Теории за адаптиране към стареенето.
От Валентин Бояджиев – психолог-консултант и диетолог
По настоящем в психологията не съществува единна периодизация на развитието на човека през неговия жизнен път. Целта на всяка периодизация е да обозначи акцентите в линията на развитието, които отделят качествено един от друг отличителните периоди в това развитие. Според повечето изследователи хронологичното представяне на човешкото развитие включва следните периоди:
- Пренатален – до раждането;
- Кърмачески – до 12 месеца;
- Ранно детство – от 12-18 месеца до 3 години;
- Предучилищна възраст – от 3 до 6 години;
- Начална училищна възраст – от 6-7 до 10-11 години;
- Средна училищна възраст – 10-11 до 14-15 години;
- Юношество – от 14-15 до 18-20 години;
- Ранна зряла възраст – от 20 до 40 години;
- Средна зряла възраст – от 40 до 60-65 години;
- Късна зряла възраст – над 65 години.
Теория за отделянето и асимилацията
В началото на 60те години на 20 век се утвърждава теорията за отделянето и асимилацията, според която стареенето е напредващ процес на физиологично, психично и социално отдръпване и оттегляне от света. Във физически план хората намаляват активността си и започват да пестят своите сили. На психично ниво те губят интерес към външния свят и прехвърлят вниманието си към своя вътрешен свят или света на своите собствени мисли и чувства. От социална гледна точка е на лице процес на взаимно отдръпване, който води до ограничаване на контактите между възрастния човек и другите членове на обществото. По този начин възрастният човек може да посрещне смъртта си спокойно тъй като знае, че социалното му обвързване е минимално, сбогувал се е с всички и не му остава нищо друго. От своя страна обществото окуражава алиенацията като то постоянно прехвърля функции изпълнявани от възрастните хора на по-младите. По този начин старият човек попада в двойна изолация – външна (обществото се дистанцира от него) и вътрешна (самият той се отдръпва). Тази теория си е спечелила както привърженици така и критика, тъй като тя преувеличава изолацията и отделянето на възрастния човек от важните аспекти от неговия живот воден от него преди пенсионирането.
Теория за активността
Тази теория е изведена от 3ма прекрасни теоритици като алтернативна на теорията за оттеглянето. Според нея нормалното остаряване предполага продължаване на социалните взаимодействия и връзки с другите. Нещо повече – в зависимост от продължаването на активния живот може да се направи типология на остаряването.
Теория за „ролевото излизане“
Според нея пенсионираните и овдовели хора приключват участието си в институционализираните структури на обществото – работата и семейството. Изгубването на тези роли се счита за унищожителна идентификация на старите хора, която влияе на чувството им за личностна ценност.
Теория за „социалната промяна“
Според нея хората притежават нещо като счетоводна книга, в която са поместени наградите и ползите от обществените контакти и взаимодействия. За остарелите хора поради тяхната все по-голяма уязвимост и неизгодна позиция в промените на живота списъкът на ползите и удовлетвореността от живота все повече намалява.
Психични дилеми стоящи пред хората в късната възраст
Пек представя своето виждане относно развитието на личността в третата възраст като определя три дилеми или проблеми, пред които са изправени мъжете и жените в тази възраст.
- Утвърждаване на егото извън професионалната заетост – главният проблем тук произлиза от пенсионирането. Хората през третата възраст трябва да мотивират чувството си за личностна ценност по друг начин, а не само като работна сила.
- Активност или отчаяние – процесът на остаряването се характеризира с хронични заболявания и значително намаляване на физическите възможност. За тези от възрастните хора, за които удоволствията и удобствата са равнозначни на добро физическо състояние, този упадък на здравето се явява най-непоносимо бреме.
- Отношението към смъртта – младите хора обикновено гледат на смъртта като далечна перспектива, докато тази перспектива не е запазена за по-възрастните хора и те трябва да приемат факта, че са смъртни. Това трябва да се реализира не чрез пасивното примирение, а по-скоро възрастния човек да възприема побеждаването на смъртта чрез децата си, работата си, приноса към културата и приятелските връзки.
Личност и типове остаряване. Теория за активността.
Типове личност:
- Интегрирани възрастни, които са индивиди в добро състояние, с богат вътрешен живот, незасегнати мисловни умения и добро самочувствие. Те са гъвкави, улегнали и зрели хора. Представителите на този тип личност се различават едни от други и се разделят на три подгрупи:
– Реорганизатори – това са способни хора, за които най-важно е да остареят като такива. Ако загубят една роля в своя живот, те я заместват с нова, за да бъдат социално ангажирани. Те постоянно преструктурират моделите си на активност и винаги са вътрешно мотивирани за това.
– Централизираните личности – те показват средно ниво на активност, придирчиви са към това, което вършат и съсредоточават енергията си върху една или две дейности.
– Незаинтересованите – те също демонстрират голяма степен на интегрираност, обърнати са навътре към себе си и преследват собствените си цели и един по-спокоен самостоятелен и разумен начин на живот. Те не изпитват потребност да се включват в сложни отношения. - Бронирани личности – това са лица, които проявяват егозащитен поведенчески модел. Към тях се отнасят лица, които са амбициозни и за които най-важно е да постигнат целта. Те потискат тревогите си и изпитват потребност да упражняват контрол върху настъпващите събития. Има две подгрупи:
– Стоически настроените – те гледат на остаряването като на заплаха и отчаяно се включват в нормите на живот характерни за средната възраст докато са способни да издържат. Те имат успех до тогава докато могат да продължат с досегашния си начин на живот.
– Ограничените – те изграждат светогледа си по начин, който ги предпазва според тях от неизбежния спад на защитните им сили. Обикновено този тип личности използват времето, за да се грижат за себе си, но правейки това те само се изолират от останалите. - Пасивно-зависим тип личности – тук също имаме две подгрупи:
– Търсещите помощ – те са развили потребността да бъдат зависими и очакват съчувствие от другите. Те се справят добре с живота, ако има един или повече близки, на които да разчитат и които да отговарят на техните емоционални потребности.
– Апатичните – това са хора, които са се оставили на течението и са изгубили връзка с живота. Те просто преживяват като степента им на удовлетвореност от живота варира от средна до ниска. - Възрастни с дезинтегриран тип остаряване – при тях се наблюдават огромни дефицити в психичните функции, както и цялостен упадък на мисловните процеси. При тях нивото на активността и на удовлетвореността от живота са ниски.
Валентин Бояджиев 