Хуманистичната психология – ново разбиране за човека.
От Валентин Бояджиев – психолог-консултант и диетолог
Хуманистичната психология – „3та сила“ в психологията. Появява се в началото на 60те години на 20ти век. Според нея:
- Човек е свободен да избира.
- Способен да постига целите си.
- Свободен да живее по свой начин.
- Способен да променя нещата около себе си.
- Притежава воля и е творец.
Карл Роджърс и клиент центрираният подход – той смята, че ролята на терапевта е да изслушва, за да преживее заедно с клиента неговите вълнения, да покаже разбиране и да постави в центъра на взаимоотношенията клиента и неговите преживявания. Той вярва, че всеки човек притежава вроден стремеж за себеактуализация – максимално разгръщане на собствените способности и пълноценно реализиране на личния потенциал. Мисли, че най-значимата подкрепа се оказва чрез проявите на емпатия – умението за съпреживяване на чувствата и емоциите на клиента.
Ейбрахам Маслоу и идеята за себеактуализацията – създател на йерархичният модел на потребностите – „пирамида на потребностите“. Той смята, че човек по природа е добър и ако не се чувства пълноценен и щастлив, това се дължи на заобикалящата го социална среда. Мисли, че във всеки човек има вроден стремеж към себеактуализация.
Личността в хуманистичната психология
- Опитът и осмислянето на преживяванията са най-голямата ценност на личността.
- Отдаването на преживяването е основно за пълноценно функциониращия човек.
- Всеки човек е ценен сам по себе си.
- Вярата в себе си и доверието на другите в нас е двигател за развитието на личността.
- „Безусловно позитивно отношение“ – приемането на човека по абсолютно позитивен начин, без условности (идея на Карл Роджърс).
- Терапевтът подкрепя, приема и уважава клиента безусловно и поради това клиентът добива усещането, че управлява живота си, поема отговорност за действията си, решава какъв иска да бъде и определя насоката на промяна.
- Фокусът пада върху силните страни на личността и потенциала за развитие.
Основни тези на хуманистичната психология:
- Човек е добър по природа и се ражда със стремеж за себеактуализация.
- Човек е свободен да решава и избира пътя и начина за себеактуализация.
- Човек търси смисъла в живота.
- Човек е цялостен.
- Човек се влияе силно от взаимодействието с другите, с обществото.
- Човек израства пълноценно, ако се чувства слушан и приет, и неговите чувства и емоции са споделени.