Културно-историческа психология. Произход и същност на съзнанието. Идеи и възгледи на Лев С. Виготски.
От Валентин Бояджиев – психолог
Често може да се срещне твърдението, че предмет на психологията е съзнанието и че психиката се изчерпва със съзнанието. Истината е, че психологията изучава съзнанието, но нейният предмет не се изчерпва с него. Има и безсъзнателна психика, а и животните нямат съзнание, но имат интелектуална психика. Независимо от всичко, тази тема е ключова за психологията и е лице на културно-историческия подход към разбирането на психиката у човека.
Това лице се потвърждава най-добре когато се опитаме да обясним:
- Как е произлязло съзнанието?
- Как се развива съзнанието?
- Какво е съдържанието на развитото съзнание?
Основна теза, която трябва да се докаже гласи, че появата на съзнание се дължи на културно-исторически факти и причини.
Причините психиката да стане съзнание:
Основен факт, от който тръгваме е, че човек е абсурден, невъзможен вън от обществото, от хората, групите, от човешката общност.
По силата на това, че хората, за да оцелеят и да се развиват, трябва да произвеждат, те трябва да влязат във връзка помежду си, да си поставят цели, да съгласуват действията си, да си разменят информация, да поддържат някакъв социален ред, който прави живота възможен. Постепенно в хода на еволюцията за осъществяване на връзки помежду си, хората изобретяват едно революционно средство наречено думи/знаци и техните значения.
Въвеждането в психиката на думи, знаци и значения води до възникването на съзнание, на най-ниския етаж. Съзнанието е вербализирана, облечена и затворена в думите психика. Думите и знаците са културно произведени средства (не се намират в природата, не се унаследяват).
Значение на думата/знака е понятието (знанието за същественото общо).
Съзнанието е психика, която обслужва връзката между хората.
Виготски тръгва от една проста аналогия:
Инструмент –––––––––––––> предмет на труда
Оръдие (дума-психика-съзнание) –––––––––––> мозък, психика
Колкото е по-съвършен инструмента, толкова по-добре може да се влияе на предмета на труда.
Съзнанието е словесно, знаково организирана психика.
Функции на думата/знака:
- Сигнификативна – обозначаваща/означаваща. Всяка дума означава нещо, носи информация. Значението на думата позволява дискриминация. Думите подреждат реалността по значение. Думата е първото културно средство, което детето усвоява. Знанието на думи и значения изгражда семантичната интелигентност. Процес на ратификация – научаване и приемане значението на думите.
- Комуникационна функция – думата маркира интелектуалния аспект на общуването, разбирането на посланията и диалог.
Опитът или знанията са кодирани или представени в съзнанието главно чрез 3 кода:
- Образи;
- Символи – обогатен с допълнително съдържание образ или знак, който трябва да се тълкува, за да се разбере какво още и за какво ни говори. Всеки човек индивидуално създава или използва символи, както съзнателно, така и несъзнавано. Символите в повечето случай носят емоционално значима информация и имат отношение към културната идентичност на човека. В символите има несъзнавано съдържание.
- Понятия.
Психиката на животните работи с образи. Те нямат съзнание, не са знакови същества.
Съзнанието има сложни структури, не функционира само като ум и интелект.
Виготски – (1924–1934) – работи в сферата на психологията и създава над 200 работи. Може да се каже, че той е Моцарт в психологията. Създава културно-историческата теория за развитието на висшите психологични функции. Основоположник на теорията на зоните на развитието.
Теория за зоните на развитие:
АЗР – актуална зона на развитие (човек сам може да се справя с поставените задачи).
БЗР – близка зона на развитие (човек не може сам да се справя с поставените задачи, има нужда от други хора).
Според Л. Виготски обучението води до развитие, само когато е организирано по близката зона на развитието.
Валентин Бояджиев 