Емоции и чувства
От Валентин Бояджиев – психолог-консултант
Аристотел пише, че има 3 вида процеси:
- Разум;
- Чувство;
- Воля.
Ние казваме:
- Умствени;
- Емоционални;
- Волеви.
Когато искаме да обясним каква е същността на тези процеси най-разумно е да кажем „Какво самите те ни дават?“. Да изберем един широк жизнен казус. Когато един човек се изправи пред един предмет, лице, идея, някакъв обект, пред него изникват 2 въпроса:
- Какво е това?
- Защо е така?
Отговор на тези въпроси дават разумът, интелектът, когнитивните процеси. Обикновеното съзнание идентифицира съзнанието главно със разума.
Какво значение има това лично за мен?
Чрез разума съзнанието ни казва какви са нещата, но чрез други процеси ни казва какво значение имат за нас, колко ценни са, колко са ни необходими, колко ги обичаме или ненавиждаме, колко щастливи или нещастни ни правят. Съзнанието е способно да ни открие субективното/личното значение на явленията и събитията чрез процеси, които се наричат емоции и чувства или афективни процеси. Тези процеси са най-интимната структура на съзнанието и безсъзнателното.
Емоциите и чувствата – не са когнитивни процеси, не са усещания, не са мисли, нито фантазии, нито представи. Те са процеси и състояния, преживявания, които се разгръщат като удоволствие и неудоволствие, като пряко и непряко и множество производни. Те са състояния сами подобни на себе си. Тези процеси намират израз в това, което наричаме пристрастност. Всяко индивидуално съзнание е психологически пристрастно. Генезиса на емоциите и чувствата не може да бъде разбран без връзката с потребностите. Най-рано зародилата се реакция са емоциите. Емоциите и чувствата сигнализират за състоянието на живота (продължава или загива). Ако потребността се задоволява следва удоволствие за организма, ако не се задоволяват следва неудоволствие и при определени обстоятелства организма загива.
2 термина:
- Емоции
- Чувства
Емоциите маркират първичните реакции, появата на удоволствие или неудоволствие.
Термина „чувства“ се отнася до емоционални преживявания валидни само за човека достигнал състояние на личност. Свързани са с типична човешка потребност. Може да обладае човек за цял живот. Имат редица свойства, които обясняват природата им по-добре.
Основни функции на чувствата:
- Оценъчна функция – чрез чувствата човек прави оценка на обектите като значими и незначими, като потребни или не, като позитивни или негативни. Емоционалната оценка е субективна. В нейното формиране играе роля не само ценността на обекта, но и особеностите на личността. Главното е – „Какво удовлетворява обекта?“.
- Подбудителна функция – има мотивационна насоченост. Емоциите и чувствата често функционират като мотиви.
- Регулираща функция – ние носим паметови следи от емоционални преживявания. Имаме емоционален опит, който силно направлява какво трябва да извършим.
- Дезорганизираща функция – съпътстват всеки един процес. В много случай емоциите влизат в дисхармония с разума. Разума диктура един модел на поведение, чувствата друг. Истина ли е, че чувствата могат да измесят разума, да направят поведението алогично/антисоциално или обратното – човек рационализира чувствата? И на тази основа в много груб план се разсъждава за вредата и ползата от емоциите.
- Активираща функция – особен двигател и ускорител на активността. Разумът дава здрави основи, а чувствата криле.
- Емоциите и чувствата имат интегративна функция – спътстват всички преживявания у човека и могат да се проявяват амбивалентно (едновременно се преживява и удоволствие и неудоволствие). Емоциите и чувствата са втори друг език на съзнанието, който се състои от 2 думи – удоволствие/неудоволствие, приятно/неприятно, но тези думи са достатъчни психиката да говори на всички езици.
Валентин Бояджиев 