Хуманистичната традиция в изследването на жизнения път на личността. Шарлота Бюлер.
От Валентин Бояджиев – психолог-консултант и диетолог
Изследванията на Бюлер са ориентирани към описанието и обяснението предимно на психическото развитие разглеждано в тясна връзка с биологичния цикъл. Биологичната структура на живота осигурява основният план на свързаните с възрастта промени, като в него се разграничават следните фази и периоди:
- Фаза на прогресивен растеж.
- Фаза на стабилен растеж – време през което способностите на организма да поддържа, запазва развитието и процесите на упадък се уравновесяват.
- Фаза на упадък.
Продължителността на всяка фаза зависи от условията на средата и от специфичният индекс на биологичното развитие и израстване (обозначен от Бюлер като виталност).
Универсалните фази и стадии в развитието на жизнената биография:
- Първа фаза до 15-16 години;
- Втора фаза между 16-20г. (средно 17г.) и продължава до 25-30г. Това е преходен период на навлизане в самостоятелно избрана и независима дейност и изграждане на първите самостоятелно създадени лични отношения. Често тази фаза се асоциира с напускането на дома. Кръгът на новите дейности се разраства, но само една пета от хората запазват избраните дейности през по-голямата част от живота си. За повечето от тях новите лични отношения включително и сексуалните са с временен характер.
- Третата фаза започва между 266-30 год. (средно 28-29г.) и продължава до 45-50 год. Този период включва най-много дейности, като за по-голяма част от индивидите третата поведенческа фаза започва с определен и краен избор на професия, лични обвързвания, създаване на дом и завършва на около 50 години. Той се смята за кулминация, защото междуличностните отношения, производствения и творчески труд достигат своя максимум.
- Четвъртата фаза започва между 45-50 год. (средно на 48-49 год.) и продължава до 60-65 год. Този период е маркиран със спад в равнището на дейностите, появата на негативни събития – напр. смъртта на близки, болести и загуби от различен характер. Навлизането в четвъртия биографичен стадии включва психически кризи с негативни преживявания на неудовлетвореност, неспокойствие, бленуване и самотност. Въпреки това професионалната дейност остава висока, а в някой случай творческия труд достига своята кулминация.
- Петата фаза – след 65 год. Тук има отчетлив спад в обхвата и продуктивността на социалните дейности, които често са свързани с окончателното пенсиониране. При по-голям процент от хората прехода към тази последна фаза от живота е белязана от болести, при друга част акцента е върху смъртта на близките. Типично за тази фаза е възвръщането при някой лица на младежките черти в поведението.
На базата на систематизацията на емпиричните резултати от биографичните изследвания Шарлота Бюлер предлага три обяснителни модела за описанието както на универсалните, така и на уникалните закономерности в човешкото развитие:
- Нормативният, универсален модел – Експанзия/Рестрикция – през първата част от живота си хората извършват разширяване на своя опит и експанзия на социалните роли, дейностите и постиженията. Тази фаза на експанзия се отличава с голям брой външни и вътрешни събития. Следва момента на кулминация, време през което индивидите поддържат високо ниво на постижения, но без да ги надхвърлят. След кулминацията настъпва стесняване на жизнения опит, като този процес се обозначава като рестрикция. Кръгът на дейностите се стеснява, губят се позиции или хората сами се отказват от тях, амбициите и целите стават по-ограничени. Това е време на кризи, както биологични (менопауза), така и психични (депресия и повишена тревожност).
- Моделът на целеобразуването, съзнателното самоопределение и самоосъществяване. Акцентът е поставен върху ролята на индивида в определянето и осъществяването на личностните цели.
- Моделът на основните базисни тенденции, т.е. начинът по който индивида се стреми да постигне противоречивите цели на развитието – стабилност и промяна.
Бюлер установява и друг интересен факт в психо-социалното развитие и съответно в натрупването на постиженията и продуктите от дейностите. Тя открива, че има четири типа интериндивидуални различия в кулминацията на творческите постижения:
- Индивиди с ранен връх/ранна кулминация;
- Индивиди с кулминация в средата на живота;
- Индивиди с кулминация в края на живота;
- Индивиди с постижения през цялостната продължителност на живота.
При индивидите с ранна кулминация от решаващо значение са възпроизводствения капацитет, физическите фактори като сила и бързина обозначени от Бюлер като виталност. За отлагането на упадъка и за късната кулминация са отговорни главно духовни фактори, породени от опита, процесите на систематичното мислене, интелектуалната компенсация на западащите биологични функции – този процес е обозначава като менталност.
Най – интересна е четвъртата група личности, които имат високи творчески постижения през целия живот. Според Бюлер тази уникална траектория на развитието може да се търси в един специфично психологически фактор – мотивационния и по-конкретно в качественото съдържание на целеобразуването.
Валентин Бояджиев 