Динамика на романтичните и любовни отношения.
От Валентин Бояджиев – психолог-консултант и диетолог
Романтичната любов е изключително важна за ранната възрастност. Изследователите подчертават, че тя има силен сексуален характер и сексуална компонента.
Филип Шейвър е един от изследователите, който описва динамиката на развитието на влюбването и създаването на романтични отношения. Според него първоначално романтичната любов е смесица от сексуална атрактивност, преживяване на удовлетвореност и субективно плагополучие. Радостта от влюбването редуцира чувството на самота, неувереността в себе си и предизвиква възбуда от възможността да опознаеш друго човешко същество. С времето сексуалната атрактивност намалява, новостта се превръща в познатост и партньорите преживяват дистрес под формата на скука, разочарование, самота или дори враждебност. В един по-късен стадии е възможно един или двамата партньори да потърсят други близки отношения.
От твърденията на Шейвър става ясно, че интензивната възбуждаща страст, която наричаме влюбеност преобладава в началния стадии на интимните отношения и не може да бъде поддържана продължително, но съществува и втори вариант – романтичните отношения прерастват в трайни любовни отношения на базата на които партньорите изграждат стабилна интимна връзка.
Кейт Дейвис от своя страна изследва любовта и я определя като смес от интензивни емоции (страст), чувство на истинска загриженост и висока степен на интимност, която не може да се сравни с други близки отношения.
Исаак Майкъл Рубин от своя страна се занимава с операционализирането на харесването и операционализирането на любовта. Той дефинира харесването като когнитивна увереност, че някой е подобен на нас и включва приемането и позитивната оценка на този човек. Той смята, че съществуват две предпоставки за харесването на партньорите – благоприятната оценка и уважението към обекта на харесването и възприемането сходство между двамата партньори. От друга страна той смята, че любовта за разлика от харесването изразява преди всичко убеждението, че сме близки с някого. Той мисли, че голямата степен на близост и взаимосвързаност разграничава любовните отношения от харесването. Според него любовта включва потребност и взаимозависимост с другия, загриженост и ориентация за подкрепа и помощ на другия и изключителност и „сливане“ с другия.
Според трикомпонентният теоритичен модел на любовта на Робърт Стърнбърг структурата на любовните отношения се изгражда на базата на три променливи – интимност, страст и решение за обвързване. Различните комбинации на тези измерения, диференцират 7 типа любовни отношения. Според него интимността представлява чувство на близост, като отличителен белег на интимността е взаимността на преживяванията и общността на интересите, мислите и чувствата. Страстта пък се отнася до такива видове възбуда, които водят до физическо влечение и сексуално поведение в отношенията. Решението за обвързване може да бъде прозрение с краткосрочен ефект за това, че конкретното лице обича някого, но може да бъде и дълговременно решение и да предполага вътрешно убеждение и дори „вътрешно задължение“ да се запази тази любов.
В зависимост от вариациите на тези три компонента Стърнбърг определя 7 вида любов:
- Симпатията или харесването – основен компонент при нея е интимността, но без страст и обвързване.
- Страстна любов или влюбване от „пръв поглед“ – основен компонент тук е страстта.
- Празна или измислена любов – имаме обвързаност, но нямаме интимност и страст.
- Романтична любов – имаме комбинация между интимност и страст.
- Сляпа любов или любов от типа „Холивуд“ – страстно влюбване, скорошно обвързване, но без близост и предварително опознаване.
- Съпружеска любов – тук се наблюдава интимност и обвързване, но без страст.
- Съвършената любов – включваща интимност, обвързване и страст.
Когато говорим за изследване на развитието на привързаността и любовните отношения през зрялостта ние казваме, че има два основни подхода:
- Първият изследва как привързаността през ранните години може да достигне и да окаже своето влияние върху нивата на интимност през зрелостта. Тук се отчитат множество компоненти и качества оказващи влияние върху създаването и поддържането на близки взаимоотношения като физическа атрактивност, възприеманата прилика с другия, саморазкриването, романтиката, страстта, сигурността, верността, взаимния емоционален интерес и др.
- Вторият подход в изследването на възрастовата динамика в развитието на любовните отношения поставя акцент върху типа на взаимоотношения в брака. Изследват се основно два типа брачни взаимоотношения – институционални и партньорски. институционалните са ориентирани към поддържането на традиционните брачни роли. Поведението е ролево, нормативно и основните качества поддържащи отношенията са лоялността и сигурността. В партньорските отношения се акцентира върху важността на афективната интеракция, която включва страст, любов, споделяне, комуникация и уважение.
Валентин Бояджиев 