Воля и волеви действия

От Валентин Бояджиев – психолог-консултант

 

Волята е една от най-старите теми във философията и психологията и някак си остава незавършена и днес. Старите философи и психолози са мислели, че това е една функция на душата, която управлява другите процеси, дава насока на мисълта и чувствата и упражнява натиск как да се проявяват. Една съвременна психология в определен смисъл може да го приеме, но не може да пренебрегне факта, че съзнанието + пристрастността и познаваемостта на света притежава и друго фундаментално свойство. За какво става дума? За разлика от животните, хората работят с бъдещето, предполагат и знаят хоризонта на живота си, строят образи и планове за бъдещето. Поставят си цели и полагат усилия да ги постигнат. Целеобразуването или целеполагането е критично свойство на съзнанието и човешкия живот. Въпросът „Какво кара хората да си поставят цели?“, „С какво е свързано целеполагането?“ не е маловажен, а и не е изследван добре. Но ние трябва да посочим някои фактори:

  1. Потребностите – те са основен източник на формулирането на цели и правилото е, че постигането на една цел винаги удовлетворява някаква потребност.
  2. Идеално „АЗ“ – явно или тайно хората имат амбиции да променят себе си.
  3. Значимите други – всеки човек има интимно обкръжение, има връзка с хора, на които предписва ценност (родители, съпрузи, деца, приятели, авторитети). Много от целите, които си поставя човек са формулирани с тяхна помощ.
  4. Културния контекст – културната рамка, в която се развива човек, възможностите на обществото да разкрие шанс за постигане на целите. Колкото е по-развито едно общество, толкова по-големи възможности има за целеобразуване.
  5. Културния и материалния статус на семейството

Развитото общество:

  • 18% – бедни
  • 48% – работническа класа/сиви якички
  • 21% – над средното равнище
  • 10% – богати
  • 3% – супер богат

Целеобразуването в тези семейства е изповядване на ценности:

  • 18% – не се интересуват от целеобразуване.
  • 48% – най-стабилно целеобразуване и ценностна система/влагат много в децата си; имат цели да създадът здраво семейство.
  • 3% – прагматично целеобразуване – да се умножат парите, да се уголеми богатството.

Една значима цел не се постига лесно. Реализирането изисква някаква промяна в душевната конструкция на човека. Необходима е воля. Целта и волята са като скачени съдове.

Волява е ВПФ (висша психична функция) изразена в мобилизация на душевните и физическите сили за постигане на значима цел.

Външният образ на явлението воля:

  1. Цел;
  2. Мотиви;
  3. Вземане на решение;
  4. Изпълнение на решението.

Нещата са по-дълбоки. При волята има 2 ключови момента:

  1. Свързан с отворен диалог на човека със себе си, в който трябва да се постигне съгласие със себе си, да осмисли и приеме, че ще отиде към друго равнище на активност или живот.
  2. Преход от мисъл към действие.

Кога става този преход? Какво кара хората да избират модели на волево поведение? Научните изследвания и човешката практика показват, че съзнанието притежава свойството смислообразуване, приписване на смисъл и ценност на обект, действие, идея, процес и събитие, които в отделни случаи застават над ценноста на собствения живот. Хората избират модели на волево поведение в силна зависимост от своята ценностна система, от смисълът, който приписват на живота и на дадени обекти. Смисълът пренарежда ценностите. Във волевото поведение важна роля играят социално психологически фактори. Малка или голяма среда, която подкрепя човека и с която е душевно съгласуван. Определен интерес за психологията е волевото поведение манифестирано в екстремни ситуации.

 

Ако статията Ви е харесала:
Харесайте facebook страницата ми!
Намерете ме във linkedin!
Абонирайте се за канала ми в youtube!
Благодаря Ви! Лек и успешен ден! Поздрави ВБ!
Advertisements