамент.

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Реклами