Динамика на брачната удовлетвореност и предвидими кризи в семейния жизнен цикъл.

От Валентин Бояджиев – психолог-консултант и диетолог

 

Семейният жизнен цикъл преминава през предсказуеми жизнени кризи, които изискват промени, както в семейния така и в личния живот на двамата партньори. 

Фази на брака:

  1. От медения месец до раждането на първото дете – Наблюдава се отдръпване в общуването с приятелите, регистрира се висока сексуална активност, повишава се кривата на удовлетвореността от брачните отношения и при двамата партньори. Възникват редица проблеми, свързани с необходимостта за приспособяване на брачните партньори един към друг, за да се изработи задоволителен модел на съвместен живот. Критични в тази фаза на брака са проблемите с парите, секса, разпределението на домакинската работа и влиянието на родителите, съответно братя и сестри при вземането на решения. Много важно е съгласуването на брачните и професионалните роли.
  2. От раждането на първото дете до навлизането на децата в юношеска възраст – Потенциалните проблеми на двойката с децата се увеличават. След раждането на детето те се чувстват неудовлетворени и фрустрирани в брака. Фокус на вниманието на брачната двойка и източник на основните проблеми стават децата. Традиционно съпругът е зает с кариерата си. Двамата партньори прекарват по-малко време заедно. В несполучливите бракове за жената децата се превръщат в основен източник на удовлетвореност или за неудовлетвореност при проблеми в брака.
  3. Годините на „празното гнездо“ – Децата стават независими, взаимоотношенията дете-възрастен се трансформират във взаимоотношения възрастен-възрастен. Това време на реорганизация на семейството с различни последствия за психичното благополучие на двамата партньори. Това време традиционно се разглежда като време за депресии и спад на субективното благополучие, особено когато децата реално напуснат семейството. Метафорично този момент се нарича синдромът на „празното гнездо“, който в по-голяма степен е свойствен за жените и може да има различни последствия.

Динамика на „подобряващата се удовлетвореност“ в брачните отношения: 

  1. Брачните отношения са най-удовлетворителни преди появата на децата, като пикът на брачната удовлетвореност е през първите пет години.
  2. Брачната удовлетвореност намалява с появата на децата, грижите за тях съпътстващите ги преходи в детското израстване – постъпване на училище, проблемите с пубертета, завършването на образованието и изборът на професия. Тези събития в родителството изискват преразпределение на ролите и отговорностите, което често води до напрежение и конфликти.
  3. Брачната удовлетвореност отново се повишава, когато децата напуснат семейното гнездо, но никога не достига нивото на първите пет години на брака.

Преход към родителството:

Важно значение за брачната удовлетвореност имат реалистичните очаквания на двамата партньори за ценността и ролята на децата в брака.

Най-често доминиращите митове в тази сфера са:

  1. Детето е продължение на своите родители. През детството детето ще мисли, чувства и ще се държи като родителите си.
  2. Децата винаги ще се грижат за своите родители на старини.
  3. Родителите могат да очакват уважение и покорство от своите деца.
  4. Да имаш деца, това означава да имаш някой, който да те обича и да бъде най-добрия ти приятел.
  5. Това е втори шанс за родителите да постигнат това, което не са могли.
  6. Ако родителите са използвали правилни практики, те могат да моделират своите деца както искат.
  7. Когато децата не успеят, това е родителски неуспех.
  8. Майките по природа са по-добри родители, отколкото бащите.
  9. Родителството е инстинкт и не се тренира.
  10. Раждането на дете ще запази един разпадащ се брак.

Реалността е съвсем различна, тъй като родителството изисква много промени в начинът на живот, които предизвикват стрес и редица трудности в брачните отношения. Удовлетвореността от брака и ангажирането с един или друг брачен тип отношения зависи от степента на съгласуваност на брачните отношения и непрекъснатото предоговаряне на правата и задълженията. Не трябва да се вярва, че първоначалната конвенция е достатъчна, защото обстоятелствата на живот се променят.

Фактори, допринасящи за тези промени са:

  1. Личностни фактори – нагласи, ценности, интереси, способности, индивидуален стил на привързаност, личностни характеристики, емоционална и социална компетентност и най-вече личностна пластичност за промяна в съответствие със задачите на развитието в отделните жизнени периоди.
  2. Фактори на връзката – източниците на власт, задачите, които трябва да се извършат, за да се поддържа семейната система.
  3. Фактори на околната среда – професионални структури, социалните норми и нагласи доминираща в националната култура, както и социалните мрежи, в които е включено семейството.

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!

 

Реклама