Християнство, Ислям, Будизъм – мир или война?

От Валентин Бояджиев – психолог и диетолог

Християнство:

Основното християнско вярване е, че Исус е Син на Бог, едновременно напълно божествен и напълно човек и че Той е Спасителят на човечеството. Поради тази причина християните считат Исус за Христос (Месия). Службата на Исус, Неговата саможертвена смърт на кръста и последвалото възкресение често са наричани „блага вест“ или „добра вест“. Накратко Евангелието е вестта за вечната победа на Бог Отец над злото и обещанието за спасение на душите и вечен живот за всички хора чрез божествена благодат.

Християните вярват, че Исус е Месията, Спасителят, за Когото е пророкувано в Стария завет. Християнското богословие е основано на убеждението, че Исус е разпнат и страдал на кръста, умрял е и е бил погребан, след което възкръснал от мъртвите, за да осигури вечен живот на онези, които вярват в Него и Му се доверяват за опрощаване на техните грехове (спасение). Вярва се още, че Исус е бил възнесен телесно на небето, където сега управлява и царува наред с Бог Отец.

Критици на християнската религия посочват наличието на морално спорни твърдения в Библията, които са използвани за оправдаване на робството, колониализма, религиозната нетолерантност, унижаването на жените, оправдаване на насилието, оправдаване на хомофобията. Сред известните критици на християнската религия на морална и етическа основа са философи като Бъртранд Ръсел и Фридрих Ницше.

Думата „християнство“ произлиза от древногръцки дума и означава „последовател на Христос“, сиреч „християнин“. Самият корен на думата е Христос, което означава „помазан“.

Ислям:

Ислямът е монотеистична авраамическа религия, основана на Корана – книга, смятана от мюсюлманите за буквално слово на единствения Бог (Аллах). Ислямът се основава още и на преданието (сунна), описващо учението и дейността на пророка Мохамед. В буквален превод „ислям“ означава „подчинение (на Бог)“.

Последователите на исляма, наричащи се мюсюлмани, смятат своята религия за завършена и универсална форма на първичната монотеистична религия, разкривана и по-рано в различни времена и места, включително пред пророците Адам, Авраам (Ибрахим), Моисей (Муса) и Исус (Иса). Според ислямската традиция тези по-ранни послания са изкривени с времето.

Ислямското право (шариат) включва подробни предписания за почти всяка област на личния и обществения живот, като обхваща теми от банковото и военното дело до благотворителността и защитата на околната среда.

Със своите около 1,6 милиарда вярващи, или 23% от населението на Земята, ислямът е втората по разпространение религия след християнството, а според някои оценки – най-бързо разрастващата се. Повечето мюсюлмани са привърженици на някои от двете главни разклонения на исляма – сунизъм и шиизъм.

Ислямът е преобладаващата религия в Близкия изток и Северна Африка, както и в големи части от Азия и Субсахарска Африка. Значителни мюсюлмански общности има в Китай и Русия, както и на някои от Антилските острови. Около 13% от всички мюсюлмани живеят в Индонезия, най-голямата предимно мюсюлманска държава, 31% – в Индийския субконтинент, а други 20% – в арабските страни. Общности на мюсюлмански имигранти или хора, приели исляма, има в почти всички части на света.

Думата „ислям“ е арабско отглаголно съществително име със семитския трибуквен корен „с-л-м“ и базирано на глагола „аслама“ („приемам“, „подчинявам се“). Така „ислям“ означава приемане и подчинение на Бога, а вярващите трябва да демонстрират това, като му се покланят, следват заповедите му и избягват политеизма.

В текста на Корана думата „ислям“ е използвана в няколко различни значения. Някои аяти (глави на Корана) подчертават, че ислямът е вътрешно убеждение, докато други го свързват с понятието „дин“, обикновено превеждано като „религия“. На други места ислямът е описван като акта на завръщане към Бог и нещо повече от просто заявление на вярата.

В българския език често, особено в исторически план, мюсюлманите се наричат „мохамедани“, като този термин се използва просто като синоним на мюсюлманин. Самите мюсюлмани намират обаче тази дума за неуместна, понякога дори за обидна, тъй като според тях учението на исляма не води началото си от Мохамед като създател на религията. В исляма се приема, че божествената религия, дадена на първия човек (Адам), е именно мюсюлманската религия (която в превод от арабски означава „мирната“ религия) и че това е било и учението, дадено на Авраам, Моисей и Исус. Мохамед е последният от тази верига на многобройни Божии пратеници и се счита за на най-великия от пророците, възвестили Бога.

Будизъм:

Будизмът „Учение на Пробудения“ е религиозно-философска система (дхарма) за духовното пробуждане (бодхи), обхващаща разнообразни традиции, вярвания и практики, основани на учението, приписвано на Сидхарта Гаутама, често наричан Буда. Гаутама живее и проповядва в източната част на Индийския субконтинент между 6 и 4 век пр.н.е. Той е приеман от будистите за пробуден или просветен учител, който е споделил своите прозрения, за да помогне на съзнателните същества да се освободят от страданието, причина за което е невежеството (авидя).

Самите последователи на това учение го назовават Дхарма (Закон, Учение) или Будхадхарма (Учение на Буда). Терминът будизъм е създаден от европейците през XIX век. В днешни дни някои изследователи и будистки деятели определят будизма като философска система, която обхваща различни аспекти на съзнанието, както и на традиции, вярвания, ритуални и духовна практика въз основа на учението на Сидхарта Гаутама.

Макар будизмът да остава най-популярен в Азия, днес той има последователи в целия свят, като в зависимост от дефиницията за принадлежност към него броят на последователите му се оценява на поне 350-500 милиона души.

В будизма са обособени две основни направления – Теравада („Учение на старейшините“) и Махаяна („Голяма колесница“). Теравада има най-голямо влияние в Шри Ланка и Югоизточна Азия, а Махаяна – в Източна Азия, като обхваща и традициите на Дзен, Ничирен, тибетския будизъм, Шингон, Тендай, Шиньо-ен. Различията между будистките школи се отнасят до точния характер на пътя към нирвана, до значимостта и каноничността на различни учения и текстове, и особено до свързаните с тях практики.

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Разгледайте авторските ми книги в amazon!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!

Реклама