Разбиране на философски текстове. Създаване на аналитичен текст.
От Валентин Бояджиев – психолог-консултант и диетолог
- Разбиране на философски текстове.
А) Четенето като диалог – четенето не е само пасивно възприемане на информация. Четенето на философски текстове е като въображаем диалог с традицията. Този диалог се осъществява чрез постоянното преосмисляне на прочетенето, размишление върху него, критично мислене и задаване на въпроси към самия себе си.
Б) Видове текствове – философско съдържание може да се намери във всеки текст. Художествените текстове са плод предимно на въображението на автора. Той се опитва да въздейства върху чувствата и преживяванията на читателя чрез използването на определени езикови средства (метафори, метонимия, епитет, градация, промяна в словореда и др.). Аналитичните текстове (философските, научните и научнопопулярните) имат строг език и стил. Не залагат на ясната структура и взаимовръзките. В създаването на аналитични текстове винаги главна роля играе разсъдъкът. Авторът обмисля проблема, по който ще пише, обмисля своята теза и не просто я представя, а е аргументира и защитава. Философският текст поставя философски въпрос (проблем) и понякога дава отговор (решение) на него. Често може да е критика върху мислите и текста на друг автор.
В) Разбиране на философски текстове – основни стъпки:
– Формулиране на въпроси към текста (към понятията в него, към съдържанието на текста, т.е на какъв въпрос отговаря или разглежда, свързани с автора и епохата, свързани със смисъла на текста);
– Формулиране на теза – по-общ въпрос, на който текстът дава отговор (необходимо е аргументиране и защита на тезата);
– Оценяване на тезата от гледна точка на личния опит – каква е личната ви позиция, с какво сте съгласни и с какво не, следва ли някаква промяна в живота ви след прочитането на този текст.
- Създаване на аналитичен текст.
А) Жанрове философски текст – ф. есе, изследване, статия, поема, стихотворение, реч, диалог, афоризъм, фрагмент, писмо, дневник. „Есе“ в превод означава „опит“, винаги съдържа размишления на автора, неговата теза, агрументация и защита на тезата.
Б) Формулиране на проблем/въпрос – Често темата се задава чрез посочване на фрагмент/цитат от текста, нужно е да декодираме скрития в цитата проблем. Следва обмисляне и фокусиране върху проблема, определяне на ключови понятия, създаване на допълнителни въпроси към проблема даващи насоченост и структура на целия текст и стимулиращи вашите размишления. Този въпрос, който ви е най-интересен и стимулира най-много вашите размишления ще бъде вашият изследователски въпрос/проблем.
В) Формулиране на теза – тезата е отговорът на вашия изследователски въпрос. Можем да се съгласим или да се противопоставим на авторовото мнение. Но независимо от вашия избор, се аргументирате и защитавате вашите размишления и теза чрез аргументи, факти, данни, цитати, чужди мисли и примери и контрапримери и т.н.
Валентин Бояджиев 