Действителността през погледа на философа, феноменолога, психолога.
От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог
Както се подразбира от заглавието на темата действителността през погледа на философа, феноменолога и психолога ще бъде различна. Но трябва да се има предвид, че колкото и различна да е, тя ще има и своите допирни точки. По-правилно ще е да разгледаме не толкова разликата в самата същност на действителността за различните науки и специалисти, колкото от каква част от действителността, реалността и съществуващото се нуждае конкретния учен, специалист, изследовател и мислител.
Действителността е тясно свързана с понятия като реалност, битие и съществуване, понятия, които разгледахме в предишните теми. Тук ще представим само най-важното и основно значение на действителността спрямо философа, феноменолога и психолога.
За психологът от изключителна значимост е психичната действителност. Психичната действителност е отражение на „обективната реалност”. Тази „обективна реалност” е пречупена през личността и по този начин е създадена една нова представа за реалността. Тази пречупена реалност е оцветена от спецификите и индивидуалните особености на личността. От тук можем да заключим, че репрезентацията на реалността в психиката на различните хора ще има различна окраска. Не просто окраската може да е различна, не просто пречупената реалност може да бъде близка до тази на друга личност, но може да приеме и неузнаваема за другите форма и израз. Едно събитие пречупено през личността на един може да е един прекрасен празник и веселие, а за друг да е ужасно и травматично преживяване. Именно тази уникалност на психичното пречупване е от значение за психолога и неговата дейност. За него психичната реалност трябва да бъде равнопоставена с „обективната реалност”, именно защото за човека съобщаващ му това е така.
Феноменологът е тясно обвързан с идеята за съзнанието и за това, че именно съзнанието съзнава действителността/реалността. Тук можем да стигнем до идеята, че ако не съществува съзнание, което да съзнава действителността, тя няма да съществува. Това е една изключително интересна гледна точка и философия, която може и да бъде защитена доста умело. Тук можем да приведем следния пример: представете си племе на първобитно ниво на развитие, непознаващо модерния свят. Ако на един член на това племе му кажете думата компютър за него това ще е нещо абсолютно непознато, неговото съзнание никога не е съзнавало този обект и по този начин в неговото съзнание този обект няма репрезентация (образ, представа, дума). По този начин можем да кажем, че за членовете на това племе не съществува компютъра като такъв. За него действителността е такава, но ще се промени в момента, който му бъде представен компютъра и съответната дума „компютър”. В този момент съзнанието съзнава този обект и го репрезентира в психичния апарат. От този момент нататък действителността за членовете на племето се е изменила. Можете да направите една проста (не много точна и подходяща) аналогия с тъмна стая и фенер осветяващ определена част от стаята. Докато фенера свети върху определен предмет или място, то е действително и съществуващо, в момента, които спре то изчезна и спира да съществува.
За философът действителността е обвързана тясно с понятието „битие” и понятието „съществуване”. Действителността е обективният свят, който съществува независимо от нашето съзнание; битие. Сложността на понятието действителност и битие е изцяло разгърнато при философията. Философите се стремят да разкрият абсолютната истина, действителността, която е независима от съзнанието и неговите феномени. Според някои автори това е задача непосилна дори за философите. Оказва се изключително сложно да размишляваш за нещо независимо от съзнанието, тъй като размишлението предполага използване на психичните инстанции на личността и в частност съзнанието.
Идеята е абсолютът, а цялата действителност е само реализация на идеята. — Георг Хегел
Валентин Бояджиев 