Истинност и истина – философия и психология. Един мост между науките.

От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог

 

Видове истина:

Абсолютната истина не се разглежда като процес, тя е статична, неизменна. Познанието на абсолютната истина е това, към което трябва да се стреми философията, въпреки че като цяло се наблюдава отдалечаване на съвременната философия от онтологическите въпроси. Човешкият разъм винаги ще бъде ограничен в определени рамки, и няма да има възможност да разкрие напълно абсолютната истина. В някои религии, в частност християнската се твърди, че абсолютната истина се открива сама на човека, тъй като абсолютната истина това е самият Бог. Философските системи са ограничени, защото са създадени от човешкия разъм, който също е ограничен. Един пример за абсолютна истина може да бъде изказването на Декарт: „Мисля, значи съществувам“.

Относителната истина е философско понятие, което утвърждава, че абсолютната истина е труднодостижима, дори невъзможна. Съгласно тази теория е възможно само приближаване до абсолютната истина, като при това приближаване се създават нови представи, а старите отпадат. Създава се динамика, при която истината зависи от отделни обстоятелства и периоди. Теориите, утвърждаващи съществуването на абсолютната истина, често се наричат метафизика, а теориите за относителната истина — релативизъм. Понятието относителна истина се използва в учението за диалектиката. Разновидност на относителната истина се явява справедливостта, правдата. Тя винаги отразява текущото ниво на нашето знание за природата на явленията.

За обективна истина обикновено се говори в правото. Това е такава истина, която по съдържание не зависи от субекта. Трябва да се отбележи, че по форма обаче винаги зависи. Хората могат да съществуват и да се развиват само благодарение на обективната истина за процесите, явленията, структурите и формите на материята. Без обективна истина не може да има субект, който да разсъждава, да я търси и доказва, не може изобщо да има познание. Мисловните процеси поради своя субективизъм са идеални процеси, родени от материалната реалност и подвластни на нея като нейно отражение. Обективните материални структури служат за изграждането на символи, термини, понятия и категории. Материалната обективна истина и реалност съществува извън и независимо от човека.

Субективната истина е винаги пречупена през погледа на човек. В определени случаи субективната истина може да се доближава, и дори да съвпада с обективната.

Концепции за истината:

Още в Древна Гърция Аристотел е казал: Да кажеш за нещо, което е, че е, или за нещо, което не е, че не е, е истинно„. Тази мисъл е основата на почти всички философски теории за истината, които сме открили до днес и се нарича кореспондентна„.

Репрезентационната концепция за истината е гносеологична и се базира на кореспондентната. Тя ни казва, че ние познаваме обекта чрез посредник (нашите сетива), т.е. субекта никога не може да познава обекта в неговата същина, а само чрез негов образ.

Кохерентната концепция на истината също се основава на кореспондентната и за основна теза приема, че „истината е винаги непротиворечива“. При нея всички твърдения изграждащи дадена теория трябва да са всеобщо приети от всички субекти (членове на дадена общност свързана с обекта). Една научна теория например не трябва да има вътрешни противоречия в научната общност, а трябва всичките части на теорията да са взаимносъгласувани от всички субекти в общността – именно това я довежда до „доказана“ (истинна) теория.

Семантичната концепция за истината на Тарски естествено обединява репрезентационната и кохерентната. Освен общото съгласие на субектите от общността той казва, че все пак трябва да има и съответствие с действителното положение на нещата. Следователно проблемите за несъвършенството на сетивата на човека са естествен фактор за отчитате на евентуални грешки при съставянето на научни теории.

Рационалистичната концепция за истината е значително по-стара – идва от Декарт, Лайбниц и Спиноза. Те слагат своя фокус на логиката. За тях истинни са тези знания, които са очевидни или по дедуктивен път следват от очевидни знания. Декарт казва, че истината е качество на очевидността. Според Лайбниц има два вида истина – истината на разума и истината на фактите. Истината на разума е необходима и всеобща – това са законите на логиката, нормите на нравствеността и морала, аксиомите на геометрията и др. Истината на факта са наблюдаемите явления и извличаните закономерности, които са следствие на истината на разума.  Тази концепция впрочем е основата на съвременната наука – опитно откритите индуктивни резултати се приемат за истина само и единствено когато са дедуктивно доказани впоследствие.

Догматичната концепция за истината е една от малкото, които нямат за основа кореспондентната. При нея истинно е това твърдение, което е изказано от несъмнен авторитет. Тази концепция се използва в сферата на мистиката и религиите. Общата й връзка с репрезентационната теория е, че съществува несъмнен божествен авторитет. При догматичната концепция обаче съществуват и множество други авторитети на „по-ниски“ нива – учители, служители на религиозната институция, политици и др.

