Способностите и творчеството.
Валентин Бояджиев – психолог-консултант
За 2 явления няма правила – творчеството и любовта!
Тази характеристика е типична за активността на хората и носи сложни индивидуални измерения, в това число и липса на единен отговор на въпросите „Какво кара хората да творят, да променят нещата и има ли потребност от това да е творец?“.
Творчеството е сложна индивидуална организация на съзнателна и безсъзнателна психика, чрез която се създават нови и социално значими ценности (предмети, вещи, идеи, хипотези и т.н). като сложен вътрешен процес творчеството не протича въз основа на строги и някакви общи правила (може би има повече хаос, отколкото ред).
Условия за творческата дейност в науката – има схеми от логиката на дейността (схеми, задачи, резултати).
Творчеството изисква привързаност към него (иманентно нещо е).
1ви признак на творчеството – новостта – нещо ново, до момента непознато.
2ри признак на творчеството – значимо – нещо, което е социална ценност и от някаква относително сложна проблематика.
Продуктите на творчеството трябва да имат значение за много хора, ако не за всички. Потребността от творчество не е само индивидуална, но и социална. Творческата активност изисква социална подкрепа. Независимо от това, творчеството е процес с доста интимна мотивация. Най-сложният въпрос гласи „Какво мотивира конкретния човек да се реализира като творец?“.
Когато у един човек е на лице самосъзнание за възможностите му в дадена област, това самосъзнание се превръща в иманентен мотив за определена активност. Психологически този мотив може да се разгърне като ясно изразена страст, като обсебваща идентификация на личността с творческата дейност. Названието на такъв мотив може да бъде личностно-потребностен, по-тясно интелектуален, но той съществува. Има изследователи, които разглеждат мотивацията за творчество като средство за придобиване на статус на значимост и приетост. Други виждат мотивацията за творчество в качеството на защитен механизъм. Това силно се съгласува с личността на твореца.
С какво се характеризира личността на твореца? – Интелектуалният антиконформизъм и съпътстващия го скептицизъм. Не се подават на натиска на останалите и носят автономна другост, вътрешна независимост на гледната точка и търсят доказателства за истинността на това, което правят. Творецът носи ясно изразена чувствителност, впечатлителност към определени проблеми и сфери на дейност. Творците са с невероятно чувство за хумор, парадоксалност. Работохолична ангажираност съпътства чувствителността. Алогично поведение съчетано с творческа разсеяност. Много творци нямат социална адаптивност и са в конфликт с обкръжението.
Патологична теория – Сенека казва „великият ум и безумието вървят ръка за ръка“. Тази теория (теория от втората половина на 19 век) твърди, че геният е патологично същество. Хората с невротични и психотични отклонения нямат бариери пред фантазията си, продуцират безпрепятствено асоциации, които могат да се окажат определена ценност. У психично болните безсъзнателните процеси като цяло доминират над съзнателните. По-чувствителни са на външни стимули. Те са афективни (общо название на емоции и чувства).
Валентин Бояджиев 