Познание и знание – разлика между научното познание и ежедневното знание (съзнание) – философия и психология в синергия.
От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог
Познание: Cognition – Когниция = когнитивни процеси = познавателни процеси
Познавателните процеси са (усещане, памет, мисъл, въображение, концентрация). Чрез познавателните процеси всеки един от нас опознава света. Познавателните процеси са пряко свързани с личния опит. Тоест човек опознава/познава света чрез своя опит! По/знание – предполага някаква динамика, движение, процес – да се движиш по знанието.
Знание: Knowledge – предполага по-голяма статичност (запаметеност). Предполага и по-голяма дистанция. Тоест за разлика от познанието знанието е по-далечно, то е опосредствано. Човек познава чрез личния си опит, чрез своите усещания, мисъл, въображение, но знае най-вече чрез процесите на паметта (фиксиране, запаметяване, възпроизвеждане), разбира се, с помощта на процеса на концентрация.
Знам Иван ≠ Познавам Иван
В посоченият пример всеки един от вас може да открие разликата в усещането на близостта между вас и Иван. В случая с знанието за него вие усещате по-голяма дистанция, по-безразлично отношение, докато в случая с познанието вие сте по-близки, в по-силна емоционална връзка.
Ежедневно знание и научно познание
Като се водите от гореизложените различия между знание и познание можете да стигнете и до основните разлики между ежедневното знание и научното познание.
Ежедневното знание казва:
„Семейството се разпадна, защото Иван се пропи!”
Научното познание казва:
„Иван се пропи, защото семейството се разпадна.”
Да се отчитат разликите между знанието и познанието е критично за всеки, които желае да се занимава с наука във всякакъв аспект. Ежедневното знание помага на хората в техния живот, бит и култура, подпомага ежедневната им дейност, но е спирачка и пречка в света на науката. Ежедневното знание много често се опира на чутото, на удобното, на лесното и простото, докато това далеч не може да се каже за научното познание. При него е необходимо критично мислене (да подлагаш под въпрос и най-здравата теория и най-големия учен, да преоткриваш откритото чрез собствения си опит), това не се очаква и предполага от ежедневното знание. Опознавайки човека дори извън дадена наука е добре всеки да се придържа не само към знанието, което пази в паметта си, но и от познанието на собствения си „научен” опит. Вие о/познавате хората около вас, а не просто ги научавате (знание). Процесът на опознаване предполага динамика, движение в една или друга посока, носи емоции след себе си, украсява живота с най-разнообразни цветове и оттенъци.
Синергия (синергизъм) — съвместно действие, при което крайният ефект или отговор е по-голям от сумата на ефектите или отговорите, предизвикани поотделно от всеки агент (фактор).
Валентин Бояджиев 