Прагматичната концепция за истината е създадена и силно застъпена в САЩ. Поради нарастващото военно и икономическо влияние на тази държава, днес можем да кажем, че тази концепция е и най-приложената практически в т.нар. „западен свят“. Според прагматизмът истината е постигане на вярване (от субекта и от общността), че дадено нещо е полезно, т.е. обслужва нашата дейност по положителен за прогреса начин. За прагматиците истината е „полезно и изгодно“ знание. Джон Дюй развива прагматизма като инструментализъм – мерило на истината е практическата полезност, а ефективността й е в действието. Уйлям Джеймс разработва практическия критерии за истината, като я измерва чрез изгодата.

Маевтиката (акуширане) е практически метод за постигане на истинно знание, който може да се приложи при всички недогматични концепции. Той е основан от Сократ и всъщност се счита за основа на диалектиката. Според Сократ истината се постига чрез непрекъснато „раждане“ – подпомагане на процеса за изграждане на познавателен образ от субекта за обекта. При този метод се създават взаимноизключващи се (напълно противоположни) твърдения, от което на базата на логични заключения се приема едното, а другото се отхвърля. Това всъщност е и коренът на известното твърдение: „истината се ражда в спора“. „Акуширането“ се състои в това, че при провеждането на спор е нужно наличието на арбитър (авторитет), който да не взима пряко отношение в дискусията, но да съблюдава равностойното разглеждане на теза и антитеза.

Цитати свързани с истината:
  1. Истината се ражда като ерес и си отива като заблуждение. — Георг Хегел

  2. Абстрактна истина няма, истината е винаги конкретна. — Георг Хегел

  3. Ако истината има много страни, то лъжата има много гласове.  Уинстън Чърчил

  4. В борбата между две истини – истината винаги е някъде вън от тях. — Димитър Подвързачов

  5. Винаги, когато съм се отклонявал от навиците и принципите си и съм изричал някоя истина, на слушателя не му е достигала сила на духа, за да й повярва.— Марк Твен

  6. Всеки намира основания за своята истина. — Венцеслав Константинов

  7. Всички истини са полуистини. — Алфред Норт Уайтхед

  8. Всяка „последна истина“ е предпоследна. — Венцеслав Константинов

  9. Гласът на истината е неприятен за слуха. — Лао Дзъ

  10. За колко гласа се брои при гласуване гласът на истината. — Станислав Йежи Лец

  11. Истината винаги се намира в простотата, а не в многообразието и безпорядъка. — Исак Нютон

  12. Истината е необорима, ако е изказана умело. — Плутарх

  13. Истината обича критиката – от нея тя само може да спечели; лъжата се бои от критика – от нея тя само губи. — Дени Дидро

  14. Какво е това истина? Съответствието на нашите съждение на творенията на природата. — Дени Дидро

  15. Който не обича свободата и истината, може да стане могъщ човек, но велик — никога. — Волтер

  16. Който не умее да лъже, той не знае що е истина! — Фридрих Ницше

  17. На живите дължим уважението; на отишлите си от този свят – истината! — Волтер

  18. На човек му е по-лесно да приеме една нова истина, отколкото да се откаже от заблудите, които тя опровергава. — Николас Гомес-Давила

  19. Най-големият враг на истината често е не лъжата – преднамерена, коварна и безчестна, а митът – устойчив, увлекателен и ефимерен. — Джон Кенеди

  20. Не оставяй в душата ти да владее мисълта, че истината е само това, което казваш ти. — Софокъл

  21. Не разбирам, защо трябва да злословничим. Ако искаме да злепоставим някого, достатъчно е да кажем някаква истина за него. — Фридрих Ницше

  22. Платон е мой приятел, Аристотел е мой приятел, но най-голям приятел ми е истината. — Исак Нютон

  23. Предпочитам да открия една истина, дори и в незначителните неща, отколкото дълго да обсъждам най-големите въпроси, недостигайки до никаква истина. — Галилео Галилей

  24. Силното чувство твърде често засенчва истината. — Хари Труман

  25. Стрелбата с лък ни учи как трябва да търсим истината. Когато стрелецът не улучи, не обвинява другите, а търси вината в себе си. — Конфуций

  26. Цялата истина минава през три етапа. Първо, смятана е за абсурд. Второ, тя е насила спирана. Трето, тя е приемана за очевидност. — Артур Шопенхауер

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Разгледайте авторските ми книги в amazon!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!