Класически психоанализ/Психоанализа. Идеи и възгледи на Зигмунд Фройд.

От Валентин Бояджиев – психолог

 

Фройд създава система от идеи, възгледи, понятия и терапевтични техники, която носи названието психоанализ, психоанализа или анализ на душата. В широкият смисъл на думата психоанализата е учение за несъзнателната психика. Фройд преодолява разбирането идващо от Декарт, че психиката се изчерпва със съзнанието. Доказва, че по-голямата част от психиката е несъзнавана и съзнанието е част от психиката. Наличието на несъзнателна психика е част от човешката природа и има присъствие в нашия живот. Според Зигмунд Фройд полският учен Н. Коперник показва, че Земята не е център на вселената. Дарвин показва, че нашите предци още стоят на дърветата и ни се усмихват, а не са произлезли  от реброто на Адам, а са част от живите същества. Фройд показва, че в своето поведение и мисли хората се ръководят от мотиви, които не се съзнават и тази несъзнаваност замества с разумни измишльотини. Той казва, че ние не сме това, което мислим, че сме.

Психоанализата е наука за изтласканото несъзнавано. Съдържание, което е било в съзнанието, след това е избутано, подтиснато, репресирано и недопускано до съзнанието и не може да се осъзнае без чужда помощ. Поради това, в терапевтичния смисъл на думата, психоанализата е интервенция в несъзнаваната психика с цел да се осъзнае несъзнаваното и ако това се случи симптомите на болестта си отиват.

Какво е да се осъзнае несъзнаваното?
Коя страна на осъзнаването лекува?

Осъзнаването на несъзнаваното лекува тогава, когато човек повторно преживее не миналите образи, а чувствата, защото когато се преживее повторно травматичното събитие негативното му значение намалява или изчезва. Потиснатите изживявания се превръщат в симптом.

Невротично болните фантазират на три повтарящи се, въртящи се теми:

  1. Тайно наблюдение на сексуален акт;
  2. Изнасилване (физическо, морално, сексуално);
  3. Кастриране.

Проблемът е в това, кой е източникът на фантазирането и темите на фантазирането. За да отговори на този въпрос, Фройд се обръща към генезиса на човешкото общество, към метаморфозите на инстинкта на равнище първобитна орда. Благодарение на това успява да постанови, че има травматично унаследено несъзнавано.

Има три форми на несъзнаваното:

  1. Предсъзнавано – това, което не съзнаваме, но можем да си припомним (скрито, латентно);
  2. Изтласкано несъзнавано – това, което е преминало в несъзнаваното, но без чужда помощ не можем да осъзнаем;
  3. Филогенетично (архаично) несъзнавано – най-дълбоко и е влючено в структурата на инстинкта.

Крайъгълен камък не само на психоаналитичната теория, но и на културния и резонанс в другите сфери на живота и науката е учението за инстинктите. В тази област Зигмунд Фройд е претърпял най-дълбоко развитие.

Понятието „инстинкт“ в психоанализата е дълбоко интегрирано с понятието „енергия“. Особеното при Фройд е разглеждането на инстинкта като носител на енергия и това се нарича „нагон“. Енергинезирания инстинкт се нарича нагон. Инстинкта при Фройд има източник – органична възбуда в тъканите, акумулираща енергия. Фройд разглежда инстинкта като интеграция на телесното (соматичното) и психичното. Инстинкта има цел – привеждане на енергията във вътрешно равновесие, освобождаване на енергия в контекста чрез обект или фантазно, което се преживява като удоволствие. Инстинкта има обект, към който е насочен, има и повторяемост. 

След 1920 година той идва към извода за съществуването на два инстинкта (две тенденции):

  1. Инстинкт към живота (към създаването, наречен сексуален инстинкт „Ерос“);
  2. Инстинкт към смъртта (към деструкцията, агресията, умъртвяването, некрофилна тенденция).

Фройд обявява инстинктите за натрапливи мотиви на поведение (вътрешен терорист). Тук трябва да споменем, че тълкуването на болшинството за сексуалния инстинкт като абсолютизиран при Фройд е доста кръчмарско.

Той е представител на старата интелектуална еврейска традиция, диалектик (явленията са устроени на противоречиви противоположности). Фройд е привърженик на старата физико-химична традиция (Хегел) където индивидуалното развитие е съкратено повторение на филогенезиса (историческото развитие). 

„Живота е движение към смъртта“ – Зигмунд Фройд

Сексуалният инстинкт има статус, които не се обсъжда в пълнота. Няма съмнение, че сексуалният инстинкт е свързан с преживяване на удоволствие. Преживяването на удоволстие придава смисъл на живота. Той открива, че проблемът е в това, че сексуалния инстинкт е най-силно контролиран. Тук трябва да споменем, че реализирането на удоволствието в социалното неравенство поражда хаос. Фройд вярва, че сексуалният инстинкт е по-силен от агресивния, че потиска деструктивните тенденции и трябва да възлагаме надежда на него. Констатира, че културата е изначално враждебна на инстинкта и не позволява винаги да се осъществи в рамките на това, което наричаме човешка любов. Тук забелязваме една среща на две тенденции, среща на културното и биологичното. Импулсът, желанието, влечението да се осъществи сексуалния акт е естествено, но начина на осъществяване е културен (има избор на партньор). Проблемът е в това, че няма хармония в срещата на двете тенденции.

Психоанализата е учение за взаимодействието между съзнаваното и несъзнаваното и свръхсъзнаваното.
След 20те години Фройд гледа на психиката като единство на три структури – То, Аз и Свръх Аз. Единството позволява човек да е вътрешно рентгенографиран.

Фройд прави крачка напред като структурира психиката и личността в три инстанции (структури) – То, Аз и Свръх Аз. Тези структури си взаимодействат помежду си и най-важното са в конфликт помежду си.

То – всичко несъзнавано (най-ниския пласт на психиката), негово ядро са инстинктите. То не знае външния свят (не го съзнава), не знае времето. То работи на принципа на удоволствието. То е носител на енергия и изпълнява функции:

  1. Енергитична – активизира човек, натиска съзнателното (катексис);
  2. Мотивационна – то е причина на нашето поведение (натраплив мотив);
  3. симптомообразуваща – особено силни симптоми при прекъснати инцестни връзки (родител-дете);
  4. Креативна – когато се блокират желанията на То, може енергията да се сублимира в социално значима дейност.

Аз – съзнанието, съзнателната част на психиката. Азът знае външния свят. Азът работи на принципа на реалността.

Свръх Аз – тази част от психиката, която разбира и приема правилата и нормите на културата. Фройд казва, че това е съвестта, това е с което се контролираме, за да сме съгласувани с другите хора. В свръх азът дреме това, което сме усвоили от родителите, учителите, обществото като цяло. Свръх Азът има предписателна функция – кое поведение е правилно/неправилно, позволява или забранява.

Азът, здравият Аз балансира нещата между инстанциите и външния свят, където То е инстинкта, а Свръх Аза – културата. 

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Реклами