Хуманистична психология.
Идеи и възгледи на Ейбрахам Маслоу, Карл Роджърс и Виктор Франкъл.

От Валентин Бояджиев – психолог

Сравнително късно появило се течение в психологията – към 50-60те години на 2оти век, наречено „третата сила“ в САЩ. Хуманистичната психология е реакция или отрицание на бихейвиоризма наречен в случая „първа сила“ и на психоанализата, наречена „втора сила“. В широк план за разлика от тези две течения, хуманистичната психология има философски корени във феноменологичната философия и екзистенциализма. Хуманистичните психолози остро реагират срещу примитивната представа на бихевиористите за човека като стимулно-реактивен автомат управляван от манипулирани стимули. Всъщност реакцията е срещу освобождаването на човека от съзнание, от отговорност и от възможност за самосътворяване.

Мечтата на бихевиоризма да управлява и предсказва човешкото поведение не се сбъдва. Никои хуманистичен психолог не може да допусне, че Аз-образът на животното функционира като мотив (то няма Аз-образ) или като вътрешен стимул. В психоанализата реакцията е по-мека, насочена е към тезата, че несъзнаваното доминира над съзнанието, че човек е пленник на своите инстинкти и вътрешни конфликти, че несъзнаваното доминира в структурирането на поведението на здравия човек. Феноменологично ориентирани психолози мислят, че човек е уникален (прилича на всички хора, но в същото време се отличава по нещо от всички останали).

Всеки трябва да изучава субективните преживявания на човека, вътрешната драма на неговото психично битие. 

Те се ориентират към описание на човешките преживявания в екзистенциални категории като ЖИВОТ, СМЪРТ, СМИСЪЛ, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ, ВЯРА, СЪВЕСТ, УНИКАЛНОСТ. Твърдо се борят да наложат възгледа, че всеки човек има своя лична гледа точка за нещата и ние никога не можем да разберем човек, ако не знаем неговата гледна точка, ако не я изучаваме. Въпроси като „Около какво се строй човешкия живот?“, „Къде виждаме неговия център?“, „Към какво се стреми човек в живота?“ излизат на преден план.

Американският психолог А. Маслоу (1908-1970) в началото е бил бихевиорист, но през 60те години се е преориентирал. Той създава теория наречена „Теория за самоактуализацията“. Тръгва от предпоставката, че всеки човек притежава вътрешен потенциал за развитие и при определени условия може да го развие, да го изяви и реализира, да се самоактуализира. Той мисли, че потребността от самоактуализация е основна човешка потребност и всеки човек носи тенденция да се самоактуализира. Въпросът е: кога това е възможно?

„Потребност“ – всички живи системи циклично или непрестанно изпитват недостиг от условия за живот. Преживяването на недостига от условия за живот се нарича потребност. Потребността е източник на човешка активност. Човек в своя живот формира потребности, тоест, те не са само вродени. Именно решаването на потребностите проблематизира човешкия живот.

А.Маслоу поглежда на самоактуализацията на човека през призмата на потребностите и подрежда потребностите в йерархия.

Пирамида на потребностите:

  1. Потребност от самоактуализация
  2. Потребност от любов, уважение и признание
  3. Потребност от принадлежност (от други хора, връзки), изконна потребност
  4. Потребност от сигурност и защита
  5. Физиологични/витални потребности

Изводът тук е, че ако потребностите от по-ниско ниво не са задоволени, човек трудно може да се самоактуализира, да достигне степен на удовлетворен живот.

На другият полюс е Карл Роджърс (1902-1987). Той на практика има общо с руският Макаренко, който се занимава с промяната в личността на престъпници и проститутки. Карл Роджърс работи с антисоциално насочени, неразвити личности. Той работи с идеята, че човек може да се промени. Неговите изследвания са повлияли повече на приложната психология отколкото на теоритичната. Теорията, която създава се нарича „клиент-центрирана терапия“. Зад това заглавие се крие голямата идея за ставането на личността. Акцента пада върху факта, че личността се развива и структурира чрез опита, който придобива и самопознанието, което изработваме за себе си. Аз-образът функционира като мотив за поведение. Хората избират модели на поведение в силна зависимост от това както мислят за себе си. Като какви се самооценяваме, преживяваме и дефинираме. Карл Роджърс казва „със всички хора, с които сме работили и имат проблеми в израстването си, адекватността си, имат и дефект в Аз-образа си. Той създава основите на психотерапията. Това е центрирана върху личностното израстване на човека терапия. Създава така наречените „групи за среща“.

Тази психотерапевтична система, която е основана на клиент-центрираната терапия е погълната от практиката на различни други школи. Тя има някакво продължение и връзка с логотерапията на Виктор Франкъл – където намираме идеята, че търсенето и откриването на смисъл има отношение към човешкото психично здраве.

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Advertisements