Потребностите.
От Валентин Бояджиев – психолог-консултант
Фундаментално положение от което следва да тръгнем гласи, че всички живи системи са активни. Активността ги свързва с вътрешна и външна среда и води до промени, които поддържат живота, правят живота възможен в определени граници. Това състояние, което прави живота възможен се нарича хомеостаза/хомеостазис (състояние на равновесие между вътрешната и външната среда, което осигурява оцеляване, адаптация, възпроизводство и развитие). Фактът, който има отношение към същността на потребностите се отнася до това, че всеки жив организъм перманентно, постоянно или циклично изпитва липса/недостиг от условия за живот (храна, вода, жилище, любов, себепредставяне и т.н), но зависи от сложността на живата система. Недостига/липсата на условия за живот е състояние, което се осъзнава, преживява се и това преживяване се нарича потребност.
Потребността е психично преживяване на несъответствие/дисонанс между вътрешни и външни условия на живот. „Потребността е специфична същностна сила у живите организми, която осигурява връзка с реалността за самосъхранение и саморазвиване. Точно казано, потребността е необходимост от нещо, което лежи вън от организма – има винаги предмет.“. потребностите имат предметен характер, а предметът може да е материален и идеален. Потребността има сигнална функция. Тя известява на човека нещо и най-разпространената и форма и изява е напрежението, страданието. По тази причина задоволяването на потребността изисква активност, а при хората и сътрудничество и едновременно с това придава насоченост. В качеството си на насоченост, потребността е личностно качество. Възлов момент (много критичен) в разбирането на мястото на потребностите в душевния живот е проблемът за тяхното задоволяване.
Вън от всякаква наука, мъдрост и здрав разум, всеки човек може да осъзнае, че център на неговия живот е задоволяването на множество потребности. Самият човек е система от усилия да се задоволят определени потребности. Задоволяването на потребностите не става безпрепятствено. От една страна има закони, норми, правила на културата, а от друга страна – възможности на човека и като правило общества, в които няма справедливост. Трети момент (деликатен) – задоволяването на потребностите се преживява като удоволствие. Отношението на културите, институциите и на самите хора към консумацията на удоволствия е било различно и все още е. Всеки човек има право на избор, да реши дали преживяването на удоволствия придава смисъл на живота или „Има ли смисъл един живот, ако няма удоволствие?“. Този фактор – удовлетворяването на потребностите придава ценност и смисъл на живота и ако е така В. Франкъл казва „трябва да кажем, че неудовлетвореността, проваленият живот, не възнаградените усилия правят човека ноогенно екзистенциално невротичен/травматичен“. За разлика от животните, най-развитото потребностно същество е човека. Това е така, защото хората онаследяват определени потребности и едновременно с това придобиват нови потребности и нови стремежи. В този смисъл опитът да бъде портретирана потребностната система на човека е много често неуспешен. Има една типология, която отчита факта, че хората са и биологични и културно-исторически индивиди/същества и дава много ясна представа за подредбата на потребностите.
Три вида потребности:
- Биологични – витални/физиологични/първични – става дума за потребности, които охраняват живота на човека като организъм. Най-съществени. Не са нисши. Те са осъзнати. Като цяло и особено при първичните потребности неудовлетворяването им проблематизира живота.
- Социални – тези потребности изразяват различният от животните жизнен статус на човека. Потребностите от друг човек – най-социалната потребност – труд – създаване и поддържане на социални връзки в по-широк план. Липсата на тази потребност (крайна форма) – отчуждение, самотата сред другите. Връзката с други хора изгражда личността, без други хора няма личност.
- Духовни потребности – най-висшите човешки потребности и обхващат такива територии на духа като любов, творчество, развитието/израстването, принадлежност от мисия.
Ролята, която играят потребностите в организацията на психичния живот и избора на поведение под флага на индивидуалните особености – всеки човек прави своя лична композиция на потребностите и ги подрежда по значимост. Подобно нещо като обобщение е направил А.Маслоу като развива доста оригинален възглед както за потребностите така и за зависимостта им една от друга.
Пирамида на потребностите:
- Физиологични потребности
- Потребности от защита и сигурност
- Потребности от принадлежност и любов
- Потребности от признание, уважение, значим статус
- Потребности от самоактуализация
Първите 4 се наричат дефицитарни (потребности от нещо). В качеството си на мотиви след своето задоволяване напрежението спада, отива към 0 докато при 5тата (потребност от самоактуализация) задоволяването не минимализира мотивацията, а я увеличава. А.Маслоу мисли скрито, че колкото е на по-ниско равнище една потребност, толкова е по-важна и толкова по-невъзможна за задоволяване е следващата потребност. Ако първите 4 не са задоволени човек не може да се самоактуализира. „Неудовлетворените потребности имат за лечение удовлетворяването.“. Самоактуализацията е коренно различна от другите четири. Тя е движение към своя талант.
Валентин Бояджиев 